site.btaЯцек Греков от група „Саракина“ в Полша: Свиренето на различни музикални инструменти е връщане към корените

Яцек Греков е поляк – роден е в Полша, живее и работи в град Бялисток. Там той е академичен преподавател по компютърни системи в Техническия университет. Едновременно с това се занимава със свирене на българска музика и популяризиране на българската култура, а именно чрез групата „Саракина“. С нея той има изяви в Полша, но и в чужбина - вече повече от 25 години. 

Повече за вдъхновението да правиш българска музика зад граница и за връщането към корените вижте в разказа на Яцек Греков за рубриката „БГ Свят“ на БТА: 

Разкажете ми повече за себе си. Роден сте в Полша, нямате българско гражданство, но популяризирате българската култура в страната Ви. Откъде идва обичта Ви към културата ни? 

- Роден съм от смесено семейство, баща ми е от Егейска Македония, от Воденско. Сега този град се казва Ѐдеса (Гърция). Но баща ми е роден в едно село до Воден, Саракиново. В един момент той се озовава в Полша и тук се жени за една полякиня в град Бялисток. 

Съответно и аз тук израснах. До матурата си учих в Полша. После не знам по какъв начин реших да следвам някъде в чужбина. Тогава нямаше например „Еразъм“ и нямаше възможност да се следва в западни страни. Можехме в Чехия, в Съветския съюз, Унгария, Германската демократична република (ГДР) и България. Избрах България, защото понякога със семейството ми минавахме през София, като пътувахме за Скопие. 

После учих 5 години в Техническия университет в София – компютърни системи. След това минах през Виена, където завърших Виенската консерватория със специалност "Акордеон". И се върнах в Полша, където живея и работя. 

Бихте ли ми споделили малко повече за семейната си история. Тя ли е в основата на връзката Ви с България? 

- Мисля, че да. Това е основата ми връзка с България. Имам с България две връзки – първата (май) е баща ми; втората - че моята жена също е от България, от Добруджа. 

Баща ми емигрира от Северна Гърция по време на гражданската война през 1948 година. В тази война комунистите използват българското и македонското малцинство. И така моят баща, както и още деца на по около 15 години – и гръцки, и български, емигрират. Те са изпратени в соц. лагера, в различни страни – и в Полша, и в Унгария, и в Чехия. По същия начин българската певица Любка Рондова емигрира. 

Моят баща никога не ме е учил на български и македонски. Ние израснахме в Полша и говорихме вкъщи само на полски. Понякога пътувахме до Скопие, (сега) Северна Македония, където живееше моят дядо. И понякога минавахме през София. Бяхме само веднъж или два пъти в Гърция, но това беше доста отдавна. 

Аз израснах с македонско самосъзнание, защото моят баща е бил на 15 г., когато е емигрирал от Беломорска Македония. Но той е израснал там по време на дълбок сталинизъм. С тези деца предимно са се занимавали гърци или сталинисти, които са ги учили, че са македонци. Но българската нишка не се е загубила докрай. Когато попаднах в България, като пристигах там да следвам, бях с македонско самосъзнание, но се срещнах с интересни хора в София и след две години общуване с тях разбрах, че има друга истина – че имам повече връзка с България. Че тези македонци може би наистина са българи.

Това, че се занимавам с музика, свиренето на различни музикални инструменти, за мен е връщане към корените, към опознаването на културата и на традициите.

Интересно е, че музиката в България в доста различна. Всеки регион е доста интересен. 

Напоследък доста често пътувам в Северна Гърция и там пак изучавам български мелодии и танци. Тези хора там говорят почти само на гръцки, но се случва да пеят на български. Това е някакъв феномен, може би дори не е познат в България. 

Запознах се с едни хора преди няколко години в София, които изучават беломорски танци. И те доста често пътуват до Гърция и изучават техни хора. И това в един момент допълва моята история. Доста често с тях пътувам и виждам, че и там има много интересен фолклор. 

Интересно е, че от много години свиря български  фолклор, но този фолклор от региона на моя баща започнах да изучавам преди 2 – 3 години. Чудно се получава. 

Завършил сте Техническия университет в София, а после и Виенската консерватория. Къде са пресечните точки и къде са разделителните линии между техническото и музикалното образование? 

- Аз винаги, още от малък, съм учил в две посоки. Като бях дете, ходих на обикновено училище и след училище ходих на музикално училище. После в един момент избрах техническо образование и следване в чужбина, в България. Но тази мечта – да изучавам музика, остана силна и след техническия университет. 

Тогава точно се отвориха вратите до западните страни, в началото на 90-те години. Пристигнах във Виена без никакви стипендии и без пари. Записах се във Виенската консерватория и живях 5 години в австрийската столица. 

Мисля, че двете неща се допълват. Техническите науки са едната половина на мозъка, а музиката е в другата. 

Като се умориш от техническото – музиката ти помага да се развиваш в друга област, и обратно – като се умориш от музиката, може да направиш нещо малко по компютърни системи – не е лошо. 

Напоследък, с годините, все повече преобладава музиката. 

Повече за основаването на група „Саракина“ вижте във втората част от разговора с Яцек Греков тук.