Мона Чобан е българска писателка, която напуска Париж, за да живее в село в Родопите. Тя избира село Змиево, Смолянско, където в комплекса „Артел 13“ прави къщи за гости в пълно уединение. Това съобщават от BG Voice.
„Тук, в Змиево, имаш усещането, че светът не съществува - казва Мона. Пускаш си телевизора, някакви хора си говорят там нещо, виждаш, че има градове, че нещо се случва. А тук живееш като в паралелна вселена...“, споделя тя за изданието.
Преди да заживее в Змиево, мислите и чувствата на Мона я теглят неудържимо към едно смолянско село – Киселчово. Това е малко село с около тридесет къщи и 18 постоянни жители. Там решава „да пусне корени Мона, която от много години живее в Париж“, допълват от изданието.
Тя се влюбва в Киселчово внезапно и безвъзвратно при свое пътуване преди години из Родопите. Когато се връща в Париж, е като обсебена – нощем заспива с мечти за „къщичка“ там, в която да си почива и пише, далече от шумния и суетен свят. Купува стара къща с типична родопска архитектура, но в ужасно състояние.
През 2012 година, вдъхновена от Родопите, Мона Чобан пише романа „Доста“, в който са преплетени романтично-биографични нотки. Дотогава тя е автор на два „чиклит“ (чисто женски) романа - „Сексът не е повод за запознанство“ и „Никакви мъже повече“, сборник с новели „Раз-два-три“ и антиутопията „Париж 18“.
Героите от романа „Доста“, по сюжет, тръгват към малко родопско село, където търсят мечтано уединение и спокойствие. Всеки от тях извървява своя път към изцелителната и освобождаваща прошка за себе си и другите.
“Една къща не я ли галиш всеки ден, не ѝ ли палиш печката, не ѝ ли скърца дюшемето, значи няма ни да я залюбиш, ни тя да те слуша. Къщата е като жената – иска грижа и искреност… И къщата, и жената искат дъха ти да усещат, да го пият така за късмет, пък ту да се приласкаете, ту да се отблъснете - да си поиграете искат”, пише в „Доста” авторката.
Докато е в Париж животът ѝ също е уреден. Живее в тихо и спокойно предградие. Грижи се за дома и семейството, пише и се грижи за ремонта в Киселчово по телефона. Но там, споделя Мона, е живяла повече виртуално, а животът и в село Киселчово е станал реален – въздух, тишина и приятели, както и пълната свобода да реализира мечтите си.
Случайно купува и втора къща, която се нуждае от голям ремонт.
У Мона Чобан възниква идеята да създаде арт центъра „Артел 13“ с ателиета, в които се правят етно уикенди за възраждане на селото и родопските традиции. Освен ателиетата, се предлагат и пешеходен туризъм с водач и яздене на коне.
Така от 2017 година българската писателка живее за постоянно в село Киселчово. Заедно с доброволци прави три еко пътеки. Всеки може да посети ателието, да се зареди, да набере билки и гъби, да пробва родопска храна и топъл хляб, направен лично от нея.
„На арт уикендите Мона води различни ателиета, заедно със специалисти. На „Плетенарка“ се учат на древна традиционна техника за изработка на плет. Интересуващите се от социално предприемачество на село научават кое им пречи да реализират мечтите си. На друго ателие се запознават с плъстите от вълна - най-древния занаят по нашите земи, който отдавна се е превърнал в изкуство. В ателието „Никой не е по-голям от хляба“ се учат да месят хляб, както са го правили прапрабабите ни - облечени като за празник. Варят домашен сапун, събират билки от околността и изучават лечебното им действие“, информират от изданието.
През 2019 година писателката решава спонтанно да напусне Киселчово. То е започнало много да се населява, а тя иска друго по-тихо и по-спокойно място. Избира Змиево, което е само с четири местни жители. Купува две къщи с две плевни към тях и им прави ремонт, за да се превърнат в удобни за гости. Запазва изцяло родопската архитектура, прокарва наново електрическа инсталация и водопровод. Монтирани са големи панорамни прозорци и веранди.
В началото на 2020 година, Мона Чобан се премества в Змиево. В едната къща живее тя, а другата е за гости.
Двете и дъщери също са се върнали в България. „Не съм ги агитирала, сами взеха това решение. Аз лично смятам, че Европа отдавна не става за живеене и съм много доволна, че дъщерите ми се прибраха“, казва Мона.
Цялoто интервю на Боряна Антимова с Мона Чобан можете да прочетете тук.
/ЙК/
news.modal.text
