site.btaБългарското училище „Пейо Яворов“ в Милано представи преподавателката д-р Ася Асенова

Българското училище „Пейо Яворов“ в Милано представи преподавателката д-р Ася Асенова
Българското училище „Пейо Яворов“ в Милано представи преподавателката д-р Ася Асенова
Снимка: Българско училище „Пейо Яворов“ в Милано/Фейсбук

Д-р Ася Асенова живее в Италия от 2014 година. От 2020 година работи в Българското училище „Пейо Яворов“ в Милано като преподавател в дистанционна форма на обучение. Тя учи българчетата да четат и пишат на родния език, като сред най-интересните си случки с тях определя срещите им на живо. В интервю, подготвено от учебното заведение, тя разказва, че според нея работата между учителите и децата винаги е базирана на уважение, разбиране, приемане и гъвкавост.  

От своя страна от училището пожелаха на всички здраве, любов и благодат през 2024 година и съобщиха, че продължават да представят своите преподаватели в социалната мрежа.

„Защото наистина се гордеем с всеки един член на нашия екип и с всички заедно. С това, че всеки един от нас дава всичко от себе си, за да предаде на децата знания, умения и емоции. С това, че умеем да гледаме в една посока. С това, че всеки е готов да загърби личните си предпочитания в името на по-голямата кауза - училището, учебния процес и децата. Днес ви представяме с радост и гордост д-р Ася Асенова“, споделиха от училище „Пейо Яворов“.

Ето какво разказа Ася Асенова в интервю за училището:

От колко години живеете в Милано и от колко време сте учител в българското училище?

- В Италия съм от септември 2014 година, когато започнах да преподавам в Лектората по български език в университета „Ка’Фоскари“ във Венеция. В Българското училище започнах през 2020 г. стремглаво и със замах с идването на пандемията по време на втория срок, а не по нашите предварителни планове за отваряне на дистанционна форма на обучение през учебната 2020-2021 г.

Какво е Вашето образование? 

- Завършила съм Българска филология и магистърска програма по лингвистика във Факултета по славянски филологии към Софийския университет “Св. Климент Охридски”, магистърска и докторска програма по социални изследвания на пола във Философския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. 

Как решихте да станете учител в българското училище в Милано?

- Случайно. Бях свикнала да работя само със студенти. В училище бях влизала единствено по време на задължителната практика…, а как се преобърнаха нещата. Планирахме да започнем електронно обучение и да въведем дистанционен формат, но си представяхме като че ли повече курсове за горен курс. Аз нямах никакъв опит с деца, да не говорим много малки деца. С такъв страх и ужас бяха изпълнени първите часове на 2020 година. Днес често се смеем. Но ако тогава бях видяла на живо всички мъничета, с които се учихме няколко месеца да четем и пишем, че и уж “по-големите”, едва ли щях да имам смелостта да се гмурна толкова силово в това предизвикателство. Но е едно от най-прекрасните гмурвания, които могат да се случат на човек! Безкрайно, дълго и всеки път е сякаш първи. Благодаря ти, Геринка (Гергана Христова), за подарения необикновен нов свят! Благодаря ти за възможността, предизвикателството, доверието! Благодаря ти и на теб, Краска (Красимира Димитрова), за предадения опит, споделените часове и знание.

С колко деца работите през настоящата учебна година?

- Тази година само в дистанционна форма записаните ученици са общо 22. Тук не включвам записаните в смесен тип обучение, които посещават заниманията присъствено и понякога онлайн, както и изобщо всички ученици се включват във виртуалните класни стаи, когато нямат възможност да отидат в училище.

Какво Ви доставя най-голямо удоволствие в работата ви на учител в българското училище в Милано?

- Взаимодействието на креативност, стимули, идеи, вдъхновение, смисъл, искреност, пламък, полет - безкрайността на всички тези процеси и уникалността на всяко дете, на всеки клас, на всеки час, на всеки урок, на всяка идея…

Разкажете интересна случка от работата си с децата?

- Две ми изплуват веднага. На първо място е нашата първа среща на живо. Едно уникално преживяване, което трудно бих могла да опиша. Онази взаимна любов и вълнение, радост и свян, след толкова часове зад екраните, но след създадена вече близост и взаимно доверие, но за първи път съвсем истински, малки и големи, на прага на реалността и въображението.

От конкретната работа може би бих направила класация за най-забавен час. Такъв с много смях, приказки, истории, книжки, пижамки, пантофки, и всички те от сладолед - плод на едно вдъхновение, породено от книга и сладолед на Георги Господинов - скритата, личната, индивидуалната история в тази сладоледена книжка. Нищо не се знае, може пък един ден да се появи на бял свят една поредица от сладоледени истории на Българското училище в Милано.

Как се поддържа връзката учител-ученик в условията на двуезичност?

- Не обвързвам по някакъв по специален начин връзката между учители и ученици в двуезична среда. Според мен винаги е въпрос на уважение, разбиране, приемане, гъвкавост.  

Посочете една причина, заради която според Вас трябва децата с български корени да посещават българското училище? 

- Именно заради корена и неговата важност, заради общността и споделената памет, заради езика, рода и идентичността, където точно ние, учителите, имаме огромната отговорност да предадем нататък, ние сме посредниците и е наша задачата да разпалим искрицата и да поддържаме пламъка.

Вие самата как съхранявате „българското“, живеейки в чужбина?

- Разказвайки и показвайки България; четейки България; ходейки в България; спазвайки и споделяйки нейните традициите, литература, култура, всекидневие

Ако трябва с една дума да представите България на италианците коя е тя?

- Пъстрота. Любопитна и безкрайна, подобна на дъга, и на онази „Дъга“ или „Кой нарисува тази дъга?“ в изпълнение на Борислав Чучков и Радослава Малякова, отличена със специалната награда за най-добра чуждестранна песен на Международния детски конкурс „Златната монета” в Болоня през 1984 година. Именно това е Българското училище в Милано за мен, това е смисълът, ролята, коренът, паметта, която се предава, чете, мечтае, пее, рисува и до днес от толкова много деца, малки и големи. На всички вас, благодаря!

/ИКВ/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 21:31 на 29.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация