На 2 март в Малмьо в програмата на Детско-юношеската група към Българската православна църковна общност „Св. Богородица“ участваха над 45 души, а в организираната работилница за мартеници гост бе Димитър Стоянов (дядо Митко). Той бе подготвил шаблони и материали за изработване на мартеници и ни подари едно вълшебно изживяване – представи своята колекция от повече от 300 мартеници, която беше на цели 53 години, съобщиха за рубриката „БГ Свят” на БТА от църковната общност „Св. Богородица“.
„Радваме се, че се събрахме заедно и отбелязахме празниците - Баба Марта, Сирни и Месни Заговезни. Изработихме мартенички, с което развихме сръчност и фина моторика, почетохме настъпването на пролетта и слушахме легенди, които ни разказват истории за 1 март и мартениците. Всичко това ни свърва с България, с българския език, обичаите, традициите и обогатява нашето самосъзнание, а изложбата от мартеници оживя пред погледите на посетителите...“, споделиха от общността.
Те представиха и разказа на дядо Митко за това как и защо е започнал да събира мартеници:
„Всичко започва от България, където съм роден, в София и израстването ми с обичая на Баба Марта. Когато дойдох тук, в Швеция, през 1970 г. никого не познавах и никой не познаваше мен. Това, което ми помогна в този момент, беше това да имам традиция, да помня кой съм. Приятелите ми от България ми изпращаха мартеници и картички и сърцето не ми даваше да ги изхвърля. Започнах да ги събирам в една метална кутия от курабии през 1971 г.
В Германия по това време продаваха календари за Коледа с пластмасови фигури. Купувах ги и събрах тези различни фигури. После правех мартенски пискюли и така сам изработвах мартеници, за да подарявам на близки и познати. Пазех традицията и я разпространявах. Дори добавях и картички“.
Димитър Стоянов посочва, че след като са се родили децата му, за него е било много важно и те да получават мартеници.
„Вече бях събрал доста в кутията и им ги показвах, подчертавах символиката на цветовете и прилагането в реалния живот. Разказвах им, че отначало, преди около 300 г., бабите са плели мартеници и са закичвали първо животните, после децата и внуците, и всичко това свързано с пожелание за имане на богатство и да е охолно. Чак около 1925 г. започват да се правят мартенички фигурки. Мартеничките, които много обичам, бяха еделвайс и лястовички. Ние бяхме три деца в семейството, получавахме едни и същи мартеници и аз като момче нямах право да плача“, разказва дядо Митко.
Когато децата му тръгват на детска градина и училище, той започва да посещава техните класове и групи.
„Тогава оформих събраната колекция от мартеници и я показвах. Направих кутиите, в които днес живеят мартениците, за да ги съхраня и по-лесно да ги пренасям до изложбите. Колекцията даде възможност самочувствието на моите деца да се повиши и да направят силна връзка с историята на корените си. Да разказват на своите приятели и съученици това, което аз им разказвах на тях, докато бяха малки. Аз продължих да посещавам класове, организирах работилници в училища и детски градини и учих местните на нашата култура и традиция. Така представях и България, а децата ми се обогатяваха и градяха своята история зад границите на България“, добавя Димитър Стоянов.
