site.btaГраница разделя гробището на махалата Бубраница в босилеградското село Ресен

Група местни ентусиасти през последните две години в организират няколко международни офроуд състезания с високопроходими коли в село Ресен, което се намира в източната част на Босилеградска община. В надпреварите има участници от Сърбия, България, Северна Македония и Босна и Херцеговина.

Ето няколко любопитни факта за село Ресен: 

Село Ресен се намира на 8 км от центъра на Босилеград. То граничи с България и селата Извор, Белут, Млекоминци и Рибарци. Най-ниската точка при училището се намира на 830 надморска височина.

Ньойската граница от 1919г. пресича селото на две части като по-малката част с махалите Бубраница, Пачаръзовци и Лас остават в България, а махалите Степановци, Кръстановци, Бара, Стоймировци, Барбуловци, Младжинци, Шеиновци и Вланье – в Сърбия.

Селото става известно с това, че границата е минавала през гробището на махалата Бубраница. Френският журналист Анри Пози споменава за това в книгата си „Войната се връща“, а поетът Емануил Попдимитров по този повод пише стихотворението „Граница“.   

Ресен е старо средновековно селище. В местността „Ямите“ личат хоризонтални галерии от римски рудници. В реката „Сушица“ е „плавено“ злато. В местността Кляш, на запад от местността Вятърна воденица, все още се изравят големи тухли от Римско време.

Тук се намира и параклис на „Св. Илия“. В местността Калугерско осое някога е имало манастир, от който сега не е останало нищо.  

Не е известно кога е открито училището в Ресен. Има данни, че 1881г. с княжески указ са отпуснати 500 тогавашни лева за строеж на училищна сграда. Днес училището е закрито, а сградата е руинирана и неизползваема. Черквата „Св. Богородица“ е строена през 20-те години на миналия век.

В турски данъчни регистри от XVI век е записано като Горна Ресна и Долна Ресна (1570) и Ресне и Ресна (1576). В регистър на джелепкешани от 1576 г. Ресна е отбелязано като част от каза Илидже. В турските регистри е записано, че в Ресен през 1866 г. са регистрирани 47 домакинства с 364 жители. 1910 година е имало 101 домакинства с 610 жители.

Вследствие на Ньойската граница селото е претърпяло две големи бежански вълни към България. По време на Югославия има изразителни миграционни процеси и към вътрешността на тогавашната държава.

Според преброяването от 1953 година в Ресен живеят 365 жители, а според преброяването от 2022 са останали само 42 жители, предимно възрастни и самотни.  

На територията на селото има още четири активни домакинства, които се занимават с животновъдство и малко земеделие. Десетина души от селото всекидневно пътуват на работа в Босилеград.

Пътната мрежа е от черни пътища, които често страдат от поройни дъждове. Някогашните обработваеми земи са изоставени и са обраснали със самозасаждащи се гори и храсталаци.

Един от най-яросните защитници на българщината в Сърбия и носител на наградата орден „Стара планина“ първа степен Иван Николов също е роден в село Ресен през 1959 година.

Основен проблем за жителите на селото е липсата на водопроводна мрежа. Община Босилеград с финансовата подкрепа на Министерството за държавно управление и местно самоуправление и Министерството на земеделието, горите и водното стопанство в момента изпълнява проект за изграждане на водопровод за жителите на селото.