site.bta17-годишната Теодора Милева: Зад всяка успешна личност се крие уникална история
Теодора Милева е учила в 73-то средно училище „Владислав Граматик“, София, но от година и половина живее с родителите си във Виена, пише блогът на българите в Австрия „Меланж Булгарен“ („Melange Bulgaren”). Тя е автор и редактор в електронното списание “We Matter”, както и доброволец в неправителствената организация Social Hub, с която осъществява проекти по програмата Еразъм +. Работи също с проф. Иван Бързаков – писател, психолог и педагог, българинът с най-много номинации за Нобелова награда и откривател на иновативната система за учене “Optima Learning”. Участвала е в много литературни конкурси, като в края на 2021 г. е финалист в “Млади поетики”. Нейни творби са публикувани в списание „Ах, Мария“.
Късометражният ѝ филм „От-до“ бе удостоен миналата година с наградата на младежкото жури в Стара Загора за най-добро операторско майсторство. Теодора е автор и на филм с биографични елементи за писателката Яна Язова – „Моята Мо“. От юни 2023 г. води собствен подкаст ArthPath Podcast.
Ето какво разказа тя пред блога на българите в Австрия:
Какво те доведе във Виена и как се чувстваш в австрийската гимназия? Липсват ли ти българските приятели?
- Здравейте и много благодаря за поканата в блога!
Преместих се във Виена заедно със семейството си преди година и половина, по инициатива на родителите ми, които бяха получили възможност за работа тук. Първоначално не бях уверена, че искам да подкрепя идеята – знаех, че предстои голяма промяна: смяна на училище, раздяла с българските ми приятели. Най-вече се колебаех дали ще успея да се впиша на новото място, дали няма да бъда посрещната с предразсъдъци като представител на различна култура. Смятам, че изборът на училище, в което със сестра ми да продължим обучението си, беше един от най-съществените моменти при идването ни. Спряхме се на GRG1 Stubenbastei и мисля, че това беше правилното решение – атмосферата в училището е изключително приятна, както и хората там – дружелюбни. Противно на българската представа, че австрийците са студени и негативно настроени към чужденците, успях сравнително бързо да се сприятеля с новите си съученици. Предварителното владеене на немски език, който бях изучавала в България, също имаше важно значение по време на приобщаването ми. За щастие попаднах на приветливи учители и съученици, което несъмнено улесни приемането ми като част от класа.
Къде откриваш основните разлики в учебния процес между гимназията ти в София и тази във Виена?
- Бих казала, че основните разлики се откриват най-вече в методологията на преподаване. В австрийската образователна система дигитализацията присъства много по-изявено – пример за това е, че учениците имат възможност да водят записките си на таблет/лаптоп, а учителите често задават теми за самостоятелно проучване в рамките на часа. Направи ми голямо впечатление и свободата, която преподавателите в Австрия имат при изготвянето на уроците си. Например, за часовете по немски език учителят може сам да прецени коя книга ще бъде четена в час, както и дали ще се набляга повече на класическа, или модерна литература. Съществена разлика има и при т.нар. „профилиране“ – в гимназиите в България то е много по-целенасочено и определени предмети, в зависимост от интереса на ученика, доминират чувствително във втори гимназиален етап (11 и 12клас). В австрийските гимназии това се случва постепенно, като много от предметите са задължителни до края на обучението, независимо от профила на ученика.
Всяка от двете системи има позитивни и негативни страни – според моите впечатления в България младежите получават достъп до по-широка, но не толкова детайлна обща култура, докато в Австрия се обръща внимание на определени и по-малко на брой теми, които обаче биват изучавани по-разширено.
През юни 2023 г. ти започна нов проект – ArthPath Podcast, който представя интересни личности не само от България, но и такива, живеещи в чужбина. Вече чухме разговорите ти с директорката на българското училище „Св. св. Кирил и Методий“ Ирина Владикова и със създателката на българския читателски клуб Славена Николова. Какви хора намираш за интересни?
- Най-вече дейните хора. Хората, които създават и не се страхуват сами да бъдат промяната, която искат да видят около себе си.
Зад всяка успешна личност се крие уникална история, която вдъхновява и ни показва, че има смисъл да преследваме мечтите си, защото никой няма да ги осъществи вместо нас.
Подкастът е на културна тематика, затова и на фокус в епизодите са съвременните творци и будители – техните проекти и инициативи, които заслужават по-широка популярност и към които ние също можем да бъдем съпричастни.
Имаш ли ясна представа с какво ще се занимаваш, когато завършиш училище?
- Все още нямам съвсем ясна идея за специалност, обаче със сигурност ще бъде с хуманитарна насоченост. Международно право например би било добра възможност. Интересуват ме също езикови науки и журналистика. На каквото и да се спра, не мисля да пренебрегвам творческата си дейност, така че тя със сигурност ще присъства под една или друга форма и в по-нататъшните ми занимания.
Цялото интервю може да видите тук.
/ИКВ/
news.modal.header
news.modal.text