Среща с автора Емил Ценов и представяне на книгата му „Пасифика“ се състоя в Българския културен институт „Дом Витгенщайн“ в австрийската столица Виена. Това стана ясно от публикации във Фейсбук страницата на културната институция.
През 2051 г. светът ще е друг, но дали хората ще са се променили? За да отговори на този въпрос, в новия си роман „Пасифика“ Емил Ценов разказва съдбата на едно семейство, поставяйки го в необичайна ситуация. Кои ще са водещите сили в близкото бъдеще и как технологиите ще променят живота ни – това са част от въпросите, на които авторът дава отговор в интервю пред блога на българите в Австрия „Меланж Булгарен“ (Melange Bulgaren).
В първия Ви роман „Корнелия“ действието се движи между миналото и настоящето. С „Пасифика“ ни изпращате в близкото бъдеще. С какво Ви е интересно то?
- Книгата започва с цитат от Айнщайн, който казва „Никога не мисля за бъдещето – то идва достатъчно бързо“. Но в крайна сметка е неизбежно да мислиш за света, в който ще живеят децата ти и самият ти. Прогнозата за бъдещи събития е основна дисциплина и в бизнеса, нарича се Corporate Foresight. Самият аз съм я преподавал и може би това до известна степен ме вдъхнови за този роман. Трябва да се прави обаче тънката, но важна разлика между възможно и вероятно бъдеще. Има сценарии, които по принцип са възможни, но са малко вероятни на базата на информацията, с която разполагаме днес. Бъдещето, което описвам в „Пасифика“, не само е възможно, но и става все по-вероятно. Някои неща, описани в романа, всъщност започнаха да се сбъдват в месеците след издаването на книгата.
В книгата си противопоставяте държавата Пасифика и Консервативната конфедерация (КонКон) като ясно се очертава разграничението по оста либерализъм-консерватизъм. Всички ли сценарии за бъдещето са зависими от сблъсъка „демокрация-авторитаризъм“?
- Дали едно общество избира да живее в демокрация или авторитаризъм зависи от много фактори, които са свързани в сложна плетеница от взаимоотношения – история, култура, религия и етични норми, политическа еволюция, че дори и география. Системата за образование също играе ключова роля. По принцип консерватизмът не изключва демокрацията. Да вземем за пример Иран, който е много консервативна държава, но в него има и много елементи на демократичен избор, поне за някои части от обществото. За мен сблъсъкът демокрация-авторитаризъм е само айсбергът над много по-дълбоки течения.
Героите Ви разполагат с много технологии, а ежедневието в държавата Пасифика се движи до голяма степен от изкуствения интелект. Но в центъра на романа са постиженията в областта на биоинженерството. Няма да конкретизирам за какво става дума, за да не издавам част от фабулата. Смятате ли, че биологията ще играе водеща роля в бъдещето развитие на човечеството?
Мисля, че изкуственият интелект ще намери своето важно място в развитието на обществото и в живота на хората, но той в никакъв случай не е панацея за всичките ни проблеми. Причината за това е много проста – не можете да очаквате изкуственият интелект да взима решения на етично ниво. Това е не само неморално, но и правно недопустимо. От друга страна в работата си наблюдавам отблизо развитието на биологията и медицината и смятам, че в последните 5 години се извърши истински бум в тази област, започнал с генното модифициране на ваксини. Всъщност очаквам, че поколението на децата ни ще живее средно поне до 100 години, а навярно и доста повече. Така че - да, биологията ще е изключително важна за бъдещето ни развитие, точно както предвижда и Ювал Харари в Deus.
Всъщност „Пасифика“ е и една много романтична книга, в която има и любов, и изневяра, и болка. Изглежда, че хората през 2051 г. няма да са по-различни от сегашните. Така ли е?
- Откакто Homo Sapiens е разменил помежду си първите си думи, а навярно и много преди това, хората винаги са били движени от тези емоции и чувства. В маркетинга говорим за йерархията на нуждите или така наречената пирамида на Маслоу, при която първо трябва да се удовлетворят чисто физическите нужди като храна и вода, за да се мине през нуждата от сигурност, тази от любов и оценка, за да се стигне накрая до нуждата от самочувствие и себеизразяване. Хората винаги ще обичат и мразят, ще правят героични дела и подли предателства – защото това е в тяхната природа. Също така хората винаги ще имат нуждата да вярват в нещо – независимо дали е Бог, Елон Мъск, Бойко Борисов или капацитета на кака Ганка от Фейсбук. Просто сме си такива.
Имат ли реални прототипи в живота Вашите герои?
- Някои от тях определено да и мисля, че читателите лесно ще ги разпознаят. Все пак трябваше да изградя връзка между сегашната ситуация и бъдещето. Но цялата история е изцяло имагинерна – което, надявам се, не я прави по-малко достоверна.
Емил Ценов е роден в Благоевград. Завършил е Американския университет в България и има и магистърски степени по Английска филология от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и по Бизнес администрация от INSEAD, Франция. От 2000 година живее в Австрия. Той е бизнес консултант и преподавател в областта на маркетинга и стратегията.
„Пасифика“ е третата му книга на български език след сборника с разкази „Боговете на града“ и романа „Корнелия“.
Цялото интервю с него може да прочетете тук.
/ИКВ/
news.modal.text
