Валентина Александрова-Кирова е новият директор на Българското училище (БУ) „Иван Станчов“ към Посолството на България в Лондон. Тя пое поста от 1 септември тази година от дългогодишния директор и основател на училището Снежина Мечева. В интервю за вестник БГ БЕН тя споделя, че българските училища във Великобритания са вече над 70 с филиалите и продължават да се откриват нови. „Но аз съм свидетел и на още един феномен – децата не се отказват от българското училище, ако се почувстват свързани с преподавателите си, ако намерят добра приятелска среда, ако се почувстват добре в този своеобразен български дом“, посочва Валентина Александрова-Кирова.
От изданието представят накратко и нейната биография:
Валентина Александрова-Кирова е съосновател и дългогодишен директор на Българско училище (БУ) „Слово“ в Оксфорд. Завършила е специалност „История” в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Има много специализации, включително в Румъния и Германия. През 2000 г. печели конкурс за млади дипломати в българското Министерство на външните работи и работи в редица дирекции, сред които „Анализи и прогнози“, „Координация и планиране“ и „Политически въпроси“. От 2009 до 2012 г. е дипломат с ранг трети секретар в Посолството на България в Лондон. Като пресаташе в края на мандата си отговаря за всички български училища във Великобритания.
Тя се установява за постоянно във Великобритания в края на 2012 г. Била е преподавател по история и административен секретар в Българското училище „Иван Станчов“ към Посолството на България в Лондон. Автор е на научни статии в български и германски периодични научни списания. Издава методика на обучението по история в чужбина, сборници и помагала. Член е на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ) и се включва в ежегодните им семинари с разработки. Носител е на почетната грамота „Неофит Рилски” на българското Министерство на образованието и науката – 2016 г., за приноса си за развитието на българските училища в чужбина.
Ето какво още разказа Валентина Александрова-Кирова пред вестник БГ БЕН:
Госпожо Александрова, Вие сте основател и дългогодишен ръководител на Българско училище (БУ) „Слово“ в Оксфорд, а сега поехте ръководството и на Българското училище „Иван Станчов“ към Посолството на България в Лондон. Приемате ли го като признание, оценка за Вашата работа зад граница, насочена към популяризиране на родното образование във Великобритания?
– Назначението ми за директор на най-старото и бих казала едно от най-престижните български съботно-неделни училища във Великобритания, за мен, разбира се, е голямо признание, но и предизвикателство. Приемам го като признание за упоритата работа, за постоянството, за непрестанното развитие и защита на образователното дело в чужбина. Ангажирана съм с темата за българско образование зад граница от около 11 години, като през тези години отделих немалко време за изследване на проблемите му. Опитът ми като ръководител на БУ „Слово“ в Оксфорд ще ми помага, но на първо място аз започнах работа в БУ „Иван Станчов“ като административен секретар, така че познавам „кухнята“ на административната и ръководната работа много добре.
Какви ще бъдат Вашите приоритети като директор на БУ „Иван Станчов“?
– За мен е важно обучението да продължи да бъде на много високо ниво и заедно с колегите да запазим и доизградим позитивната атмосфера в училището. Много важно е колективът ни да бъде мотивиран и да работи в унисон и с желание. Всичките ми колеги в училището са много добри професионалисти и обичат работата си. За подкрепа в управлението и администрацията ще разчитам на г-жа Здравка Момчева, която ще бъде заместник-директор на училището.
От друга страна, бих искала в близко бъдеще да можем да подобрим учебната среда и да закупим нова техника. Желанието ми също е да насърчим повече наши ученици да се включат в културни мероприятия, да участват в проекти, да ги доближим повече до българската култура. Организирането на едно такова мероприятие е вече в ход, а именно творческа работилничка с известна детска писателка от България, което цели и насърчаването на четенето на български книги.
Наследявате работата на дългогодишния директор на училището Снежина Мечева, която беше стожер на образованието в чужбина. Ще продължите ли да развивате нейната мисия и как?
– Развитието и утвърждаването на българското образование в чужбина сред младото поколение и утвърждаването на Асоциацията на българските училища в чужбина бяха най-важните мисии на г-жа Мечева, която беше не само дългогодишен директор на училището, но и говорител на АБУЧ от основаването на организацията и тя работеше неуморно за реализирането им. Тя продължава и сега, след като се оттегли в заслужена почивка, да ни подкрепя и да се вълнува от всичко, което става не само в нашето училище, но и в АБУЧ, и в училищата по света. Като неин заместник в БУ „Иван Станчов“, е важно училището да продължи успешно да се развива, а по отношение на АБУЧ бих подкрепила всяка полезна инициатива. За мен е изключително важна създадената мрежа от български училища в чужбина. Сред тях намерих много приятели и съмишленици, с които гледаме в една посока и се вълнуваме от еднакви проблеми. Винаги е стимулиращо, когато общуваме с колегите от другите български училища в чужбина и се надявам да имаме много срещи в бъдеще.
Какво според Вас може още да се направи, за да се засили интересът на българските ученици в Англия към българското образование?
– Няма еднозначен отговор на този въпрос. Семействата трябва да пожелаят да запишат децата си на българско училище и това се случва, когато те са малки. Нашите училища са най-масово посещавани от ученици в предучилищните групи до към трети-четвърти клас. След това самите пораснали деца трябва да осъзнаят, че българското училище им дава нещо повече, че те получават нови знания и изграждат допълнителни умения. Затова е важно образованието, което предлагаме, да е модерно и да отговаря на очакванията на младежите.
Колкото до семействата, те са много различни – някои родители са отдадени изцяло на идеята да подкрепят българските училища и да отделят от времето си всяка събота, неделя или вечер, за да посещават техните деца нашите училища, други са недоверчиви или просто нямат време и не полагат усилия.
Много е мислено по проблема какво би засилило интереса или задържало учениците в българското училище. Нашите деца нямат възможност да се явяват на GCSE или A-Level по български език, което би било добре за по-нататъшното им образование в страната. Затова остава идеята да се открият много български училища, за да бъдат те достъпни за много хора. Това вече е факт – техният брой е нараснал значително не само в Лондон, но и в цялата страна. Българските училища във Великобритания са вече над 70 с филиалите и продължават да се откриват нови. Но аз съм свидетел и на още един феномен – децата не се отказват от българското училище, ако се почувстват свързани с преподавателите си, ако намерят добра приятелска среда, ако се почувстват добре в този своеобразен български дом.
...
Като активен професионалист как мислите – какво още трябва да се направи за популяризиране на българското образование и култура зад граница?
– Може би трябва да се създадат по-успешни информационни кампании в днешно време – за да се популяризира даден въпрос, е нужна информация и реклама. Важно е също да се търси сътрудничеството с местни училища, университети, общности. В годините преди пандемията имаше доста на брой организирани големи събития за популяризиране на българската култура в Лондон. Например по времето, когато още работих в Посолството, по случай Олимпийските игри в Лондон през 2012 г. организирахме мащабно културно събитие с участието на много български творци и българските училища в Лондон. След Брекзит нещата се промениха, но се надявам в близките години този ентусиазъм да се върне сред нашата общност.
Завършила сте история в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. В този ред на мисли как днес българските ученици зад граница приемат българската история, трябва ли да се промени нещо, което да подсили тяхното българско самосъзнание?
– Това е една от темите, която ме вълнува от първата ми година в сферата на образованието и на която съм посветила многобройни статии и изследвания. Едно от изданията ми включва „Методика на обучението по история в българските училища в чужбина“, където с нагледни примери съм се опитала да обоснова какво е нужно да се промени в преподаването по история. А именно – да има повече практически занимания, участия в проекти, използване на интерактивни занимания и много други, за да може историята да оживее. Нашата мисия е да съхраним българската идентичност сред младото поколение в страната, което е изложено във всекидневието си на доминиращата английска култура и образование. Това може да се постигне, като им предложим едно увлекателно и интересно пътешествие в нашата история, за да знаят кои сме и защо сме такива.
Българското Министерство на образованието и науката (МОН) може ли да подпомогне с още нещо работата на българските училища на Острова?
– Подкрепата от страна на МОН е важна и голяма и това се доказва от продължаващото отваряне на нови училища и нови филиали, което не би било възможно без тази подкрепа. Предлагат се и нови инициативи, като много привлекателна и нова за тази учебна година е инициативата за събиране на българските следи по света (първоначалната идея е на нашата колежка от Българско училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим – г-жа Венета Ненкова). Това дава възможност за творческа изява на учениците и учителите. Имам, разбира се, и забележки по отношение на учебните програми, но и защото стойността на съфинансирането на нашите училища не е променяна от години и не се отчита инфлацията. Това принуди много български училища в Англия, на които се вдигнаха разходите за наем, да увеличат двойно и тройно таксите на родителите. Вече научавам, че има родители, отказали децата си от посещение в българско училище заради таксите. Струва ми се, че едно индексиране на финансовата помощ спрямо инфлацията ще подпомогне българската общност.
Цялото интервю може да прочетете тук.
