Излязоха два нови броя на списанието „Децата на св. Йоан Рилски“, издавано от Българската православна църква „Св. Йоан Рилски“ в Лондон. Това става ясно от страницата на храма във Фейсбук.
Евангелското четиво в брой 71 е от Марк 9: 17-31:
„17. Един от народа отговори и рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух:
18. дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха.
19. Иисус му отговори и рече: о, роде неверен, докога ще бъда с вас? докога ще ви търпя? Доведете го при Мене!
20. И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе; той падна на земята и се валяше запенен.
21. И попита Иисус баща му: колко време има, откак му става това? Той отговори: от детинство;
22. и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби; но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни.
23. Иисус му рече: ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия.
24. И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: вярвам. Господи! помогни на неверието ми.
25. А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него!
26. И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе; а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло.
27. Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го; и то стана.
28. И като влезе Иисус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: защо не можахме ние да го изгоним?
29. Отговори им: тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост.
30. Като излязоха оттам, минуваха през Галилея; и Той не искаше някой да узнае.
31. Защото учеше учениците Си и им казваше, че Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и на третия ден след убиването ще възкръсне“.
След това от изданието посочват следното за вярата като знание:
„Това е да знаеш, че има Бог и да познаваш голяма част от религията. Тази вяра, макар и важна, не е спасителна. Защото св. апостол Яков казва, че и демоните вярват и знаят, че има Бог (Яков 2:19), но това не ги променя и не ги ползва.
Това е вярата на учените: с времето те разбират, че зад съществуването стои Творец, Който е създал всичко. Но те стигат само до тук: вяра във фактите…“.
След това от списанието пишат и за „вярата като лична връзка с Бог“:
„Да вярваме в Бога за нас означава не само да знаем, че Той съществува, не само да се доверяваме, че това, което Той казва, е добро за нас и полезно, но и да влезем в лична връзка с Него.
Какво правим, когато влезем във връзка помежду си? – Опознаваме се, сближаваме се и се обикваме.
Докато не влезем във връзка един с друг, ние сме си непознати. Така е и в отношенията ни с Господа.
Господ няма нужда да ни опознава – Той ни знае по-добре, отколкото ние се познаваме. Но ние имаме нужда да Го опознаем. А когато Го опознаем, Го обикваме.
Подчинението и вярата от страх не ни променя. Тази вяра не е спасителна за нас. Само любовта освещава човека и го прави способен да живее с Господ във Вечността“.
В броя е поместена и информация за св. Йоан Лествичник.
От изданието цитират и св. Софроний Атонски, който е казал следното: „Пазете се от всяка мисъл срещу брата или сестрата, защото когато мислим нещо лошо за някого, а след това го срещнем, следите от лошата мисъл действат. Тогава другият вследствие на тази енергия ни отговаря по същия начин. Така никога не можем да разберем кой е „започнал пръв“. Ето защо се молим: „Дай ми да виждам моите грехове“. Липсата на такова виждане води до това всеки човек да си мисли, че той е правият и да не забелязва собствените си грешки…“.
В броя има също така страница, озаглавена „Как да възпитаваме децата в съвременните условия?“, както и рецепта за бързи постни морковени бонбони с орехи, канела и кокос.
Евангелското четиво в брой 72 е от Марк 10: 35-45:
„32. Когато бяха на път, възлизайки за Йерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те бяха смаяни; и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него:
33. ето, възлизаме за Йерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците;
34. и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.
35. Тогава се приближиха до Него Зеведеевите синове, Иаков и Йоан, и рекоха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото поискаме.
36. Той ги попита: какво искате да ви сторя?
37. Те Му рекоха: дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а Друг отляво, в славата Ти.
38. Но Иисус им рече: не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?
39. Те отговориха: можем. А Иисус им каза: чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите;
40. но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено.
41. И десетте, като чуха, почнаха да негодуват за Накова и Йоана.
42. А Иисус, като ги повика, рече им: знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях.
43. Но между вас няма да бъде тъй: който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга;
44. и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб.
45. Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина“.
След това от изданието посочват следното:
„Литургийното свето евангелие ни приближава към скръбните събития от последните дни на Спасителя. По случай празника Пасха Той и учениците Му се отправят за Йерусалим. По пътя Иисус им открива в последователен ред какво предстои да се случи с Него… Всред общото мълчание след това изненадващо разкритие, неочаквано и неуместно двама от тях, братята Иаков и Йоан, искат от Иисуса да седнат при Него, единият отдясно, а другият отляво, когато дойде в славата Си. Вместо безпределна скръб и състрадание, Иаков и Йоан, ръководени от лични чувства и от лични интереси, бързат да изпреварят другите и да си осигурят най-представителните места в бъдещото славно Царство на Сина Божи, което ще настъпи след Неговото възкресение. Те все още нямат ясна представа за Вечното Царство…“.
От списанието пишат и следното: „Ние се убеждаваме колко милостив е Господ към нашето незнание и неспособност да проумеем словото и заповедите Му. Въпреки това Той успява да ни освети такива, каквито сме, и да отвори нашия ум и духовни очи. Бог има нужда само да покажем своето желание и вяра, че може да участва в живота ни. Всичко останало Той ще извърши“.
В брой 72 е поместено и житие на преподобна Мария Египетска, както и „Великопостна молитва на св. Ефрем Сириец“. Има също така рецепта за хумус.
По изготвянето на броевете са работили отец Добромир Димитров, Надя Йончева и Ива Димитрова. Списанието се издава с благословението на Западно-и Средноевропейски митрополит Антоний.
С целите броеве може да се запознаете тук:
