site.btaБългарският художник Радослав Мъглов: Ню Йорк е добър пример за сцена, отворена към българското съвременно изкуство

Радослав Мъглов е български художник, изследовател и теоретик, който живее и работи в София. Творчеството му обхваща широк спектър от медии – видео, инсталации, скулптури и живопис. През 2023 г. Мъглов защитава докторска степен в Националната художествена академия в София с дисертация на тема „Граничност в интерпретациите на телесното в съвременното изкуство“.

На 17 и 18 октомври тази година той представи свои произведения в селекция от два проекта – “Wired/Weird” (2021) и “Spare Eye” (2024), в рамките на събитието „Дни на отворените ателиета“ (Open Studios) на Elizabeth Foundation for The Arts (EFA) в Ню Йорк. Участието му бе подкрепено от Американска фондация за България (American Foundation for Bulgaria).

„Това събитие е част от моята творческа резиденция в Elizabeth Foundation for the Arts, която започна в началото на октомври. Самите „Дни на отворените ателиета“ (Open Studio Days) се проведоха само няколко седмици след пристигането ми в Ню Йорк – на 17 и 18 октомври – и по един естествен начин белязаха старта на престоя ми тук“ – разказа художникът за рубриката „БГ Свят“ на БТА.

Той отчете голяма посещаемост на „Дните на отворените ателиета“ от страна на българската общност, което – по думите му – се дължи на активната културна дейност на Генералното консулство на България в Ню Йорк и по-специално на личната ангажираност на генералния консул Ангел Ангелов.

Радослав Мъглов сподели, че дните са се превърнали в това, което е очаквал и желал: „Пространство, в което моите артистични изследвания да срещнат други гледни точки и да се превърнат в тема за дискусия“.

„Да покажа работата си тук, в Ню Йорк – едно огромно бижу обсипано с небостъргачи, като лъскави диаманти – едно място, където изкуството непрекъснато се променя и самодефинира, е не само чест, но и възможност да вляза в непосредствен диалог с хората и професионалната общност“, коментира художникът.

Той изрази и мнение, че Ню Йорк е добър пример за сцена, отворена към българското съвременно изкуство.

Следва пълният текст на разговора с Радослав Мъглов: 

Г-н Мъглов, как разбрахте за възможността за участие в „Дни на отворените ателиета“ на Elizabeth Foundation for the Arts в Ню Йорк?

- Всъщност това събитие е част от моята творческа резиденция в Elizabeth Foundation for the Arts, която започна в началото на октомври. Самите Open Studio Days се проведоха само няколко седмици след пристигането ми в Ню Йорк – на 17 и 18 октомври – и по един естествен начин белязаха старта на престоя ми тук.

За мен участието в резидентната програма е изключително важно, защото бележи и началото на ново партньорство между Американска фондация за България и Elizabeth Foundation for the Arts – инициатива под патронажа на Тед Василев, която има амбицията да се развива и през следващите години.

Без хора като Тед Василев и Дико Михов – основни двигатели на благотворителната дейност на Американска фондация за България – това партньорство нямаше да бъде възможно. Да бъда първият поканен български визуален артист в рамките на тази инициатива е голяма чест и същевременно отговорност.

Резиденцията продължава три месеца тази година и още шест месеца през 2026 г., което ми дава възможност да развия по-дълбоко изследователската и концептуалната линия на своята работа.  

Как премина събитието за Вас и каква беше реакцията на публиката към Вашите произведения?

- Посещаемостта беше наистина впечатляваща – имаше моменти, в които в моето ателие, около 35 квадратни метра, се събираха над двадесет души едновременно. Интересът беше силен както от страна на професионалната общност – куратори, директори на галерии, програмни мениджъри – така и от публиката, която активно следи съвременното изкуство.

Разговорите по време на Open Studio Days показаха, че темите, които изследвам – телесното и граничното, това лиминално пространство между видимото и мисълта – са изключително актуални на нюйоркската сцена. Много от посетителите проявиха интерес да проследят как тези идеи ще се развият в бъдещите ми проекти по време на резиденцията.

Особено радостен съм от силното присъствие на българската общност в Ню Йорк. Сред тях бяха и представители на борда на Американска фондация за България, в лицето на Елисавета Михова, чиято активна благотворителна дейност подкрепя развитието и популяризирането на българската култура в града – включително и резидентната програма, в която участвам. Възможността да се запознаем лично и да обсъдим процеса ми на работа беше изключително ценна.

Голямата посещаемост от страна на българската общност се дължи и на активната културна дейност на Генералното консулство на България в Ню Йорк, и по-специално на личната ангажираност на генералния консул, г-н Ангел Ангелов, който последователно подкрепя и популяризира присъствието на българската култура в града. Имах възможност да споделя и да обсъдя работите си и с много приятели и ценители на изкуството от българската общност – тук бих искал специално да спомена семейство Десислава и Анри Кисиленко, които са активни представители на българската общност в Ню Йорк, тяхното присъствие направи преживяването още по-топло и пълноценно.

Имаше ли нещо, което Ви изненада в срещите с посетителите?

- Не бих казал, че имаше изненади в класическия смисъл, защото темите, които изследвам – свързани с телесността, несигурността, деформираният образ и уязвимостта като човешко състояние, са универсални. Това, което истински ме впечатли, беше колко внимателно и задълбочено хората, както професионалисти, така и широката публика, се ангажираха с работите.

За мен съвременното визуално изкуство има основната функция да е начин за комуникация. Когато виждам, че една работа провокира разговор – когато някой се спре, зададе въпрос, сподели своя интерпретация – тогава комуникацията се е случила. Именно в тези моменти изкуството „капитализира“ своята сила: то започва да генерира нови значения, нови перспективи, които не съществуват преди срещата между творба и зрител… Понякога придобива силата да формира тенденции, да задвижва процеси в съвременните общества.

В този смисъл, Open Studio Days беше точно това, което очаквах и желаех – пространство, в което моите артистични изследвания да срещнат други гледни точки и да се превърнат в тема за дискусия.

Срещнахте ли други артисти или институции в Ню Йорк, с които планирате бъдещи сътрудничества?

- Да, определено. Open Studio Days в EFA са професионално организирани, така че събитието функционира ефективно дори в толкова конкурентна среда като Ню Йорк. Освен контактите с куратори и галеристи, имах възможност да видя работата на колеги – други артисти, които също са в резиденцията – и това беше изключително обогатяващо.

Имах няколко разговори, в които беше заявен сериозен интерес към бъдещи съвместни проекти, включително възможност за представяне на мои работи още тази година в изложбеното пространство на The Opening Gallery в Ню Йорк. Все още е рано да говоря по-конкретно, защото подобни процеси изискват внимателно планиране и синхронизация – тук, в Ню Йорк, културният ритъм е супер наситен и конкурентен.

Но най-ценното е, че срещнах художници, с които се споделя подобна чувствителност към изследователския аспект на изкуството – артисти, които работят в зоната между теория и практика, между експеримент и визуално преживяване. Ателиетата в EFA предлагат именно такава среда: концентрация на мислещи, аналитични творци, за които процесът е не по-малко важен от резултата.

Тук можеш да проследиш какво е „водещото“ в момента – не като тенденция, а като ниво на артикулация, като начин на мислене в изкуството. А за мен беше особено важно да видя, че темите, които разработвам – за тялото като ресурс за интерпретации, за размитата границата между органичност и субпродукт, за уязвимостта като естетическа и философска категория – намират силен отзвук и са разпознаваеми в международния контекст.

Какви произведения представихте в рамките на събитието и защо избрахте именно тях?

- В рамките на Open Studio Days представих селекция от два проекта – “Wired/Weird” (2021) и “Spare Eye” (2024). Изборът на тези две серии беше координиран с ръководството на фондацията, включително с директора Дерик Карнър, за да се представи по-широк спектър на моите артистични изследвания.

Двата проекта разглеждат сходни теми, но чрез различни подходи. “Wired/Weird” включва живописни платна, които изследват парадоксите на свързаността като социален феномен през феноменологична призма. Проектът изследва сблъсъка между биологичното и социалното, формирайки нови модели на идентичност и възприятие. Живописта става пространство за диалог, където автентичността е провокирана от възприятията.

От друга страна, “Spare Eye” е серия от рисунки върху обратната страна на фотографска хартия, изпълнени с графитен прах, нанасян с мека четка. Процесът напомня „проявяване“ – едно последователно втриване на графитен прах, до момента в който невидимото започва да добива присъственост. Рисунките търсят място в сивата територия между проявяването на съдържанието и неговата интерпретация в съзнанието на зрителя. Те са отворени за смисъл, но смисълът на тези работи не може да бъде потърсен, нито намерен в отделните рисунки.

Съчетаването на двата проекта предоставя широк континуум на артистично изследване – от фигуралността и материалността на “Wired/Weird” до почти „спектралната“ чувствителност на “Spare Eye”. Това е опит да се активира тялото като ресурс на мисълта и визуалното изкуство като език, който не фиксира значения, а оставя пространство за интерпретация между разпознаваемо и смисъл.

В този диапазон се проявява една „толерантност“ – рамката е зададена, но смисълът не е фиксиран. Именно в тази несигурност, в тази зона между разпознаваемото и неясното, според мен се крие силно качество на съвременното изкуство, което провокира мисъл, диалог чрез индивидуалната интерпретация у възприемащия.

Вашето творчество обхваща различни медии – видео, инсталации, скулптура, живопис. Как избирате формата, в която да реализирате дадена идея?

- В никакъв случай не бих определил интердисциплинарния си подход като някаква лична „прерогатива“. В крайна сметка това е въпрос на предпочитание за начина, по който ние, визуалните артисти, се изразяваме. Много често използваме различни медии, и в моя случай изборът на конкретна медия се определя от това коя форма най-добре ще направлява начина, по който искам да изразя дадена идея.

Дали това ще бъде инсталация – например в контекст, включващ живи животински видове, или видео, или живописна работа, или рисунка – зависи от естеството на концепцията и от възможностите, които медията предоставя. Медията е инструмент, чрез който мисълта и комуникацията, които работата цели да предаде, се проявяват по най-ефективния начин.

Това не е нещо изключително ново като подход. Дори артисти като Анди Уорхол използват видео, въпреки че са най-разпознаваеми чрез отпечатъците и мултиплицираните си изображения. Или да вземем примера с Ман Рей – в ретроспективата в музей Метрополитън се виждат периоди, в които той се връща към живописта през десетилетия, защото търси нови начини да изрази идеи чрез конкретната медия. Това са само някои от примерите, но са съвсем пресни, от изложби, които посетих през минала седмица в Ню Йорк.

В моята практика изборът на медия винаги произтича от концепцията и контекста. Различните медии предлагат различен тип преживяване – например видеото има хронологичен аспект, то се разгъва във времето на зрителския контакт, докато инсталацията често е по-интерактивна и мимолетна, зависеща от пространството и поведението на публиката.

В по-ранни мои видеа, като Europa и Expiring Images (2016), използвах самото време като инструмент – изображението се „проявява“ постепенно, или обратно, се трансформира чрез наслагване във времето. Така зрителят не просто наблюдава, а се оказва въвлечен в процеса на неговото рафиниране, в самото ставане на образа.

Изборът на медия не зависи само от идеята, но и от контекста. Артистът трябва да е чувствителен към средата и аудиторията. В ситуации, в които класическа медия не е достатъчно ефективна, може да се избере дигитално или манипулирано изображение, видео или инсталация например.

Ако трябва да опишете с едно изречение посланието, което искате хората да запомнят от Вашите творби, какво би било то?

- Изкуството не е едностранен акт.

Какво за Вас означаваше да покажете българско съвременно изкуство в Ню Йорк — в един от световните центрове на арт сцената?

- Изкуството се реализира чрез споделяне.

За мен това беше и продължава да бъде изключително вълнуващо преживяване. Ние, артистите много често се нуждаем от контекст, който ни захранва – нови хора, нова среда, много живот, различна чувствителност. Такова взаимодействие ни поддържа будни, то захранва рефлексивността, която е в основата на творческия процес.

Да покажа работата си тук, в Ню Йорк – едно огромно бижу обсипано с небостъргачи, като лъскави диаманти – едно място, където изкуството непрекъснато се променя и самодефинира, е не само чест, но и възможност да вляза в непосредствен диалог с хората  и професионалната общност. За мен е важно изкуството да бъде именно това: комуникация, обмен на идеи, създаване на пространство, в което не просто показваш, а взаимодействаш.

Много е вълнуващо, но и предизвикателство да показвам в Ню Йорк - съвременен Вавилон. Когато имаш платформа да бъдеш чут, е много важно какво казваш …как го казваш. Това не е просто представяне, а преди всичко взаимодействие.

Така че, за мен този опит е не само професионално удовлетворяващ, но и дълбоко зареждащ.

Смятате ли, че българските артисти имат достатъчно възможности за видимост и подкрепа извън страната?

- Определено има още много какво да се желае. Все още ролята на българските артисти и значението на съвременното изкуство, като фактор за национална, културна идентичност не е достатъчно осъзната. Ние постоянно търсим индивидуално възможности да работим, да достигаме до нови среди и да представяме творчеството си извън България.

Ню Йорк е добър пример за сцена, отворена към българското съвременно изкуство – има интерес и разпознаваемост, но все още българската културна инфраструктура е недостатъчно финансирана и подкрепена. Има нужда от повече платформи, програми и институционална подкрепа, за да се легитимира нашето присъствие на международната сцена. Това е и много важен начин да се формира съвременното лице на България.

Какви са следващите Ви творчески проекти след участието в Ню Йорк?

- В момента работя по няколко проекта. Две галерии в София ще покажат работите, реализирани в Ню Йорк, през 2026 г.

Също планирам да продължа и теоретичните си изследвания във формат на академичен обмен, като част от постдокторантско изследване.

Планирам и изложба скоро в Ню Йорк, която също е в процес, по отношение на формат и продължителност. В същото време работя върху нови неща в студиото, в които „несигурността“ е отново основен материал за моделиране, „нефиксираното присъствие“ – „транслацията“ ще бъдат нови неща, което и за мен е вълнуващо. Проектът ще включва живопис и рисунки и ще бъде показан първо в Ню Йорк, а надявам се и в София.