site.btaВ Болградски район отбелязаха 100-годишнина на женския манастир „Свето Рождество Богородично“

В Городненската община на Болградски район отбелязаха 100-годишнина на женския манастир „Свето Рождество Богородично“. В навечерието на юбилейната дата 3 август поклонници от Болградски и Измаилски райони организираха религиозно шествие от своите села. Енориаши от Тарутинската, Городненската и Болградската общини вървяха пеша до женската духовна обител, намираща се близо до село Александровка. Това съобщиха за рубриката „БГ Свят“ на БТА от Городненската община.

В нощта на 3 срещу 4 август в манастирския храм беше отслужено празнично всенощно бдение. На 4 август се състоя тържествено богослужение по случай 100-годишнината от явяването на Божията майка и основаването на метоха в чест на Рождество на Пресвета Богородица.

Празничното богослужение започна с благословението на Одеския и Измаилски митрополит Агафангел, оглавено от Болградския архиепископ Сергий в съслужение с Тарутинския епископ Алипий, духовенство на Одеската епархия, свещеници от общните на  близките населени места.

В материали от сайта на женския манастир „Свето Рождество Богородично“ се отбелязва, че основаването на духовната обител датира от 20-те години на миналия век. Знаменателното събитие - явяването на Богородица на това място - се потвърждава от архивни документи. 

Първият свидетел на чудотворното явление бил немият пастир Фома Таджи от с. Александровка. Далеч от селото той пасял  стадо овце и изведнъж видял величествена жена близо до себе си. Пастирът искал да се приближи до нея, но Богородица станала невидима. Небесната царица отворила устата на този ням пастир и той разказал на съселяните си за станалото чудо.

През 1924 г., в деня на паметта на Света равноапостолна Мария Магдалена (4 август), жени от Александровка отишли на мястото на появяването Пресвета Богородица. Сред тях била и 49-годишната Екатерина Терзи, която 30 години носела кръста на вдовица. Като стигнали на посоченото място, Екатерина Терзи видяла образа на Жена и предала нейните думи: „Кажете на хората да имат права вяра и да се молят на Бога с покаяние. Тук намерих удобно място за Мене. Донесете тук осветена вода, свещи, тамян и миро – по-късно тук ще има манастир.” 

Оттогава тази дата се счита за ден на основаването на манастира.

На мястото на явяването на Божията майка с разрешението на селските власти са поставили кръст и камък. Вестта за явяването на Богородица се разнесла из околните села. Към това място започнало поклонничеството на вярващите. Хората носели със себе си свещи и тамян, пеели псалми и молитви.

Архивни документи потвърждават, че както духовните, така и румънските светски власти са обърнали внимание на случващите се събития. 

През 1924 г., с благословението на Измаилския епископ Юстиниан, на мястото на явяването на Божията майка е основан мъжки манастир, наречен „Скитът на Юстиниан“. Същата година на мястото на параклиса са положени основите на църква, а до края на годината храмът е построен и осветен в чест на Рождество на Пресвета Богородица. Тук пристигат шест монаси от Измаилския манастир „Св. Никола“, а йеромонах Бенедикт е назначен за настоятел на новия манастир. 

През 1933 г. мъжкият манастир е преустроен в женски, където пристигат осем монахини.

Новият манастир се ръководи от игуменката монахиня Зинаида Терзиогло. През 1936 г. те са 24 души: 4 монахини, 3 сестри на милосърдие и 17 послушници. Сред приетите за послушници била и бъдещата игуменка Алевтина (бесарабската българка Анна Писова). От 1945 година Алевтина изпълнявала трудното игуменско послушание 42 години. През дългите години на премеждия и тежки изпитания, гонения и глад, манастирът с Божията помощ постепено се благоустроява и израства духовно.

През 1987 г. починала игуменката на манастира Алевтина. След смъртта ѝ игуменка става монахинята Ефросиния (също бесарабска българка Елена Паскалова).  Ефросиния продължила делото, започнато от нейната предшественица.

През жестоките години на атеизъм и гонения светата обител е единственият остров – спасителен оазис в пустинята на безверието в южната част на Бесарабия. Именно тук се стичат хиляди поклонници в търсене на духовна подкрепа.

По идея на Ефросиния през 1990 г. в манастира започва изграждането на голяма триолтарна катедрала в чест на Света Животворяща Троица. Катедралата е построена с молитвите и труда на сестрите и даренията на много енориаши. 

След като през 2001 г. Ефросиния починала, игуменка на манстира става Ермогена (бесарабската гагаузка Ирина Кюлафлъ), която управлява духовната обител до днес. Под нейно ръководство през 2004 г. е завършено строителството на новата катедрала „Света Животворяща Троица“. 

Първият храм в манастира „Свето Рождество Богородично“ е построен в 1924 г. По-късно е открит храм „Свети Архангел Михаил“. През 2004 г. е завършено строителството и е осветена катедралата „Света Троица“.

В манастира има особено почитани  светини – икони и мощи на светци. Сред тях е иконата на Божията майка „Тихвинска“. Ковчег с частица от дясната ръка на св. пророк Йоан Кръстител, както и с частици от мощите на светите Божии угодници апостол Андрей Първозвани, великомъченик и лечител Пантелеймон, свещеномъченик Харлампий; безсребърници и чудотворци Козма и Дамян, мъченик Теодор Тирон, преп. Евтимий; свещеномъченик Игнатий Богоносец, епископ Антиохийски, Преподобни Акакий Атонски.