site.btaБетина Янева между България и Унгария: Чувствам се у дома и там, и тук

Бетина Янева между България и Унгария: Чувствам се у дома и там, и тук
Бетина Янева между България и Унгария: Чувствам се у дома и там, и тук

Тя е на 25, завършила е Класическа филология, а преди това и Националната гимназия за древни езици и култури (НГДЕК). „Целия ми разумен живот съм го прекарала в класически езици – латински и старогръцки“, споделя Бетина Янева. Няколко години, след като завършва университет в София преподава именно в Класическата гимназия. Като студентка втори курс заминава на летен курс за изучаване на унгарски в Дебрецен. „Влюбих се в езика и реших, че искам да се занимавам с него“. Така се озовава в Унгария, където работи като личен асистент на преподавател по латински език в Оксфордския университет. Извън изучаването на чужди езици, младата дама се занимава и с пеене – тя е вокалист на група Гром Падина.

Ето какво сподели Бетина Янева за рубриката БГ Свят на БТА.

Бети, казваш, че ученето на унгарски език е основното, заради което решаваш да заминеш за Унгария. Но как се случи всичко?

На курса, на който заминах в Унгария, за да уча техния език, ни запознаха с историята, културата на страната. Моят учител, който ни преподаваше през деня, вечер ни занимаваше с унгарски народи танци. Аз много обичам народна музика и така дойде моментът, в който поисках да уча там, да запиша филология, но този път унгарска и да я уча на място. 

От колко време живееш в Будапеща? 

От декември, тоест вече 6 месеца. Не ме приеха веднага в университета, а едва преди месец. Реших да опитам, без дори да се надявам, че ще се случи това, което искам. Реших да опитам да се интегрирам, да съм в среда, в която липсват българи. Преди това не бях прекарвала повече от два месеца наведнъж извън България. 

Кое е първото нещо, което те впечатли и си помисли, че това е среда, в която би искала да се впишеш?

В чужбина, в момента, в който опиташ да говориш с хората на техния език и сбъркаш нещо, веднага превключват на английски. В Унгария не го правят. Мисля, че и в България по-рядко се случва.

Случи ли се да усетиш носталгия?

Не точно, защото все успявам да се върна и се чувствам у дома си и там, и тук. Никога не ми се е случвало да  си помисля: „Боже, толкова е странно тук, къде ми е баницата…“.  

Какво от онова, което най-много те е впечатлило от Унгария би пренесла на родна земя?

Унгария не е толкова различна. Хората се усещат като част от нещо по-голямо. Ние тук имаме този проблем, че постоянно казваме: „България е твърде малка, нищо не става добре, другите са по-големи от нас“. Унгарците имат силно чувство за гордост, която при нас се базира на исторически факти, а при тях е исторически факти плюс, че те са наследници на това. Просто ние трябва да се държим достойно. Те се гордеят, че за разлика от други държави около тях успяват да съхранят своя език, без да го променят. Гордеят се, че са били част от голяма империя. Гордеят се, че земи от Румъния, Словакия, Сърбия са били техни. Гордеят се и с музиката, която имат – класическата и народната. 

Колко е важно да знаеш езика на местните - в случая унгарски, за да се впишеш пълнокръвно в обстановка извън родината?

Според мен е много важно. Много мои приятели са изкарали известно време, работейки някъде в чужбина. Ако не са били там за дълъг период, са си казвали, че няма смисъл да учат език, защото използват английски. Само че в момента, в който влезеш някъде и заговориш на чужд език, моментално биваш приет като чужденец. Може и да се държат мило с теб, но няма да кажат същите неща, които ще кажат на тамошен. 

Фактът, че толкова много българи живеят извън родината е по-скоро плюс или по-скоро минус за България? 

Много зависи… Различни хора с различни нагласи търсят различни неща… За себе си мога да кажа, че въпреки че в момента съм в чужбина, смятам да се върна някой ден. 

Защо? 

Защото тук е моето семейство. Колкото и да искам от тях, дори не мога да ги накарам да ме посетят. Не мога да си представя да живея далеч от тях – особено, когато станат още по-възрастни и ми се иска, както те са се грижили за мен, така и аз да се грижа за тях. Точно както се грижех за моята баба, докато беше жива. Бих искала моите родители да разгледат Унгария, но знам, че няма да се чувстват комфортно да се преместят да живеят другаде. 

Кое е любимото ти място в Будапеща? 

Дунав. Като българка ме е срам, че съм виждала Дунав от Унгария, от Сърбия, от Австрия, но никъде от България. Дунав е прекрасна река, не знам защо не съм отишла все още поне до Видин. 

Колко дълго би останала в Унгария, дали за времето, в което ще учиш в университета или повече?

Бих искала да остана възможно по-дълго. Там намерих прекрасни хора. Чувствам се добре. Промяната на мястото беше чудесна. 

Успяваш да балансираш с прибиранията си в България и заради това, че си част от музикална група, която има участия тук…

В "Гром Падина" участвам от две години, макар че съществува отдавна. Отначало започнахме само с българска народна музика. С времето обаче аз все опитам да вкарам по някой нов език, някоя нова песен, която съм чула. Видях, че и на другите много им харесва. Когато правим чужди песни, ги прекарваме през нашата призма. Решихме да разширим спектъра – да не е само българска музика. 

/ЮХ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 21:42 на 13.08.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация