site.btaКалинка Панчева, директор на училище „Родна стряха“ в Кипър: Най-горда съм, когато учениците ми кажат, че искат да се реализират в България

Българското училище „Родна стряха“ в Арадипу, Кипър, празнува своята десета годишнина. По този повод учебното заведение е организирало серия от събития, с които да отбележи празника си. Честванията започнаха снощи, 3 октомври, с презентации и работилница, а днес те ще продължат с официално тържество в сградата на училището. 

Директорът на просветната институция Калинка Панчева разказа пред БТА за планираната празнична програма, както и за мисията на българското училище в Кипър. 

Какво предстои днес? Какво сте подготвили за празничната си програма по случай 10-годишнината на училище „Родна стряха“? 

Нашите дечица са подготвили стихотворения и песни, но активно ще се включат и гостите ни от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и от Музикалната академия „Проф. Панчо Владигеров“. Те ще ни изпеят песни от различни фолклорни области, ще свирят на традиционните български инструменти гайда и тамбура народни песни. Смятам, че ще се получи нещо много интересно. 

Подготвената програма ще представи традициите, които ние българите в чужбина виждаме рядко - нестинарството и кукерството. 

Сред гостите Ви има университетски преподаватели, но и учители от училища в България. Какво за Вас означава подкрепата от университети и други български училища? 

Подкрепа получаваме не само от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, но и от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Миналата година Благоевградският университет „Неофит Рилски“ ни осигури възможност да останем при тях и ни разходиха из различни места, така че децата да почувстват традиционната българска атмосфера. Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий“ също ни е подкрепял в различни инициативи. 

Едно от нещата, с които се занимаваме в училище, е популяризирането на българско висше образование, затова и имам много контакти с българските университети, съответно и комуникацията ни е малко по-лесна. Без университетите нямаше да успеем да свършим много неща.

Благодарение на техните стажанти ние сме се справяли в най-трудните моменти от нашите години, включително по време на КОВИД, когато трябваше един ученик да се обучава от един учител. Тоест един клас, за да премине обучението си, трябваше да има 10 учители, които да помогнат на 10 деца. Тогава благодарение на университетите се справихме с икономическата част. За нас е добре, че идват хора, които помагат на българското училище чрез различни програми.

От друга страна те носят новостите. Благодарение на тези стажанти научаваме различни неща, например повече за работата с изкуствен интелект. 

Колкото ние даваме на тях, толкова и те на нас.

Много от стажантите при нас ни изпратиха много мили писма за 10-годишнината ни. 

А мислили ли сте за интеграцията на изкуствения интелект в работата на училището? Използвате ли го? 

Вече да. Започнахме с проект на помагало, което направихме с картинки и анимации, създадени от изкуствен интелект. Представихме го на един семинар, организиран за деца от детска градина до втори клас, невладеещи български език.

Виждаме, че има потенциал, има варианти, но малко повече трябва да поработим в тази посока. И наистина много още неща трябва да научим, за да ни е достатъчно полезен. 

Но както казах по-рано, театърът за мен е основното нещо в образователния процес, както и книжките, затова имаме и книжарница -  защото книгата за мен е изключително важна за развитието на речта. 

Разкажете ми за създаването на книжарницата. Кога се появи тя? 

Задължителна литература имаме всички в училище. За мен беше важно всяко дете да има възможност днес, сега да получи най-новата книжка, която в момента е излязла и то иска да прочете. Книжарницата се роди веднага след първата година от училището, т.е. в момента тя е на девет години. Създаването ѝ бе породено отново от личен мотив: дъщеря ми трябваше да чете книжки и нямаше как да ѝ ги доставям всеки месец, а те всеки месец излизаха много и много. Осъзнах, че без книжки няма как да се случат нещата. 

В началото избирах книжки с български песни. След това постепенно започнах да селектирам изданията, които са ни необходими за възрастта и възприемането на текст, готовността и знанията на детето в дадения период от неговия растеж. Разбрах, че това, което всъщност ми трябва, е книжарница.

Обявих пред родителите на децата, че сме готови в училище да събираме поръчки и да продаваме книжки, но трябва всеки месец те да се доставят по някакъв начин. В началото отворихме реална книжарничка, за която бяхме закупили най-вече детски книжки. За съжаление, те не се продаваха толкова много. Но, за да променим това, смятам да създадем и един детски литературен клуб с времето. Защото, за съжаление, само възрастните четат. Това наложи книжарницата да остане само онлайн пространство. 

Какво бихте пожелали на своите ученици сега за следващите 10 години? 

На моите ученици винаги желая най-хубавите неща, които могат да се случат в живота им. Щастлива съм, когато кажат, че ще ги реализират в България. Тогава съм най-горда с тях. И слава на Бога, много мои ученици се връщат в България като студенти и като ученици. 

Повече за историята на училище "Родна стряха", както и за дейността му днес, може да прочетете в първата част от интервюто с Калинка Панчева.