site.btaСветовноизвестният мим Герасим Дишлиев: Всеки момент в работата с "Цирк дю Солей" е единствен

Световноизвестният мим Герасим Дишлиев: Всеки момент в работата с "Цирк дю Солей" е единствен
Световноизвестният мим Герасим Дишлиев: Всеки момент в работата с "Цирк дю Солей" е единствен
Снимка: Герасим Дишлиев, личен архив

Той се учи на занаят от ненадминатия Марсел Марсо, не след дълго става и негов асистент. Пътят му го отвежда толкова далеч, че днес е част от екипа на най-известния цирк - Cirque du Soleil. Спектаклите на Цирка на слънцето са гледани от над 200 млн. зрители по света. "До 2010-та някак си не се срещнахме. Дотогава смятах, че нямам никакъв шанс да ги заинтригувам", споделя Герасим Дишлиев в специално интервю за рубриката БГ Свят на БТА. Ето какво разказа той за живота си в чужбина, за професионалния си път и за предизвикателството да започва живота си отначало в различни държави. 

Как бихте се описали в няколко изречения?

Поотрасналият младеж, който продължава да вярва в доброто. Малкият човечец, възхищаваш се на безбрежната красота на безкрая. Свободният индивид, стараещ се да уважава свободата на ближния. Любопитното същество, стремящо се да се откъсне от оковите на това, което знае, защото то вече е минало, а бъдещето е приятно неизвестно! Пътник, търсещ своя пристан. 

От колко години живеете в чужбина и как пътят Ви изведе извън България? 

Аз съм на 54 г. 25 години живях във Франция, вече трета година съм във Флорида. Никога не съм планирал живот извън България, но така се получи. Навремето отидох във Франция, за да се уча. Исках да донеса обратно в България моите знания. Но ето, че се изучих и останах там. Станах чужденец. Оказа се, че когато излезеш от своята къща, от своя квартал, от своя град, от своята страна, когато поставиш крак във влака, в самолета, на кораба, ти се превръщаш в чужд човек, в чужденец. На френски, между другото, се използва една и съща дума за чужд и чужденец - étranger. Идеята е, че когато тръгнеш веднъж, връщане назад няма. И ти навсякъде вече си чужд. И там, и тук.

Човек не трябва да го е страх да пътува в търсене на ново място. А когато го намери, да се превърне в чужденец. Един приятел ми беше писал: „Как щеше да разбереш, че обичаш Свиленград, ако не го бе напуснал“. Човешката природа обича чужденеца. Яйцеклетката избира най-различния от нея сперматозоид, не най-бързия или най-силния, а най-различния, най-чуждия на нейния геном… Тя избира чужденеца. Той е бъдещето ѝ. Единствено ксенофобът си мисли, че винаги е бил местен.

Как и доколко ви промени животът зад граница?

По принцип не бих могъл да отговоря на този въпрос, тъй като аз самият не съм способен да видя промяната. Една сутрин се събудих (бях на около 14) и установих, че ми е поникнала брада. Видях това в огледалото, брадата беше вече пораснала. Промяната е видима за околните. В този смисъл, след като по-голямата част от моите приятелите са ми все още приятели, то или не съм се променил или пък съм се променил, но в добрия (за тях) смисъл. Как именно, не знам. За да разбера това, ми трябва огромно огледало, пред което да попадна в момент на изненада.

Не знам дали може да се прави паралел между промените в жизнен план и тези в професионален. Нека опитам! Там ми се струва по-ясно. Напоследък, по време на спектаклите, си припомням как работих като ученик, било то в НАТФИЗ или в школата на Марсел Марсо. Разбирам, че основата на това, което правя в момента, съм усвоил още тогава. Основните сценични правила, владеенето на форма и на съдържание и сега, и преди са присъствали в играта ми. Просто сега, като артист с известен опит, всичко това се усеща много по-силно, тъй като владя по-добре сценичното време, в което витае моят герой и съответно историята му. 

Мисля, че така се получава и в личен план. Морално и духовно съм същият “ученик”. Просто сега съм много по-внимателен към времето, което отделям на различните събития и хора. Времето, този незабележим, всеприсъстващ компонент на нашия живота. И по-специално как успявам (или не) да го владея. Това определя неговата наситеност. Според мен в това се състои промяната, моята промяна като човек. И понеже времето е в постоянно движение то и тя - промяната, е постоянна. Промяната продължава, непрестанно. Или поне в това бих искал да вярвам и на това се надявам. Е, разбира се, за новите поколения със сигурност съм костелив консерватор, защото за тях времето тече по друг начин. Но аз си се смятам все още за “поотраснал младеж“, в крак с времето (си).

В едно обаче съм сигурен, тази промяна не се дължи на факта, че половината от живота си съм прекарал зад граница. Промяната на едно човешко същество се извършва вътре в него. Там, дълбоко в него, където няма географски или политически граници. Може би, ако бях живял преди сто или повече години, влиянието на задграничното пространство щеше да е наистина осезаемо. XX и XXI век заличиха напълно това влияние. Земята стана Едно. Да, разбира се, когато заминах за първи път зад граница, много добре си спомням пътя до Катовице, Полша, където бях месец на ученическа бригада, лятото на 1984 г. Помня всеки един миг.

Изведнъж започнах да сравнявам, напълно несъзнателно моя живот с този, който виждах там. Но само десет години след това постепенно и навсякъде дойде “широката световна мрежа“ или така известният www.internet (world wide web) и промени света и понятието “тук и там”. Изведнъж събитията по цял свят се случваха за всички. И ето, двадесет години по късно без значение къде се намираш, почти в реално време ти знаеш как живеят хората на 10 000 км от теб. Когато започна войната в Украйна, с жена ми видяхме първите взривове в Киев. Ние бяхме в Орландо, а нейното семейство там, в центъра на събитието. Ти си на две места едновременно. “Тук, там и сега“ се разтварят в мрежата. Това променя в голяма степен играта, твоето родно място е станало „малко по-голямо“. Но въпреки, че си докоснал до известна степен божието качество на всеприсъствие, на омнипрезенция, ти оставаш по човешки безсилен свидетел на това, което се случва там - тогава и сега. А така ти се иска да се намесиш, да промениш хода на събитията, да спреш това безумие. Едно човешко безумие, което води до милиони човешки страдания.

Какво е да работиш с Цирк дю Солей – как бихте описали емоцията?

Чест и отговорност. И радост, радост, радост! Цирк дьо Солей се появи в моя живот неотдавна. До 2010-та някак си не се срещнахме. Дотогава смятах, че нямам никакъв шанс да ги заинтригувам. Тогава случайно се запознах с кастинг директора на клоуните и физическите актьори на цирка, Ив Шериф. Той видя моя „Монолог с Куфар“, след което ме покани на кастинг и … ме взеха. От тогава (2011) аз съм част от банката за артисти на цирка. Но ето, трябваше да изтекат почти десет години, за да се появи роля, за която пак трябваше да се преборя на кастинг и да ме вземат като един от главните герои на „Drawn to life“ - новото шоу на Cirque du Soleil, което бе създадено в сътрудничество с Walt Disney World. Това шоу е в знак на почит към работата на Walt Disney и анимацията. Аз играя един от основните компоненти на изкуството на анимацията – Mолива. Mr. Pencil е гидът, който води малката Джули в света на това изкуство. 

За мен е чест и отговорност да бъда в услуга на два толкова големи бранда в световната културна индустрия - Walt Disney и Cirque du Soleil. 

Радостта е винаги налице, защото всеки ден (имаме два спектакъла на ден, пет пъти в седмицата) аз се забавлявам. Очите ми се пълнят със смеха на децата, възторга на младежите, зяпналите уста на майките и доволните лица на бащите от тази магия, която нашият спектакъл успява да пресъздаде на сцената, построена точно по размерите на „Drawn to Life“. Душата ми ликува със салтата на гимнастиците, с полета на акробатите, с огромните крачки на кокилите, пируетите на моноциклите, прецизността на жонгльора. С музиката - уникална. С декора - фееричен. С видео прожекциите - хипнотизиращи. Радост от духа на този огромен колектив. Ние сме около 60 артисти и 60 технически работници, както и 20 души логистика и администрация, които всеки ден сияят, работейки. Ликуват и треперят за всеки един от колектива, защото на такова ниво на цирково изкуство рискът е огромен и всеки момент е единствен. Спектакъл на живо. Моята привилегия е да съм (почти) постоянно на сцената и да наблюдавам, в прекия и в преносен смисъл, като герой и като човек, как се развива действието. 

Повече взема или повече дава животът в чужбина?

Смятам, че къде живееш е без значение, стига да живееш почтено с хората и в хармония с природата. Смятам, че понятието чужбина има смисъл единствено и само, за да опише всичката територия, която не е свързана с мястото, където си се родил. Какво означава родно място? Освен, че това е мястото, където си се родил, това е мястото, където ти познаваш най-много хора. В момента това място се нарича Фейсбук или Инстаграм или както и да е, но се намира във виртуалното пространство. Там ти познаваш огромно количество хора, пръснати по цял свят. 

Не бих искал да използвам думата “глобализация” поради прекалената й политизация. Бих употребил нарицателното “деца на Земята”. Това понятие ме връща в реалния свят. Така ни нарече майката на една моя близка приятелка в далечната 1991, седмица преди да отлетят за Канада, където тя все още живее. "Вие сте деца на Земята", каза тя и ние се погледнахме усмихнато-тъжни, защото знаехме, че ще се разделим, но и защото разбрахме, че ще сме все заедно, стига да го пожелаем. Така и стана, все още поддържаме връзка и знаем точно как се чувства другия, общуваме и се поддържаме един друг. 

Животът дава и отнема, тук и навсякъде, където го живееш. А ние, на този етап, сме деца на Земята. Представете си сега подобен разговор между нашите деца (или внуци), който може да бъде проведен само след няколко години. Единият пита другия “Повече взема или повече дава животът на Марс?“. А отговорът, може би, би бил “ В сравнение с живота ми на Земята или на спътника на Юпитер-К23?“ 

Втората част от интервюто с Герасим Дишлиев очаквайте на 9 август.

/МГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 15:53 на 05.10.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация