Мария Ганчева е председател на Асоциация "Христо Ботев" на българите в Браила - румънският град, който още пази спомена за българските хъшове. Срещам я в българската църква “Възнесение Господне”. Тя превежда на голяма българска делегация от дипломати, академици и журналисти, дошли да отбележат 155 години от създаването на БАН в Браила в рамките на 19-ата Световна среща на българските медии, организирана от БТА.
“Родена съм в Браила на 29 април 1948 г. Когато бях дете, в моето семейство се говореше само на български език. Спомням си, че когато излизах на улицата да играя с децата, леля ми се караше и казваше: “Да говори на румънски. Иначе няма да се разбере с децата”. Е, разбрах се с децата”, споделя в интервю за БТА Мария.
Баща й бил директор на българското училище в Браила, майка й - българка от Болград.
“Заедно с баща ми бяхме на едно малко посещение при приятели в българското посолство. И имаше един господин Господинов, който каза: “Защо да не отиде да следва български език”. В университета учех френски, румънски и български. Специализирах се по български, защото имаше курсове в София за българи от чужбина. Участвах и в тези курсове. И усъвършенствах езика”, обяснява Мария.
През годините поддържа българския, като превежда на делегации от Плевен.
“От Плевен идваха и журналисти. Превеждах техни статии от български на румънски, след това нашите редактори ходеха в Плевен, имаше такива връзки. Превеждала съм и пет-шест пиеси за Браилския театър. Някога повече говорех български, отколкото сега. За съжаление днес нямам с кого да говоря. Младите хора имат съвсем малък интерес към българския. Тях ги интересува да излязат оттук. Млади хора отидоха да учат в София и не се върнаха”, споделя с тъга Мария.
Нейните деца също са далеч - синът й е в Мюнхен, а дъщеря й в Клуж.
“Тук съм с моя брат и с мъжа ми. Съвсем малко сме, остаряхме”, казва Мария и допълва, че през 1999 г. в Асоциация "Христо Ботев" на българите в Браила е имало 100 души, а днес са на половина.
“Имаме седалище, събираме са за празници. На големи дати гостуваме в Музея на Браила “Карол I”. Тази година на 24 май например разказвах за българската роза. Имаме си и група “Борянка” към асоциацията с ръководител и диригент професор Анастасия Андриев. Те имат цял рецитал само с български народни песни”, разказва Мария.
Разделяме се пред двора на българската църква - там, където има още една българска следа - паметна плоча, посветена на създаването на първото Българско книжовно дружество, което по-късно прераства в Българска академия на науките. Надписът на паметната плоча гласи: „На това място се е намирала къщата, където в 1869 година български емигранти поставиха основите на Българската академия на науките“.
/МГ/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.text
