Авторът Глория Ангелова и инструкторът по паневритмия Дарина Лазарова представиха в Айдховен, Нидерландия, паневритмията като „уникална българска духовна система за саморазвитие, самообразоване и самоусъвършенстване“. Двете бяха част от участниците в информационен ден, организиран от сдружението „Български Хъб Айндховен”, който се състоя в Централната библиотека на нидерландския град на 24 ноември.
Ангелова и Лазарова се запознали на 19 август, когато е съборът на Бялото братство в Рила и когато се играе паневритмия. На литературно събитие пък Ангелова се запознава и с основателите на „Български Хъб Айндховен“.
„Аз, партньорът ми и детенцето ни преди година и половина някъде от Наймеген се преместихме в Айндховен. Видяхме, че има българско събитие тук в библиотеката и дойдохме на него. Беше като представяне, а можеше и да се купят български книги… Тогава се запознахме с Иван и Диди (Узунови). След това те направиха представяне на моята книга за шевиците и на детските ми книжки“, разказа Глория Ангелова в интервю за рубриката „БГ Свят“ на БТА.
„Другата ми страст, освен паневритмията, са българските шевици. Книгата ми „Танцът на шевиците“ е плод на моя десетгодишна работа в това да дигитализирам автентични истински български шевици да ги правя на схеми под дигитална форма“, споделя Ангелова и добавя: „Толкова много бях насъбрала, че то някак си естествено станаха като книга. В нея има доста текст, не е само албум визуален“, обясни авторката.
Миналата година издателство „Портал 12“ издава книгата ѝ и започва да я разпространява.
Ангелова разкри пред БТА как се е породила любовта ѝ към шевицата: „Не беше в никакъв случай с игла и конец, а с чук, клещи и плочки“, спомня си тя с усмивка. Участвала в инициатива на проекта „Слънца от глина“, чиято цел била да се направят мозайки под формата на шевици, които да се залепят в градинката зад Народния театър в София. На събитието участвала и жена, майстор везбар в Задруга на майсторите на народни и художествени занаяти в София. Тя изнесла презентация, в която говорила за Богинята майка, за Дървото на живота – „неща, които аз за първи път чувах и ми струваха толкова магични“, разказа Ангелова.
От там тръгва интересът ѝ към шевиците. Желанието ѝ да научи повече за тях остава в съзнанието ѝ три години, докато накрая не се свързва с майстора везбар от събитието на „Слънца от глина“. Започва да събира материали за шевиците, докато накрая те не намират място в книгата ѝ.
Като „актуална тема“ определя за себе си Ангелова запазването на езика в чуждоезикова среда.
„Имам детенце, което сега проговаря, на което баща му също е чужденец. Не е холандец, но е румънец. От гледна точка на децата сега ще разбера как се запазва езикът, но е хубаво, че почти навсякъде по света - и в Америка, и в Европа, има български неделни училища“, коментира авторката.
За себе си казва, че е „българофил“: „Просто всичко свързано с България е част от мен, съответно и нямам никакъв проблем със запазването на езика. Предпочитам да чета на български, общувам с много българи. Почти цялата информация, която черпя, е на български“.
/ИКВ/
news.modal.text
