site.btaРазговор за глада през 1946-1947 г. в Бесарабия се състоя в Музея на гладомора в украинската столица

В Музея на гладомора се състоя прожекция на документалния филм „Йона. Гладно безумие“ и публичен разговор, фокусиран върху масовия изкуствен глад от 1946-1947 г. в украинската Бесарабия. Организатори на събитието са сътрудниците от Музея на гладомора, за което беше съобщено на сайта на институцията. По темата за създаването на филма и предпремиерната прожекция БТА писа през миналата година.

Преди прожекцията филмът беше представен от Анастасия Гудима, директор на департамента по въпросите за разнообразие и равни възможности при Обществената компания за радио и телевизия "Суспилне",  и от режисьорката Олена Кривенко.

„Ще прожектираме филм и ще говорим по тема, която е една от най-слабо изучените в украинската история – гладът от 1946-1947 г. Отделно ще видим етническия разрез на тази трагедия, защото тя засегна почти всички национални малцинства, живеещи в Украйна по това време – българи, поляци, немци и др.“, подчерта директорката на музея Леся Гасиджак  преди началото на филма. 

Тя благодари на създателите му – на главната героиня Йона Тукусер, украински живописец от български произход, а също и на "Суспилне" за тяхната важна работа.

"Може да се напишат много научни статии, обаче само киното е тази възможност, която не познава граници и е достъпна и разбираема не само в Украйна, но и в целия свят", каза директорката на музея.

Този филм е една от важните стъпки към мащабиране и задълбочено изследване на трагедията, която по това време засегна почти всяко българско семейство в Южна Украйна, сподели Антон Киссе, народен депутат на Украйна и президент на Асоциацията на българите в Украйна.

Йона Тукусер разказа как се е потопила в темата за трагичните страници от историята, как е записвала спомените на очевидци и ги е възпроизвеждала в своите картини. 

По време на събитието Йона предаде за музея събрания от нея архив от свидетелства – около 80 интервюта със свидетели на глада от 1946-1947 г. 

Според нея особено ценна е  срещата ѝ с "ястреб" - човек, който е бил от другата страна на трагедията, тоест участвал е в изземването на зърно и храна от съселяни, а когато е започнал гладът, участвал е в погребването на мъртвите. Съпругата му е водила записи на починалите по това време и тези списъци са били запазени.

По време на събитието потомък на рода предаде на музея записи с имената на 702 жертви на глада в българското село Голица, Болградски район, Одеска област, съобщават организаторите на сайта си.

За предпоставките, причините и последствията от глада от 1946-1947 г. разказа Виктор Крупина, старши научен сътрудник от отдела по история на Украйна през втората половина на ХХ век при Института по история на Украйна на Националната академия на науките. 

Завеждащата отдел „Устна история на Гладомора“ Юлия Коцур сподели опита на Музея на гладомора в събирането на свидетелства за глада и масовия изкуствен глад от 1946-1947 г.

Тя представи на обществеността и въпросник за масовия изкуствен глад от 1946-1947 г. и методически препоръки за използването му, разработени в музея, подчертават още организаторите на събитието.

Исторически данни сочат, че през глада в 1946-1947 г. най-много са пострадали жителите на Измаилска  (днешната южна част на Одеска област) и Черновицка области в Украйна. Към 2 юли 1947 г. в Украйна имало повече от един милион и 154 хиляди изтощени от глада хора. Във водовъртежа на гладомора загиват предимно селяните-хлебопроизводители. Количеството на жителите в българските села на Южна Бесарабия намалява почти с 50%.