site.btaУчителката в Тараклия Екатерина Дериволкова пред БТА: Обичайте децата и професията си, отдавайки се на нея с цялата си душа

„Смятам, че като педагог съм се реализирала. Имам много благодарни възпитаници и техните родители, на които дадох моите знания, любов и подкрепа. Към своите ученици се отнасям както към собствените си деца и внуци. Нямам и няма да имам любими, макар че моите ученици бяха деца на роднини, познати и колеги. За мен всички са еднакви, обичам всички еднакво, което пожелавам и на младите учители. Обичайте децата и професията си, отдавайки се на нея с цялата си душа. Но не забравяйте и за собственото си семейство. Поздравявам всички с празника (Международен ден на учителя - бел.ред.), здраве и мир на всички ни!“, посочи в интервю за БТА учителката в гимназия „Иван Инзов“ в Тараклия Екатерина Дериволкова.

Екатерина Георгиева Дериволкова е бесарабска българка от молдовския град Тараклия. Тя е учителка, която е прекарала близо 60 години от живота си в едно училище. Като малка Екатерина мечтае да стане счетоводителка и завършва университет със специалност „Учител по френски език“, но съдбата я отвежда в родното ѝ училище в Тараклия, където успява да реализира любовта си към майчиния език. С времето тя участва в образователни проекти и счита за важно да се преразгледат подходите в образователната система за съвременните деца. Преподавателката има държавни награди от Молдова и България. Авторка и съавторка е на учебници по предметите „Български език и литература“ и „История, култура, традиции на българския народ“.

Дериволкова преподава в начален клас в гимназията на името на генерал Иван Инзов, където посвещава повече от три десетилетия от живота си на възпитанието и обучението на деца. Работи в това училище от 1983 година. „Тази школа аз сама я завърших; записах се в първи клас през 1967 година и оттогава съм тук“, разказва тя. През 1977 година Екатерина завършва десети клас. След неуспешен опит за постъпване в университет, работи година в килимената фабрика в Тараклия. „Омъжих се година, преди да завърша университета, родих две деца. Сега имам шест внука“, сподели тя.

Пътят към професията

Екатерина не мечтаела да стане учител; искала да бъде счетоводителка, но нейната леля я разубедила от тази по нейни думи „скучна професия“. Тя осъзнала, че „сеенето на вечното, доброто и мъдрото е прекрасно“. Обърнала внимание на това, че френският език ѝ се удавал добре и през 1979 година Екатерина постъпила в Измаилския държавен педагогически институт (сега е Измаилския държавен хуманитарен университет, Украйна) по специалност „Учител по френски език и литература“. През 1982 година тя се върнала в родното си училище. Понеже нямало вакантно място за преподавател по френски език, ѝ предложили да работи като възпитател на група за продължително обучение. Така тя работи седем години до 1989 година, когато заради голям набор от първокласници ѝ предложили да опита да се изяви в ролята на учител в начален клас. „И така вече 35 години работя с малчугани“, обясни тя.

Професионален опит

От 1993 година в Молдова започнало внедряването на българския език в учебната програма. Преди това той се преподавал като факултативен. Екатерина  станала учителка по български език, преминала специализирани курсове в Кишинев и България.

„В онези години децата с удоволствие изучаваха българския език“, отбеляза тя. През 1994 година ѝ предложили да се захване с експериментален клас, в който всички предмети се преподавали на български език. Година по-рано такъв клас се открил в село Валя Пержей. „Голяма помощ в работата ми оказаха командированите от България преподаватели, които по това време работеха в Тараклийския педагогически колеж „Свети Кирил и Методий“ и идваха при нас в училище със студентите практиканти. Започнахме да работим с ентусиазъм, обещаха ни подкрепа и издадохме четвърти клас“, казва Екатерина, но за съжаление, от пети до девети клас учениците продължили обучението си на руски език, поради възникнали различни трудности - липсата на преподаватели и недоволство сред някои родители. Въпреки това на завършилите нейния клас им било по-лесно да се запишат в български университет, а за нея това бил добър опит и възможност да започне нови проекти.

Скоро на Екатерина Дериволкова предложили в съавторство с други преподаватели да състави буквар по български език за първи клас — това бил първият подобен труд.

„През 2019 година ние с преподаватели от България, Иваничка Димитрова и Снежана Никифорцева, издадохме и втори буквар за класове с преподаване на български език. Разбира се, че сега изискванията към издаването на учебници са други, но и ние придобихме знания и опит“, разказва тя. Този буквар преподавателката продължава да използва за своите уроци и сега.

„Понеже преминахме към езика, бих искала да поясня, че в нашите класове има многоезични деца и заради това малко трудно е да се преподава български език. Тази година имам 27 първокласника, от които петима молдовци и петима гагаузи. Затова е много сложно, особено ако се вземе предвид, че ни принуждават да водим интегрирани уроци по български език. Това означава, че в рамките на един урок трябва да успеем да дадем темата и по литература, и по език. Лично на мен ми се струва, че това не е продуктивно, а аз не съм от първите години, в които преподавам български език, и би било добре, ако в Министерството на просвещението преразгледат този въпрос. Много бих искала четенето да бъде отделно, а езикът отделно. В момента на преподаването на българския език в нашето училище са предвидени три часа седмично“, уточни учителката.

Детство и семейство

Екатерина е родена в Тараклия през 1960 година в българско семейство. „Родителите ми работеха в същото училище, в което учех: татко преподаваше трудово възпитание, а мама беше от техническия персонал“, разказа тя. „Малко беше страшничко това, че всеки преподавател можеше да ги срещне и да им разкаже какво правя на уроците. Не искам да кажа, че бях лоша ученичка, напротив, учех добре, просто бях много весела – ако в класа някой казваше нещо не на място или неуместно, аз първа започвах да се смея, което не радваше учителите. Но като се има предвид, че учех добре, много рядко мама и татко знаеха за моето поведение", разказва тя.

По думите на Екатерина детството ѝ е преминало лесно, не е чувствала и недостиг на внимание, въпреки че татко ѝ бил строг. „Ние ясно знаехме и изпълнявахме задълженията си вкъщи, не знаехме какво е да кажеш, че не искаш. Приемахме го за даденост - мама каза, значи така трябва да бъде. Татко каза, значи всичко се изпълнява безусловно. В това отношение беше по-лесно, не сме живели в разкош, но и не в нужда. Сега живея със сина си Александър, свещеник в Тараклийската църква, със снаха и четирима внуци. В дома си живеем като традиционно българско семейство, спазвайки християнските традиции и тези, които са предадени от нашите баби и дядовци, дошли на тази земя отвъд Дунав. Много ни свързва и с днешната България. Моите деца получиха висше образование в София, а дъщеря ми се омъжи там. Освен това имам много роднини, които живеят в България“, добави тя. 

За състоянието на младото поколение

По мнението на преподавателя сега младото поколение е много по-свободно, информирано и „даже по-грамотно от нас и нашите деца, но и времето е друго. Но по отношение на физическия труд не всичко е, както бих искала. Децата се опитват да прехвърлят къщните си задълженията един на друг, а самият физически труд възприемат с презрение. Аз свързвам това поведение с обществото и недостатъчно съвършената според мен система на образование. Като се има предвид времето, в което живеем и каква е миграцията на населението, децата, виждайки това, не искат да учат. Те знаят или предполагат, че рано или късно ще заминат зад граница за големите пари“, каза Екатерина. Според нея в самата учебна програма има много излишни, повтарящи се предмети, а децата нямат възможност да се концентрират върху едно направление, както е например в България. „Там учениците след седми клас избират професионално направление, било то езици, математика, музика, спорт и т.н., и те разбират и знаят защо учат. Нашата младеж започва да избира едва след девети клас или дванадесети, което според мен е много късно“, счита Екатерина Дериволкова.

Награди и признание

През 2002 година Екатерина Дериволкова е наградена от българското Министерство на образованието и науката с грамота за заслуги като учител в начален клас и автор на учебници за българското малцинство, както и с плакет „Отец Паисий Хилендарски“. 

„През 2015 година станах победител в конкурса „Учител на годината“ на районен етап и получих диплом трета степен в републиканския конкурс“, сподели тя. 

През 2020 година в "знак на висока признателност и благодарност за огромната педагогическа дейност, професионализъм и изключителни постижения в обучението и възпитанието на нови поколения", както и по случай професионалния празник „Ден на учителя“, Екатерина Дериволкова получава диплом първа степен с подпис на председателя на парламента на Молдова.