site.btaНиколай Лалов, Португалия: Българските музиканти продължават да са на изключително високо ниво

Българските музиканти продължават да са на изключително високо ниво, заяви в интервю за БТА Николай Лалов, който живее от 35 години в Португалия.

Николай Лалов е диригент, цигулар и преподавател. Той има огромен артистичен опит. Започва да учи цигулката на шестгодишна възраст и завършва Националното музикално училище „Людомир Пипков“ в София със златен медал заради високите си резултати по време на обучението. По-късно завършва Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София като цигулар и по-късно по собствена инициатива учи дирижиране при големия педагог и диригент  проф. Лилия Гюлева. Демонстрирайки забележителни преподавателски качества, той става най-младият учител по цигулка в Музикалното училище в София. През 1989 г. заминава да живее в Португалия и създава редица оркестри и ансамбли. Това са ансамбълът „Концертино”, Младежкият оркестър на град Евора и Камерният оркестър на Кашкайш и Оейраш. Участва в създаването на едно от първите професионални музикални училища в Португалия. Той заедно със съпругата си е автор на първата детска опера, създадена в Португалия - „Магически Сън“.

Ето какво сподели Лалов в интервю за БТА:

Разкажете ми за обичта си към музиката и за това как решихте да учите в музикалното училище в София?

- Баща ми е юрист, а майка ми е счетоводител. В моето семейство никой не е музикант. Моят брат свиреше на цигулка, така започнах и аз. Тогава нямаше такива малки цигулки и моят баща намери негов колега, който има малка цигулка, но се бяха договорили, че ще я разменят за бутилка с вино. Моето начало на кариерата започна с бутилка вино. Постепенно стигнах до музикалното училище и преподавателите там решиха моята съдба. Преподавател ми беше Трендафил Миланов, тогавашният директор на музикалното училище, който каза, че моят път минава през музиката и трябва да оставя останалите предмети като математиката и да се отдам на музиката.

Вие завършвате музикалното училище със златен медал. Колко часове свирене и какви лишения стоят зад това да завършите със златен медал музикалното училище?

- Когато човек харесва това, което прави, времето му минава бързо, не се уморява много. Нашето изкуство - музиката ни дава тази възможност да правим това, което ни харесва. Естествено, за да се стигне до златен медал трябваше по всички дисциплини да имам висок успех.

Вие сте един от най-известните български диригенти и цигулари. Как и защо заминахте за Португалия?

- Заминах с идеята да опозная една екзотична страна. Имах договор за шест месеца, но останах вече 35 години. Стана случайно. След като завърших Академията като цигулар, започнах да преподавам в музикалното училище. Реших, че трябва още да се обогатявам и да продължа развитието си, започнах диригентски курс с помощта на двама преподаватели – проф. Емил Янев и неговата съпруга. Бях първият частен студент в България по дирижиране. След като завърших този тригодишен курс по дирижиране ми се обадиха от Българска музикална асоциация и ми казаха, че в България се намира един португалски импресарио, който търси точно това, което аз мога да правя – да свиря на цигулка и да дирижирам. С голямо удоволствие заминах за Португалия и с желанието да опозная тази страна. Започнахме да пътуваме из цялата страна. Имах голямо желание да се прибера в България, но нещата тогава бяха много променени и сложни между 1990-1991 г. С моята съпруга решихме, че трябва да останем в Португалия и започнаха проектите.

Вие създавате музикални училища, оркестри и имате множество проекти зад гърба си. Кой беше най-трудният Ви момент?

- В Португалия не беше много развит музикалният свят, както в България. Аз дойдох от позиция преподавател в Музикалното училище в София, а нашите деца бяха на изключително високо ниво и продължават да са, докато тук нещата бяха малко по-западнали. Започнах от нулата да създавам техни институции, които не съществуваха по това време. Преминах през различни етапи. Бях в няколко оркестри, но винаги ме влечеше личният проект. Започнах с едно професионално музикално училище на около 120 километра от Лисабон в град Евора. То просъществува около 15 години. След което започнах и да създавам оркестри - един от първите младежки оркестри в Португалия. С него представихме Португалия в Хановер през 2000 г. Тогава започна и големият проект, който и до днес продължава – оркестърът в Кашкайш и Оейраш. В моите оркестри има българи. Оркестърът, който сега ръководя от малък стана симфоничен. В него има българи, украинци, португалци, американка, арменци. Когато го започнах, той беше камерен - от 14 души, а сега е симфоничен - от 60 души. Не съм и предполагал, че така ще стане.

Разкажете ми за музикалното училище, което сте създал, а в него вече има около 400 ученици?

- Създадохме и едно официално музикално училище, което има около 400 ученици. Проектът много се разрасна и това, което ме вълнува е на кого ще бъде предаден, за да може да продължава и след мен. Това музикално училище е малко по-различно от българските музикални училища, защото то дава възможност за различен вид обучения. Има професионално обучение, в което държавата участва 100% със субсидия, но има и друга част, в която родителите трябва да внасят такса, за да може детето им да учи. Учениците не са задължени да изучават всички музикални дисциплини.

Какво е вашето впечатление от музикалната среда в България?

- Това, което виждам в България е, че този преход по отношение на музиката не се е преодолял. Българските музиканти минаха през един много труден период. Нещата изглежда, че постепенно се оправят и се изравняват възможностите, но все още българският музикант е ощетен. Продължава да има български музиканти, които напускат страната. Единствената причина един музикант да остави държавата си е, както беше и моят случай е, когато обстоятелствата го налагат. Музикантите, които работят в музикалните училища, в Академията и в оркестрите в България, все още не са обезпечени финансово, за да не се замислят за утрешния ден.