site.btaБългарска следователка в САЩ: Толерантността е сред най-важните неща в професията ми

Българска следователка в САЩ: Толерантността е сред най-важните неща в професията ми
Българска следователка в САЩ: Толерантността е сред най-важните неща в професията ми
Снимки: Диляна Николова, личен архив

Тя е на 36 г., говори няколко чужди езика и е успяла да сбъдне мечтата си - да стане следовател. Днес, освен че обучава бъдещи полицаи зад Океана, тя води и тежки разследвания - част от тях касаят дори убийства. Диляна Николова живее в САЩ от над 20 г. Твърди, че винаги има начин човек да намери нещо общо с друг. Ето какво разказа сънародничката ни за рубриката БГ свят на БТА. 

Диляна, разкажете ни за себе си? 

През 2002 г. заминах за САЩ и се наложи да довърша училище тук. Имам бакалавърска степен по международни отношения в Transylvania University (Лексингтън, Kентъки) и след това магистратура по политически науки в University of Louisville (Луисвил, Кентъки). През 2013 бях приета в полицейската академия в Лексингтън, Кентъки (Lexington Police Department) и се обучавах 32 седмици като кадет. Говоря няколко езика, сред които испански, немски и италиански. 

Как и кога заминахте за САЩ, как избрахте точно тази държава?

Заминах за САЩ на 16 години. Бях тийнейджър, трябваше да замина с част от семейството ми. Беше ми интересно да посетя една далечна страна, за която бях чувала много като дете.

Как и защо решихте да станете следовател?

Когато завърших висше образование, исках да работя в сферата на международните отношения. Бях приета да направя стаж в ООН, след който започнах да се интересувам от темата за борбата с трафик на хора (human trafficking). След време ми стана ясно, че за да се занимавам с нещо, свързано с това, ще е хубаво да имам полицейски опит. Преминах писмен, устен, физически и психологически изпит и бях приета да започна полицейската академия като кадет. Прекарах 3 години като патрулиращ полицай, след което се явих на интервю за работа като следовател в отдела за престъпления срещу деца. Работих в там 5 години и се занимавах с разследвания, които понякога бяха свързани с трафик на хора на локално ниво. Така изпълних мечтата си да работя в тази сфера. В момента работя в специализиран отдел като следовател по компютърна форензика, където се занимавам с информация от телефони и компютри във връзка с всякакви разследвания - от най-дребните неща до убийства. 

Коя е най-трудната и най-интересната част от професията Ви?

Най-трудната част е, че ежедневно се сблъсквам с човешко страдание и най-лошите неща, които могат да се случат на човек. Най-интересната част е, че се запознавам с нови хора от всеки възможен житейски път, различни култури и езици. Това, че самата аз съм от България ми дава допирни точки с много хора от различни култури и помага в работата ми. 

Колко важна е толерантността, търпимостта в работата ви – предполагам, че работите с мигранти, хора от най-различни националности, които са избрали САЩ за своя втора родина?

В тази професия толерантността към хора във всякакъв спектър е едно от най-важните неща. Моята цел е да се отнасям с всеки така, както бих искала някой друг да се отнесе с моето семейство. Винаги има начин човек да намери нещо общо с друг, дори и на пръв поглед да не е така. 

Колко често успявате да общувате на български там?

В нашия град има малка общност от българи, но за съжаление не познавам много от тях. Обикновено най-често общувам на български с майка ми, моите колеги и приятели от Българо-американската полицейска асоциация и български приятели, които живеят в няколко различни щата. 

Разкажете ни как минава един ваш ден в САЩ?

Всеки ден е различен. Често се налага да работя дълги часове, понякога и през нощта. След работа отделям специално внимание на спортни занимания, които ми помагат да намаля стреса. В почивните дни обичам да чета, пътувам, да гледам американски футбол и да се срещам с приятели. В моята професия е лесно да нямам време за нищо, освен работа, затова понякога трябва специално да планирам неща, които не са свързани с нея. 

Как и доколко животът зад граница ви промени?

Промени ме в позитивна насока. Научих се да уважавам всеки човек и достойнствата му. Животът тук е много по-различен от този в България, културата също и за да се изградиш в тази страна, трябва да направиш усилие и да приемеш нещата каквито са. 

Срещали ли сте реакции или отношение в стил: следовател не е работа, подходяща за жена?

Понякога срещам и такива реакции, но аз имам същото обучение, както моите колеги мъже, така че тези реакции не ми правят впечатление. В моята агенция, никога не съм почувствала, че не съм избрана или не съм достойна за каквато и да била полицейска функция, защото съм жена. 

Какво ви задържа да останете да живеете отвъд Океана, какво не достига на България, за да се върнете тук?

За съжаление напуснах България още като дете, трудно е след тези 20 години в САЩ да преценя разликата. България е моята родина и винаги ще е такава за мен. Колкото за връщане, човек никога не знае, животът е непредсказуем. 

/Мартина Ганчева/

news.modal.header

news.modal.text

Към 14:47 на 06.10.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация