site.btaПравославната църковна община „Св. св. Кирил и Методий“ в Хамбург посрещна митрополит Антоний

Българската православна църковна община „Св. св. Кирил и Методий“ в Хамбург посрещна Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний в неделя преди Великия пост, в навечерието на Трети март. Там той гостува по покана на отец Яков Щурм и църковното настоятелство. Това съобщи за БТА филологът, преподавал, поет и журналист Христина Въчева, която живее в Хамбург.

Най-младият митрополит е член на Светия Синод на Българската православна църква - Българска патриаршия и радетел за църковното дело. Със своята изявена културна, просветителска и дарителска дейност, той подкрепя обществено значими инициативи в България и Европа. Голяма е духовната му мисия за българите извън пределите на България, обясни Въчева. 

Владиката бе придружен от ставрофорен иконом Юлиан Ангелов - духовен надзорник и епархийски съветник на Западно- и Средноевропейската епархия, основател на църковната община в Хамбург.

В празничните богослужения участваха протойерей Йоан Сухоняк от Украинската православна църква към митрополит Онуфрий и отец Илия Шлепегрел от грузинския православен диоцез за Германия и Австрия към митрополит Герасим.

Гости на архиерейската визита бяха монсиньор Вилм Зандерс, председател на приятелския кръг между католици и православни „Филоксения“, и епископ Хорст Еберлайн, представител на римокатолическата църква в Хамбург.

В съботния следобед, в навечерието на 3 март, митрополитът поздрави събралите се християни в храма „Св. св. Кирил и Методий“ и започна своята беседа на тема „Великият пост и покаянието“.

Той подчерта, че посещава общината, за да „съпреживеем заедно Христовите страдания: раждането, неговите страдания, смърт и възкресение“.

Християнската църква нарича Великия пост „предверие на божественото покаяние“ или голяма четиридесетница. Смята се, че когато пости и се моли, човекът се доближава до Бога. Смирението е началото на всичко добро. Смирявайки се, ние приемаме човешката плът и можем да преодоляваме страстите. Следващата неделя е неделята на Страшния съд –  всекиму според усърдието да се отвърне от своите грешки.

Великият пост е пост на саможертвата, на движението  на душата от долу нагоре или издигане към Бога. Църквата препоръчва въздържание от всички храни, най-вече тези с животински произход, защото тялото е храм, в него живее духът и онази частица от Бога, която всеки от нас носи.

„Да бъдем постоянни в доброта, да опознаваме и анализираме себе си, за да можем да изчистим ненужните вещи, които ни приковават към материалното“, каза митрополитът.

Той цитира думите на Спасителя, който казва: „Аз съм пътят и истината, и животът: никой не дохожда до Отца, освен чрез мене /Йоан 14:6/.“

Неделният ден на Трети март започна с възкресно утринно богослужение.

Преди началото на Светата литургия се извърши подстригване на благочестивите енориаши Максим Молийр и Иван Маринов, които ще помагат на свещенослужителите в енорията в Хамбург. В този ден иподяконите Крум Карлуков и Сотир Сотиров също споделиха духовна радост, разказа Христина Въчева. 

С благословението на митрополита Светата литургия съслужиха ставрофорен иконом Юлиан Ангелов, отец Илия Шлепергел и отец Яков.

Владиката насочи вниманието на християните в храма върху евангелския текст „Притчата за блудния син“.

В своето слово митрополит Антоний подчерта „великото дело на равноапостолите Кирил и Методий, създали нашето четмо и писмо, превели българските книги на понятен български език, за да можем да възславяме вярата в сърцата си, за да можем да я проповядваме на родния си език. Затова славянските първоучители са толкова важни в историята на българския език и за вярата на всички православни“.

Владиката изказа гореща благодарност към всички, които се грижат за добруването на енорията. Благодари на представителите на римокатолическата църква епископ Хорст Еберлайн и монсиньор Вили Зандерз.

Митрополитът отправи благодарност към събралите се миряни в храма, благодари на младите иподякони, помощниците в олтара, на служилите с него ставрофорен иконом Юлиан Ангелов и отец Илия Шлепергел. Специална бе и благодарността му към румънския гост - певеца Раду Габриел, поставил началото на мъжкия църковен хор в Хамбург преди години, на Ася Урсич и всички хористи, които украсиха с песнопенията си празничната литургия.

Тържествената архиерейска Света литургия завърши с молитвата „На многая лета“ в изпълнение на Борис Христов. Подета от всички миряни в храма, тя прозвуча като благослов за здраве и благоденствие за целия български народ.