site.btaМария Спасова за живота между Япония, Танзания и Германия

Мария Спасова за живота между Япония, Танзания и Германия
Мария Спасова за живота между Япония, Танзания и Германия
Снимки: Мария Спасова, личен архив

Тя е на 32 години, в момента живее между Берлин и Дрезден, а трите думи, които най-добре я описват са: упорита, позитивна, мечтателна. Мария Спасова преподава на ученици, пристигнали със семействата си в Германия от различни държави заради войни, конфликти или в търсене на нов шанс. 

Ето какво разказа Мария за рубриката БГ свят на БТА.

Мария, колко години вече живееш в чужбина? В кои страни те отведе ученето в университет, работата ти и т.н.?

Септември тази година ще станат 13 години, откакто заминах за Германия да следвам след завършването. От началото живях в Берлин, но 2020 г. си намерих работа в Дрезден, където съм в момента. Но скоро отново потеглям на път, надявам се… 

По време на бакалавърската ми програма имах възможността да замина за 1 година за Япония, където учих езика и пътувах. Досега това е и най-дългият период, през който не съм се прибирала в България – цяла година. След това, по време на магистратурата, бях 7 месеца в Танзания – 3 месеца на остров Занзибар за един езиков курс и престой при местно семейство, а после на континенталната част, в най-големия танзанийски град Дар ес Салаам, за курсове по история на Африка и Танзания в университета. 

Миналата година успях да използвам лятната си ваканция от работа да замина за месец като учител-доброволец в Малинди, Кения.

Кога най-много ти липсваше България?

България и по-точно определени неща като някои наши навици, храната, времето и хората ми липсват много често. Най-вече когато общувам с някого и липсва спонтанността и сърдечността, си казвам: “Ех, в България щеше да е друго“.

Коя страна, от всички, в които си била, ти повлия най-силно и как?

Всички са ме формирали в по-голяма или малка степен, защото съзнателният ми живот вече като възрастна преминава на различни места и сред коренно различни общества. Но мястото, което най-силно ми повлия на бъдещите планове и желание за работа и реализация, беше Танзания. Като цяло Африка за мен е мястото с главно М – там усетих какъв е бил светът, преди ние на Запад да се модернизираме и да разполагаме с толкова много преимущества, които повечето приемат за даденост. Тази простота и връщане към по-обикновения, близък до природата начин на живот, са безценни.  Другото, което нагледно видях, е как африканците неуморно се борят с предизвикателствата, как буквално от нищо правят нещо и рядко се оплакват.

Как гледаш на това, че много млади българи предпочитат да живеят и работят в чужбина?

Когато интелигентни, работливи, образовани и имащи огромен потенциал хора напускат страната, това може да е само в неин ущърб. Разбира се, за всеки е индивидуално и всеки се стреми да извлече онова от живота си зад граница, което за него е приоритет – дали като квалификации, реализация, културно или финансово. 

Говориш няколко езика, сред които и суахили. Колко важно е в днешно време, за да се впишеш някъде, да преодоляваш езиковите бариери?

Езиците са една от предпоставките да разбираш и да бъдеш разбиран. Без тях си вечно зависим и се чувстваш неразбран, пренебрегван, второ качество. Истинското вписване в едно общество може да стане само, когато е налице интерес и от двете страни, а езикът е помощното средство. 

В момента се занимаваш с деца, с преподаване в Дрезден – какво точно включва работата ти там?

Понеже все още съм обучаващ се учител, помагам на колегите и най-вече на ученици, пристигнали със семействата си от различни държави заради войни, конфликти или в търсене на нови възможности. Занимаваме се с допълнително езиково подпомагане по немски език, извънкласни дейности, проекти, английски език и др.

Би ли се върнала да живееш в България? Имаш ли приятели, които го правят?

По принцип бих, но на този етап не го планирам. Аз съм много интернационален човек, отворен към света, различните култури и начини на живот, и бих искала да се докосна до още различни такива, по възможност в рамките на работата ми по образователни проекти. Причината, заради която все пак бих решила да се върна, e семейството. 

Имам доста познати, които се върнаха в България след дълги години в чужбина. Естествено, приспособяването отнема време, но всеки знае и чувства най-добре къде иска да бъде. Няма универсален отговор според мен дали е по-добре да се върнеш в България или не. 

Какво би променила в България? Нещо, което все още ти се набива на очи, неприятно ти е, след като кацнеш на летище София…?

Много са, за жалост. Най-вече ме отблъскват уреждачеството, здравната система, която допуска постоянно хора да умират, на които спокойно е можело да се помогне и липсата на воля у българина да се противопоставя и да държи сметка на управляващите, които от години защитават нечии чужди или свои, но не и на народа си, интереси. Иска ми се да бяхме като повечето европейски държави, където хората са солидарни и се обединяват срещу властта, когато тя се самозабрави.

Какво би казала на тези, които се колебаят дали да изберат живот в чужбина или да останат в България?

Бих им казала да вземат това решение осъзнато, а не да се водят от нереалистични представи и очаквания. Ако все пак решат да заминат, да се информират от надеждни източници и да се подготвят, доколкото е възможно, езиково. От опит глава не боли и зависи от нас да извлечем най-доброто от една друга система и едно различно общество. Хубавото е, че винаги можем да се върнем и да опитваме където и да е толкова пъти, колкото е необходимо да намерим своето място. 

/МГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 15:51 на 17.08.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация