site.btaБългарската диаспора в Хамбург отпразнува Бабинден

В последната седмица от зимния януари тази година, част от Българската диаспора в Хамбург, Германия, отпразнува в Kleine Garten Verein Бабинден – празника на женското начало, женската грижа и живот. Това съобщи за рубриката „БГ Свят“ на БТА филологът, поет и журналист Христина Въчева, която живее в германския град.

Организатори на празника бяха семейство Радостина и Николай Минчеви и Таня Пенева. Водещ на тържеството бе Радостина Христова, народна певица във Фолклорната група „Дамасцена“ в Хамбург. 

Певицата откри вечерта с народната песен „Лиляно моме, Лиляно“, на клавира ѝ акомпанираше музикантът Живко Георгиев. Последва нейният разказ за това как се е празнувал някога този ритуал: „Според традицията бабата ставала рано и посещавала домовете на децата, които е изродила през годината. Преди изгрев слънце майките с деца до 3-годишна възраст наливат от чешмата прясна вода, в котлето пускат стрък босилек или здравец – символ на здраве и благополучие“.

В рамките на вечерта бе направена възстановка на ритуала с „измиването на ръцете“ на бабата: със сапун и кърпа, младите майки отиват в дома на бабата-акушерка, където извършват „ритуално поливане“. Всяка жена подава на баба Цветана Писанова сапун и полива ръцете ѝ с вода. 

Измиването на ръцете е ритуал, показващ уважение и почит към нея и ценностите, които тя олицетворява. Даряват я с „пешкир“ – кърпа. Баба Цветана хвърли с шепите си вода нагоре, подскачайки три пъти като изрече: „Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!“.

В знак на благодарност тя избърса мокрите си ръце в полите на младите невести, за бъдат плодовити и да раждат по-лесно. В ролята на „младата майка с дете“ се вживя Таня Пенева. След като прие даровете, баба Цветана изми лицата на децата, защото се е вярвало, че водата от бабините ръце в този ден притежава особена пречистваща сила. 

Хамбургската баба спази и обичая, като окади с тамян и керемида под полите на жените, за да раждат повече деца. Наричанията в повечето случаи имат сексуален символичен смисъл. След поклони и целуване ръката на баба Цветана, всички се събраха на богатата трапеза с пресни погачи, печени кокошки, вино и ракия, разказа още Христина Въчева.

Разчупи се пита за здраве. Веселието продължи с народни хора, танци и приятни разговори, които подчертаха силата на женската солидарност, добави Въчева.

В тази зимна вечер българите засвидетелстваха своето уважение и почит към „Бабата“, „пазителката на човешкия род“, отбеляза тя.

Христина Въчева определя Бабинден като „един от най-жизнеутвърждаващите празници в традиционния календар на българите, съхранен и предаван през поколенията от времето на езичеството, който и днес продължава да се развива“. 

„Бабата“- акушерка, опитната възрастна жена, помогнала да дойдат живи и здрави рожбите на бял свят е носител и на събираната през вековете народна мъдрост за природата и вселената в човешката общност. Днес Бабинден е загубил доста от своите практики, но пак се празнува от по-възрастните жени. В днешния ден се отбелязва като ден на акушерките и лекарите, които се грижат за младите родилки и майки, обяснява сънародничката ни от Хамбург.