site.btaЗапочна литературният фестивал „Майски празнични четения“ на „Глаголницата“ в Сиатъл

Тазгодишното издание на литературния фестивал „Майски празнични четения“, организиран от Обществото за поезия и литературна проза „Глаголницата“ при Българския център за култура и наследство в Сиатъл, започна на 11 май в „Читалнята“ (Арт-студиото на Мария Апостолова) в града. 

„Подготвили се бяхме да се разговорим около текстове и теми, събрани в „България за напреднали“ (Светлозар Желев, съст., Издателство „Колибри“). Но разговорът тръгна преди срещата. Мария тъкмо беше привършила заниманията с децата от „Медена питка“ в „Творилницата“. Децата бяха рисували, декорирали, майсторели букви от българската азбука – букви с тънки „ръчички“, с които една буква се заловя за друга, намира приятели. Пътувахме в колата ѝ към студиото и разговорът потече. Езикът като дом, езикът като родина. И заискачаха неща – и от текста на Ксения Банович, и от този на Христос Христомацидис, Русана Бърдарска…“, посочи във Фейсбук основателката на „Глаголницата“ Даниела Иванова-Найберг.

Там тя сподели следните откъси от „Реч на мама и на татка“ на Русана Бърдарска:

„Чуждият език може да е по-съвършен от родния за предаването на информация и данни, за работа, учене, за битово рутинни дейности, за бъбрене, но родният език, езикът на съзнанието ни е единственият, на който изразяваме и осмисляме себе си“. (…) „Ето защо е толкова важно емигрантите да поддържат езика ни жив, да говорят на български в миниродините си, във вълшебните сфери на домовете си. Българският език е родината ни, последната и истинската, която, искам да вярвам, никога не сме напускали. Езикът е онази иначе клиширана „родина в сърцата ни“. Това е нашата „родна стряха“, скътана в най-интимния пейзаж на съзнанието ни”. 

Даниела Иванова-Найберг добави и че „България за напреднали“ е провокирала много мисли и е свързала дискусията от 11 май 2024 г. с друга от началните събирания на „Глаголницата“ през 2014 г. „Тогава сред първите текстове за дискусия бяха събраните от Иван Еленков (един от любимите ми професори, доцент през 1990-те) и Румен Даскалов в „Защо сме такива?“. Сборник класика. Вечно зелен”, посочи тя.

Основателката на Обществото за поезия и литературна проза посочи още, че продължава да чете „България за напреднали“ и след дискусията:

„След многото осветлени редове, които изпъкват в електронната ми версия, са и тези от писмото на Десислава Апостолова – Ван Дам. „На мен мечтата ми е, като се пенсионирам, да основа читателски клуб за българи – да четем книги, да ги обсъждаме, да философстваме, докато пием вино“. 

Даниела Иванова-Найберг допълни, че за нея „Глаголницата“ е сбъдната мечта. „Четем, философстваме. Пием вино“, посочи тя. И след това пожела на добър час на „Майските празнични четения 2024“.

Както БТА писа, фестивалът ще продължи до 24 май.