Участва в мисиите на НАСА – OSIRIS-REX, DART и ARTEMIS

site.btaДоцент Веселка Радева: Всеки ден при нас е космически екшън

Доцент Веселка Радева: Всеки ден при нас е космически екшън
Доцент Веселка Радева: Всеки ден при нас е космически екшън
Снимка: BG Voice/Личен архив на доц. Веселка Радева

Ръководителят на Обсерваторията и Планетариума на Висше военноморско училище – Варна доц. Веселка Радева участва в мисиите на НАСА – OSIRIS-REX, DART, ARTEMIS и изследванията на астероида Бену. Това съобщават от BG Voice

„Включвала съм се в много експедиции със студентите за изследване на астероиди, в тях е бъдещето на човешката цивилизация“, казва тя. „Всеки ден при нас е космически екшън“, добавя Веселка Радева.

Думата „астероид“ обикновено се свързва с опасения за гигантска катастрофа при сблъсък със Земята. Но тези малки космически тела могат да бъдат много полезни за човешката цивилизация, споделя още Радева. 

Доцент Радева е професионален астроном, който ръководи и студентски екип в програмата „International Astronomical Search Collaboration“ („Международно сътрудничество за астрономически изследвания“). 

„По изображения, изпратени им от НАСА, с помощта на професионален софтуер, те откриват астероиди, определят местоположението на вече известните обекти, доуточняват орбити. Само със студентите от Военноморското училище за 6 години имат над 50 потвърдени открития – нови обекти в Слънчевата система. Предстои да се потвърдят и още над 300 обекта. Вече има и астероид с името „Варна“, информира изданието. 

Астрофизикът Радева споделя, че бъдещето е в построяването на малък космически град близо до астероид, за да бъдат използвани суровините му. Веселка Радева участва в научната програма за наблюдение на астероиди от мисията OSIRIS-REX. Осигурява се проба от астероида Бену, която разкрива, че в него се съдържат елементите вода и въглерод. Астрономическите наблюдения Радева е правила с 50/70 „Шмит“ телескоп на Националната астрономическа обсерватория на Рожен. 

„Бену е едно малко диамантено бижу... Той е много стар, на около 4.5 милиарда години, състои се от първичната материя, от която са се формирали планетите“, разказва през изданието Радева. 

Мисията DART, посочва още доцент Радева, е до астероида Дидимос и Диморфос. Двата астероида се движат близо до Земята и са опасни. При взривяване на част от Диморфос, се променя орбитата на Дидимос и се предотвратява сблъсък със Земята. Веселка Радева наблюдава и определя координатите на Дидимос, като се преценява с колко да бъде преместен астероидът. Мисията е успешна. 

Астрономията я влече от малка, завършва математическата гимназия във Варна, след което Технически университет в същия град със специалност „Металостроене и метали“. 

След първата година печели конкурс и учи автоматизация в Киевския държавен инженерен университет. Тя посещава астрономическия факултет. Тогава не може да се учат едновременно две висши образования, но Веселка печели симпатиите на професорите и студентите. „Още тогава знаех, че ще се занимавам с малките тела в Слънчевата система – кометите и астероидите“, казва тя.

Приета е на работа в Народната астрономическа обсерватория и планетариум като инженер-специалист. Завършва и физика и математика в Шуменския университет. От 1982 до 2017 година работи там като астроном и учител по астрономия. Прави научни професионални наблюдения на комети и астероиди и обучава ученици от пети до 12 клас в кръжоците по астрономия към обсерваторията. Защитава и първата в България докторантура по педагогика на обучението по астрономия, информират от изданието. 

През 2017 година е поканена от ръководството на Висшето военноморско училище във Варна да развива и ръководи планетариума към него. Доцент Радева създава „Студентско космическо общество“. В него разработват уникални космически проекти към НАСА и Европейската космическа агенция.

Последните години тя продължава и в планетариума на Морското училище да обучава ученици как се строят градове в Космоса.

Цялoто интервю на Боряна Антимова с доц. Веселка Радева можете да прочетете тук.

/ИКВ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 22:35 на 03.07.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация