Националните будители на Украйна и България, Тарас Шевченко и Христо Ботев, станаха основна тема на разговора по време на украино-българския Международен фестивал на етнографското кино „ОКО“. Темата на разговора беше „Националните будители на Украйна и България. Сравнителна характеристика на Шевченко и Ботев“.
Събитието бе водено от Тетяна Станева, директор на фестивала, която отбеляза: „На този фестивал направихме Шевченко и Ботев приятели. Сигурна съм, че те биха могли да бъдат приятели и в реалния живот“. С тези думи директорът на Международния етнографски кинофестивал „ОКО“ Тетяна Станева започна разговора, като постави акцент върху културната и историческата връзка между българските и украинските национални будители.
Сред гостите и лекторите бяха украинската фолклористка и професорка Олена Ивановска, украинският продуцент и художник Владимир Филипов, както и Албена Стаменова, преводач и преподавател по украински език в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Филипов, продуцент на филма „Тарас. Завръщане“, сподели своите впечатления за снимките, като разказа за трудностите, пред които са се изправили, и за важния избор на актьор, който, макар и да не прилича на Шевченко, успява да пресъздаде неговия дух.
Олена Ивановска също сподели своите виждания за културното наследство на Шевченко. Тя отбеляза, че по време на Революцията на достойнството през 2014 г. украинците са възприемали Шевченко като духовен съратник, дори без физическото му присъствие. „Стихосбирката на Шевченко „Кобзар“ е доказала, че украинският език е самодостатъчно културно явление, което е предизвикало своеобразен скандал в Петербург през 1840 г. поради съмненията, че такава литература може да бъде създавана на „непознат език“, добави Ивановска по време на разговора.
Албена Стаменова акцентира върху личността на Ботев, наричайки го „свободомислещ и темпераментен“, който не се съобразява с необходимостта да бъде послушен. „Ботев беше в състояние да изразява мислите си с невероятна страст и грижа за народа си,“ сподели тя, и добави, че Ботев би подкрепил борбите за свобода и достойнство, подобно на тези, които се водят в съвременна Украйна.
Модераторът Тетяна Станева завърши разговора с открит въпрос към публиката: „Защо, въпреки че имаме такива национални герои, не сме будни?“.
След дискусията фестивалната програма продължи с прожекция на филма „Лудите“ на украинския режисьор Денис Тарасов, който разказва за наказателната психиатрия в Съветския съюз през 1970-те години. Паралелно с това, в друга зала, се състоя прожекция на перуанския филм „Веднъж в Андите“ на режисьора Ромуло Сулка Рикра.
Международният фестивал на етнографското кино „ОКО“ е украино-български проект, който от 2023 г. се организира и в двете страни. Основният фокус на филмовия фестивал е насочен към етнографията, фолклора, антропологията, историята, живота, културата, националните традиции и обичаи, както и към проблемите, надеждите и значимите събития и личности на двата народа.
По думите на организаторите на фестивала „ОКО“ представлява симбиоза от почит към традициите и стремеж към откриване на актуални културни форми и тенденции, както в Украйна и България, така и сред културите на други народи. От екипа на фестивала посочват: „Ние продължаваме борбата си, за да покажем на Украйна и България най-добрите филми за света, а на света – най-добрите филми за Украйна и България“.
По време на българската част на фестивала „ОКО“ бяха организирани три дискусионни панела, представяне на книгата „Сестра ми, София“, фокус разговор и изложба от 40 снимки.
/ЙК/
news.modal.text
