Слънцето изгрява в Чипровци и залязва във Винга. С тези думи ме посрещат Франциск Драгинов (инженер-агроном), Никола Бегов (строител-паркетист) и Петър Романов (леяр) - трима банатски българи. „Хортуват” ми на техния говор, запазен в продължение на повече от 300 години. И макар че това е диалектен архаичен български език, разбираме се без проблем. Когато ги питам как живеят, тримата в едни глас отвръщат „яку добре” - „много добре”.
За да прочетете цялата статия
Продължете да четете с абонамент
Вижте условията
/ИКВ/
