site.btaДжина ДиДонато, Ню Йорк: Изкуството, образованието, езикът и културата имат стойност, която аз избирам да ме дефинира

Виргиния Хинова ДиДонато (Джина ДиДонато) е живеещ и творящ в Ню Йорк преподавател и изпълнител, който през последните две десетилетия се е посветил на артистичното образование на българските деца в Ню Йорк, САЩ. Заедно с учениците от Българското училище „Гергана“ в Ню Йорк тя поставя мюзикъли на български език. 

Пътят ѝ като учител в „Гергана“ започва през 2012 г. Тогава играе в пиесата „Револверът“ на Мая Праматарова с българския актьор Иван Ангелов. След успешните им представления пред българските общности в Бостън и Чикаго, те решават да направят и премиера в Ню Йорк. След представлението Стефка Евстатиева кани ДиДонато да се запознае с Нели Хаджийска – директор на неделно училище „Гергана”. 

„След година Хаджийска ме покани да водя класовете по български за най-малките и клас по музикален театър. Аз с удоволствие приех с амбицията да ги науча на български игри, стихчета, песни и приказки“, сподели за рубриката „БГ Свят“ на БТА Виргиния Хинова. 

„И до днешен ден любовта ми към децата, които от малки научават и заобичват нашите песни и игри, ме изпълва с надежда, че поставям началото на едни многопластови и културни личности“, коментира тя. 

Ето и пълния текст на интервюто с Джина ДиДонато:

Поставяте, заедно с учениците от „Гергана“, известни американски мюзикъли, но на български език. Колко подобни спектакли сте реализирали до този момент?  

- Да, следващият етап - (след започването ѝ като преподавател в българското учебно заведение, бел.авт.), беше да участвам и поставя заедно с музиканта Маргарита Душкина "The Sound of Music" („Как без Музика”) на български. Песните бяха познати за децата от техните американски училища и с поетичните преводи на Валю Хаджийски те бързо ги научиха. Идеята беше да отворим душичките на децата за емоционална връзка с българския език, използвайки музиката и енергията на мюзикъла. Тази идея се превърна в неизчерпаем извор, където се срещнаха детските възможности и моята цел: да чувстват и мислят на български. 

Къде са били представяни мюзикълите на „герганчетата“? 

- На много нива се обединиха усилията на деца, родители и нашият екип. След „Как без Музика” (нашето заглавие за The Sound of Music) и турнето ни в Париж, вдъхновени от самите деца, направихме още един мюзикъл, който нарекохме: „Дойдох! Изпях! Победих!“ – с песни от различни мюзикъли. С усърдието на хореографи, вокални педагози, сценаристи и, разбира се, децата и техните родители превърнахме спектакъла в сензация. С него гостувахме на българските училища в Чикаго и Виена, даже го изиграхме на сцената на Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТВИЗ) „Кръстьо Сарафов“ в препълнен салон, което направи усилията ни легендарни! Въпреки че подхождахме към децата с познатите песни от мюзикъли, те успяха да бъдат щастливи, изненадани, разочаровани и тъжни, използвайки българските думи, изрази и културни препратки. 

Българското училище е една от гравитационните центробежни сили. Освен нашите турнета, ние бяхме домакини на гостуващи детски трупи от различни градове в България и Северна Америка. Най-любими бяха гостуванията на „Пим-Пам“, Малко българско училище в Чикаго, Бостън и „Таласъмче“. Обменът между артистичните и образователни екипи и между децата от различните градове е заразителен и дълготраен. Всяка среща оставя спомени и вдъхновява! 

Планирате ли ново представление? 

- Винаги. С всеки 1. и 2. клас работим „Как без Музика“ четири семестъра и после имаме премиера. В момента с голяма всеотдайност поставям втори спектакъл с родителите на училище „Гергана”.

Първата пиеса, която направихме – „Още едно питие, моля“ на Анна Петрова, беше приета много добре от цялата българска общността и това ни вдъхнови за фантастичната алегория „Ваше въображение” от Албена Димова с премиера на 8 юни. Единадесет родители участват и се надявам децата, когато видят своите майки на сцена да създават друг свят на български, да бъдат мотивирани и те да тръгнат по същите стъпки.

Какви са предизвикателствата, които срещате при подготовката на децата за спектаклите? 

- Балансът между игровата същност на театъра и чисто преподавателската задача да се научат да мислят на български. Аз амбициозно искам да науча тези нежни и сладки дечица как да чувстват на български и как свободно да изразяват емоции с български фрази и хумор.

Какво е нужно, според Вас, за да бъдат мотивирани децата в чужбина да пазят българския си език и култура? 

- Игрови-артистичен подход от нас артисти/учители и поне един родител, който да ги възпитава с любов към езика. От двете страни езикът да е разбиран не само като средство за комуникация, а като ценност, която обогатява и придава идентичност и самочувствие на говорещия. Гордостта в очите на децата, които отговарят: „Аз разбирам, аз знам, аз мога, аз играя…, аз бях…,аз съм…“, е безценна.

Културата включва също разбирания, поведения, традиции и споделени моменти. Училище „Гергана“ е магнетизиращ център, защото предлага различни по естество преживявания за учениците и техните родители. 

Осмислянето на българското през призмата на взаимно преживени моменти и мигове, пълни с емоции, мисли и преодолени проблеми. Това сплотява и зарежда. Аз използвам този заряд да разпространявам богатството на българската култура и душа сред моите студенти и колеги в двата университета, в които преподавам Публична реч вече пет години: Пасе (PACE University) и КУНИ (City University of New York , CUNY). 

От сцената на ПАК (PAC Perelman Performing Art Center) съм изрекла думите на Марина, героиня от пиесата „Невинните“. От подиума на много зали съм започвала с това откъде съм, какво ценя и какво ме определя и то в никакъв случай не е свързано с политико-икономическа ситуация. Рецитирала съм Багряна и Кирил Христов на благотворителни концерти, на тържества и събирания, като например 10-годишнината на фондация „Децата на България“. 

Изкуството, образованието, езикът и културата имат стойност, която аз избирам да ме дефинира. Оценявам какво ми е е дадено и искам да го предам нататък.

Първата част на разговора може да видите тук.