site.btaПоетесата Рада Цонева ще участва във форума „Български автори по света“, който ще се състои на 2 и 3 ноември в Милано

Поетесата Рада Цонева ще участва във форума „Български автори по света“, който ще се състои на 2 и 3 ноември в Милано, Италия.  Както БТА писа, форумът е съвместен проект на авторите и създатели на културно-информационния сайт www.bulgar.berlin в Берлин – Венета Терзиева и Валентин Григоров, и „Българска асоциация за културен обмен“ в град Милано, представлявана от Ана Сотирова и Мирослава Ценова. 

Рада Цонева, която от девет години живее и работи в чужбина, е автор на две стихосбирки „Тя е всичко“ и „Рецепти за щастие“. Също така е автор заедно с поетесата Павлина Йосевана на стихосбирката „Смехоранки”. Тя участва и в литературно-музикалния формат „Мелодия от думи“, създаден от Венета Терзиева и Валентин Григоров, в който български автори в Германия и по света се срещат на живо със своята публика. Това информира за рубриката „БГ Свят“ на БТА сайтът „bulgar.berlin”.

„Стиховете на Рада Цонева са силно емоционални и бързо завладяват сърцата на читателите. Може да ги прочетете в създадената за целта страница във Фейсбук „Поетесата с метлата”, както е и едноименният ироничен псевдоним на авторката“, посочва Венета Терзиева в статия, посветена на участието на Рада Цонева във форума „Български автори по света“.

Терзиева споделя и свое „любимо стихотворение на поетесата“:

Попътен вятър (майчина благословия)

Отивай, дъще, твоят път те чака.
Нали ти капнах мъничко надежда?
Разквасвай с нея съхне ли устата.
И щом ти загорчи от безнадеждност.

Отивай! Аз нали си те прегърнах?
Наметнала съм ти, така през рамо,
и истината – в пътя си щом тръгнеш,
да можеш да се движиш все направо.

Във джоба съм ти пъхнала доверие.
Ще го откриеш някой ден. Случайно.
Дано да те спаси това поверие!
Не го губи. То ще ти служи вярно.

Отивай, мама – три пъти се кръстих
и Бог да е до теб, когато трябва.
Със обичта си щедро те поръсих.
Щом мен ме има, тя ще те спасява.

Подлях ти и късмет. Затуй е мокро.
Не е валяло – нищо, че ти казах.
Дано да те споходи, мама, скоро.
И аз заради теб се пренадявах.

Отивай, дъще – много път те чака.
Нали съм го вървяла пряко сили.
Изпращам ти сега попътен вятър –
ветровете много хора са спасили.

Отивай, аз след теб ще си поплача.
Нали ме знаеш колко съм ревлива?
Но майка съм – единствено ще чакам,
от тебе дъще – ти да си щастлива.