site.btaИзложба с творби на български гравьор бе открита в „Дом Витгенщайн” във Виена

Гостуваща изложба на галерия „Лоранъ”, представяща за първи път във Виена творбите на първия български академично школуван гравьор - Никола Попов (1865 – 1954), бе открита в сряда, 9 април, в Българския културен институт „Дом Витгенщайн” във Виена, Австрия. Това съобщи за БТА директорът на Културния институт проф. д-р Румяна Конева. Тя приветства гостите при откриването на експозицията, в рамките на която прозвуча малко известен валс от Йохан Щраус, посветен на княгиня Мария Луиза. 

За изложбата на своята интернет страница първа съобщи Академията за изящни изкуства във Виена, чиито представители посетиха и откриването, информира Културният ни институт. Ръководителката на архива на Академията д-р Ева Шобер поздрави куратора на изложбата Елисавета Станчева и благодари за нейното съдействие при осъществяването на поредица от дарения към Академията, постъпили от българска страна. Освен ценни документи, през 2024 г. Виенската академия за изящни изкуства получи оригинална творба на Никола Попов, която беше предоставена и включена в настоящата изложба.

Декоративните проекти на Никола Попов привлякоха вниманието на преподаватели от катедрата по теория на изкуствата във Виенската академия за приложни изкуства, които също активно участваха в разговорите между организатори и публика, информира „Дом Витгенщайн“. 

Сред посетителите на изложбата внимание привлече Кирстен Лубах, чието ателие за гравюра на мед, разположено недалеч от „Дом Витгенщайн”, е последното по рода си, което съхранява традицията на това старо изкуство в австрийската столица, отбеляза в съобщението си Културният ни институт. 

Госпожа Лубах разкри пред присъстващите своето гледище за тънкостите при работата с гравюрата на мед на натрупалите се около нея гости, привлечени от възможността за общуване.

Официалната част завърши с изпълнението на пианистката Венета Нейнска, която представи пред публиката валс, посветен от Йохан Щраус на българската княгиня Мария Луиза по случай годежа ѝ с княз Фердинанд I. Това слабо познато произведение, с което българските домакини отбелязаха и 200-годишнината от рождението на композитора, австрийската публика посрещна със силен интерес и бурни аплодисменти, добавяйки към събитието и виенски привкус, пише още в съобщението на БКИ. 

Програмата, свързана с представянето и съхраняването на паметта за гравьора Никола Попов във Виена продължава с вписването на монографията “Никола Попов – гравьорът” с автор Елисавета Станчева и издадена от галерия “Лоранъ”, която става част от сбирката на Австрийската национална библиотека, и библиотеките на Виенската академия за изящни изкуства, както и Виенския университет.

Завършил Виенската академия за изящни изкуства през 1895 г., Никола Попов получава златен медал за своите постижения, а по-късно е единственият представител на България в секцията „Гравюра и литография“ на Световното изложение в Париж през 1900 г.

Завръщайки се в България, той донася със себе си както свои, така и творби на колегите си от ателието по гравюра в Академията. 130 години по-късно тази колекция намери своя път отново към мястото, където са създадени творбите, а с това привлече вниманието не само на любителите на графичните изкуства, но и на специализираната публика във Виена, допълват от Института.