site.btaОБНОВЕНА В Босилеград официално беше открит стенописът, посветен на Йордан Захариев

Представители на школата „Новите майстори” от Кюстендил рисуваха по стените на Босилеград за четвърта поредна година по покана на сдружение „ГЛАС”. Тази събота, 23 август, се състоя официалното откриване на новия стенопис „Роден град”, посветен на проф. Йордан Захариев - български учител, географ, етнограф, фолклорист, историк, изследовател и познавач на Кюстендилския регион; член-кореспондент на БАН. 

Екипът на босилеградското сдружение „ГЛАС” изрази своята благодарност към групата художници от школата „Новите Майстори” за поредния проект, реализиран в Босилеград, подчертавайки значението на такива инициативи за укрепване на културните връзки в региона.  

„Тази година се навършват 60 години от смърта на Йордан Захариев и още преди няколко години си поставихме за цел да реализираме този проект през лятото на 2025 г.  Откривайки този модерен стенопис в центъра на Босилеград, чувството е невероятно. Изказваме своята благодарност към Община Босилеград и Националния съвет на българското малцинство за съдействието и най-вече за монтажа на необходимото скеле, без което нямаше как да започне реализацията на този абициозен проект. Благодарни сме и на многото босилегрчани, които искрено се радваха, докато се рисуваше стената”, заявиха от сдружението.

Своите впечатления споделиха и ръководителят на школата и авторът на проекта.

„Благодарим за голямото доверие, което Босилеград ни гласува! Да рисуваш в сърцето на един град един от най-любимите му синове е тежка и отговорна задача. Признавам си, че всичко това ни респектираше и превръщаше проекта в наша голяма отговорност. Има нещо символично в това, че Йордан Захариев е роден в Босилеград, а завършва земния си път в Кюстендил и 60 години по-късно едни кюстендилски артисти осъществяват „завръщането“ му върху стените на родния град. Това не беше просто проект, не беше просто рисуване, това беше чест и по някакъв начин дълг към личността на животописеца на Краището. Благодарим ви, Сдружение „ГЛАС”, за поканата, благодарим Босилеград!”, заяви Евгени Серафимов, ръководител на школа „Новите Майстори” от Кюстендил.

Живко Христов, архитект и автор на проекта „Роден град”, коментира: „За мен беше удоволствие да се потопя в историята и делото на Йордан Захариев преди да започна работата по създаването на проекта. Неговото визионерство и любов към родния край се превърнаха в мое вдъхновение и затова съчетах едно от най-популярните му изображения с колорита на шевиците от Западна България. Получи се един съвременен дизайн, който според мен успешно може да прехвърли важния мост между миналото и съвремието и да служи за отправна точка на новите поколения. Радвам се, че още докато рисувахме с новите майстори стенописа, децата, които идваха да гледат рисуването или просто минаваха покрай нас, питаха своите родители кой е този човек и защо е толкова важен, че го рисуват в центъра на града”. 

Ученичката на випуска от тази година Ясмина Митова направи кратък анонс за живота и делото на Йордан Захариев в комбинация с две поетични изпълнения специално избрани за този повод.

Реализацията на проекта се състоя благодарение на средствата, събрани от последната коледна благотворителна инициатива на сдружение „ГЛАС“.

Кой е Йордан Захариев?

Йордан Захариев е роден на 3 март 1877 г. в Босилеград. Основно училище и първи прогимназиален клас е завършил в Босилеград. През 1895г. е завършил Кюстендилското педагогическо училище. Учителства две години в родния си град. През 1897 г. записва Историко-филологическия факултет на Висшето училище в София (Софийския университет „Св. Климент Охридски“). Учи география при проф. Анастас Иширков и възприема принципите и методологията на повлияната от западни учени Българска географска школа. През 1901г. завършва с отличие специалностите география и педагогика. 

През 1904 г. се жени за Евгения Димитрова Кюркчиева. Двамата имат три деца: Недка, Боян и Асен.

От 1901 до 1908 г. е прогимназиален учител в Босилеград. От 1909 до 1922 е директор на непълната девическа гимназия, а от 1922 до 1934г. и на смесената гимназия в Кюстендил. Учител, общественик, учен от национална величина - географ, етнограф, фолклорист, диалектолог, член кореспондент на БАН от 1937г.

В продължение на повече от половин век провежда серия от проучвания на Кюстендилския край, обхващащи 159 села и Кюстендил. Кръгът на неговите изследвания е в областта на антропогеографията, етнографията, фолклора, социологията и диалектологията. Предимно изучава бита и езика на населението, тъй като устното народно творчество все повече се забравя, а народният говор бързо губи характерните си местни особености.

Книгата му „Кюстендилското краище“ е първото поселищно изследване в България (1918). Други негови по-важни трудове са: „Упътване за антропогеографски изучавания в България“ (1928), „Село Слокощица“ (1935), „Пиянец“ (1938), „Кюстендил. Принос към поселищно-географските проучвания на нашите градове“ (1938), „Кюстендилска котловина“ (1963).

Наред с научната си дейност той е и активен културен деятел в Кюстендил. Председател на настоятелството на читалище „Братство” (1928) и актьор–любител; уредник на Градския музей (1919 и 1930); един от основателите и пръв председател на туристическото дружество „Осоговец“; председател на културно-стопанското дружество „Кюстендил“ (1928).

Йордан Захариев, брат му Тодор Захариев и Емануил Попдимитров са сред личностите, които ръководят протестите в Босилеградско срещу прилагането на Ньойския договор и окупацията на Западните покрайнини през 1920 г. Участва в акцията на бежанците и е председател на Учредителния конгрес (1924) на Върховния комитет за бежанците.  

Завършва земния си път на 8 май 1965 г. в Кюстендил. След неговата смърт наследниците му: Боян и Асен Захариеви – синове, и дъщеря му – Недка Захариева, даряват на Историческия музей в Кюстендил трудовете му, ръкописи, богата библиотека, награди, лични вещи и др.

Йордан Захариев е оставил и богат фонд от снимков материал, който още приживе е завещал на Кюстендилския музей. Община Кюстендил и Регионален исторически музей 1917г. издадоха албум „Изследовател с обектив Йордан Захариев“. Съставителите д-р Ангел Джонев и Любомир Желязков са включили 709 снимки, заснети лично от Йордан Захариев в периода от 1906 до 1960 г. Те са фотографско свидетелство за географията, етнографията, архитектурата и всекидневния живот в Кюстендилско Крайще, Кюстендилската котловина и селата Каменица, Чипровци и Пиянец в първата половина на миналия век.

През 1998 г. Йордан Захариев е удостоен със званието „почетен гражданин на град Кюстендил“. Сред правнуците му е Анжела Димчева – журналист и писател, автор на 11 книги.