site.btaСънародничката ни във Виена Йонка Драгоманска: Австрийците приемат българската народна музика с много възхита

В хор „Ягода“ пеят австрийци, които изпълняват българска народна музика във Виена. Основател и ръководител на музикалната формация е сънародничката ни Йонка Драгоманска, която заминава за австрийската столица през 1999 година, за да учи архитектура, но никога не спира да пее. Занимавала се е с оперно пеене, била е изпълнител в класически хорове, работила е с известни диригенти, участвала е в музикални проекти във Виена.

Един ден българката получава обаждане от свой приятел - музикант, който я пита дали би искала да преподава народно пеене на една австрийка, останала запленена от изпълненията на хор „Филип Кутев“. Така Йонка среща Елизабет (Луа) – първия участник в бъдещия хор „Ягода“, кръстен на баба ѝ - народна певица, запалила в нея любовта към музиката от детската люлка. „Истината е, че народната музика е България за мен. Детството ми е пропито с народна музика вкъщи. Това е връзката и любовта, и почитта към моето минало, респекта към него и благодарността към всичко, което съм получила от България, защото аз никога няма да спра да я обичам“, сподели Йонка Драгоманска за БТА.

Днес в хор „Ягода“ вече пеят и три българки, хора от Мексико, Дания, Швейцария, Турция, Лебанон. „Мисля, че някой ден ще се върна и ще творя и в България. Обичам моята родина - една картина може да се види цялостно, когато човек се отдалечи от нея“, споделя още сънародничката ни.

Ето какво още разказа Йонка Драгоманска специално за рубриката „БГ Свят“ на БТА:

Откога музиката е част от Вашия живот и кога се зароди любовта Ви към нея?

- Любовта към музиката започна още от ранно детство. Мама и баба са ми пеели още в детската люлка. Майка ми свиреше на акордеон, пееше прекрасно! Беше учила акордеон при Чавдар Ралчев в Пазарджик. Баба ми беше народна певица. Помня, че пееше постоянно - при чистене, готвене, работа по двора. Искали са да ѝ правят записи в Националното радио заедно с Надка Караджова. Но дядо ми не е позволил и казал, че всички певици са леки жени. Така тя остава вкъщи, но меденият ѝ глас проникваше през всяка пора на тялото ми. Спомням си, че много обичах да седна в ствола на крушата в двора и да пея волно мелодии, които сама си измислях. Първата ми изява беше в едно читалище. Била съм в детската градина. Бях маскирана като петел, който пеейки, разказваше приказка и децата играеха театър по тази музика и по песни, които беше избрала педагожката ми. Още помня облеклото ми и припева, и откриването с "кукуригу". После в основното училище учителката ме поощряваше с участия на празниците на училището чрез пеене. Помня, че тогава имитирах Аланис Морисет. Тази учителка запали и любовта ми към класическата музика и оперното пеене също. 

Учила съм при много добри и реномирани певци оперно пеене. Те ми подадоха много ценна информация за техниката на пеене и на тях благодаря за знанията си. Така също любовта си към народната музика утвърдих с Мария Топева - пазарджишка народна певица, пяла във „Филип Кутев“ и живееща във Виена. Тя ме научи на пазарджишката народна музика и техника на пеене. Безкрайно съм ѝ благодарна. Да знаете само, като запее какво се случва с хората - мисля си, че това е директната връзка с Бог. Затова и реших, че нямам желание да правя друго.

Голяма роля в музикалния ми живот имат и братята Александър и Константин Владигерови. С тях започнаха първите ми музикални стъпки във Виена.

Сега преподавател по пеене ми е учителката ми Щефание Хоутцел.

Ръководител сте на австрийски хор, който изпълнява български произведения. Разкажете какви бяха стъпките от възникването на идеята до реализацията на този музикален проект?

- Получи се някак леко и просто, без да имам никакво съмнение - така както се случват нещата, които са писани да станат. Няма да забравя чувството… Интуитивно сякаш просто знаех, че това ще се получи, дори да не го бях правила никога преди! Шесто чувство! Но идеята дойде лека-полека…

Пеех в българския хор „Китка“ от време на време и помагах там. Предлагаха ми го да го водя също. Това беше първият път, когато се замислих за това как се води хор и разбрах, че ми харесва идеята. Имам и педагогическо образование, освен музикално, работила съм дълги години и като педагог, освен това съм пяла в много класически хорове и съм работила с диригенти като Цанети, сър Саймън Ратъл, Роберт Фонтане, Георги Николов. Може би затова и ми бе приятно да работя с хора, да ги водя по пътя на музиката, защото го правя с любов, може би. 

Веднъж получих едно обаждане от един приятел музикант, който свири прекрасно на саксофон. Мишел Нахабедян ме попита дали желая да преподавам на една австрийка народно пеене. Не я познавал, получил обаждане от нея, тя го намерила в интернет. И така Луа дойде на първи урок. Елизабет - накратко Луа, била в България и Пловдив, където в Амфитеатъра чула хора „Филип Кутев“. Тя ми каза: "Йонка, аз видях Бог! Толкова бях запленена и развълнувана, че отидох зад кулисите и коленичих пред жените от благодарност".

Така тя решава, че непременно като се прибере в Австрия, ще намери някоя народна певица - българка, при която да се учи на народна българска музика. Срещнахме се и се запознахме. Така Луа пропя за кратък период от време и аз бях изумена от резултатите. По това време още работех като педагог, защото си гледах сама детето от десет години. Тогава Луа ми предложи да направим хор, а аз вече знаех, че ще се казва „Ягода“ - на баба Ягода Илиева. 

Това беше историята на създаването на хора, всичко после просто потече. Луа разлепи из целия град реклами. На първия уъркшоп дойдоха над 30 души. Аз самата не можех да повярвам. Ето така се роди хор „Ягода“. 

Как австрийците приемат българския фолклор и какво ги вдъхновява, за да научат песните на нашия език? 

- Според мен приемат българската народна музика с много възхита и то неизменно се случва при всеки, защото тази музика звучи като от друга планета. Човек полита и бива пометен, изпепелен, особено нашите женски хорове! Една жена от хора ми при запитване защо иска да учи точно българска народна музика каза: "Чух „Филип Кутев“ да пеят на концерт във Виена и останах поразена, без дъх, сякаш пречистиха всичко в мен. Замечтах се да пея този стил“. 

Разкажете как протича една ваша репетиция? 

- Първият ни час е дисциплинирано работене по техниката на гласа и пеене. Преподавам от оперно до народно пеене, тъй като правим фолклор от целия свят. Развила съм способности да преподавам много структурирано, усещам много емпатично хората. Помагам им да се отворят и най-вече да си повярват. Много внимавам какво казвам, защото всеки човек е като едно малко детенце, особено като учи нещо ново. Тези хора повечето започват тепърва да се учат да пеят. Много от тях идват и на частни уроци вече. Искам това, което съм научила досега, да го предам на хората и да ги свържа заедно като един човек. Тогава усещането ще бъде изключително, мисля, че оттам започва истинското изкуство в хоровото пеене и е най-трудно за постигане. Вторият час и половина правим репертоар и работим над отделните гласове и после над цялата композиция. Имаме малка пауза по средата. И после ходим заедно да пием по нещо. 

Освен австрийки имам три българки вече, хора от Мексико, Дания, Швейцария, Турция, Лебанон и къде ли не. Радвам им се от сърце на усърдността и желанието. И обичам цветовете на света, харесвам всички култури и музика. Това е едно духовно богатство!

Къде и кога се събирате и планирате ли да представите творчеството си пред публика?

- Репетираме в музей - прекрасна стара къща от бароково време с вътрешен двор, асми и много задушевна атмосфера в центъра на Виена. Започваме в 19:00 часа, до 21:30 репетираме. Първата ни изява беше на една изложба от Босна - за войната - точно там в музея. Втората ни беше в ателието на един скулптор и човек на изкуството, доста нашумял в бранша - Георги Окропиридзе. Той самият е грузинец, живеещ от младини в Австрия. Помещението не беше толкова голямо, а дойдоха толкова много хора. Уникално изживяване! После пяхме и навън насред падащите снежинки. Най-милият комплимент след концерта дойде от французин, който ми каза: "Отдавна не ми се е случвало като мъж да плача, тази вечер вие ме разплакахте". В бъдеще сме канени да пеем в театрална постановка. Мисля, че лека полека се отварят врати за нас и хор „Ягода“. Изключително съм щастлива!

Какво удовлетворение Ви носи да представите българската народна музика в Австрия?

- Истината е, че народната музика е България за мен. Детството ми е пропито с народна музика вкъщи. Това е връзката и любовта, и почитта към моето минало, респекта към него и благодарността към всичко, което съм получила от България, защото аз никога няма да спра да я обичам. Благодарна съм с цялото си сърце на моето семейство за това как са ме отгледали и възпитали. Помня, че първите години тук бяха много тежки за мен и тогава пропях тази музика, даже без да знам, че мога, без да ми е преподавала баба ми, съм запаметила песни от нея. Бих се върнала и продължила тази дейност и на български земи някой ден. Защото майката е една! 

Вие откога живеете във Виена и каква беше причината да изберете австрийската столица за ваш дом?

- Другият ми талант е рисуването и като тийнейджър рисувах постоянно и навсякъде. Майка ми не искаше да ставам музикант, защото музикант къща не хранел. Опитваше се да ме държи настрана от този бранш и ме поощряване да рисувам и да се развивам в тази посока. В България ме приеха в Югозападния университет „Неофит Рилски“ - „Индустриален дизайн“. Там се запознах с един художник, на когото съм благодарна, че ми подаде ръка да дойда тук във Виена и да кандидатствам с рисуване. Беше 1999 година, когато за пръв път дойдох във Виена. Запознах се и с бащата на детето ми - Радослав, за когото по-късно се омъжих. Учих три години архитектура, но никога на спрях да пея. Така, докато музиката започна все повече да навлиза в моя живот. Като че това, което ми предрече една стара дама, че ще стана певица в чужбина, започна да се случва. Започнах да пея по партита и срещнах един грузинец, тогава беше студент по пиано и композиция във Виена, гениален, по-бързи пръсти от вятъра имаше. Този човек ме чу да пея и беше изумен. Пожела да композира грузино-българска народна и модерна музика за един проект на Георги Окропиридзе "До родината и обратно". Мога да кажа, че с неговата композиция на сцената на Porgy & Bess се случиха чудесата за мен. Не мога да забравя чувството на тази сцена! Така започна първото ми обучение по оперно пеене със Светлана Иванова.   

Мисля, че някой ден ще се върна и ще творя и в България. Обичам моята родина - една картина може да се види цялостно, когато човек се отдалечи от нея.