Доц. д-р Вероника Великсар преподава музикални дисциплини в Тараклийския държавен университет „Григорий Цамблак“. Българка по произход, тя определя като своя мисия подпомагането на сънародниците ни в Молдова да запазят културата, която някога са пренесли от своята прародина - България. На българите във висшето учебно заведение тя преподава произведения от родния фолклор, песни на български и молдовски автори, учи ги и на мултикултурно възпитание. За БТА Вероника Великсар сподели, че и нейната майка, и сестра ѝ живеят в България, но тя самата се чувства добре в Молдова. „От години мисля да отида ли да живея в прародината си, обаче досега не съм решила още“. Със страната ни я свързва и Софийският университет „Св. Климент Охридски“, където е защитила дисертационния си труд.
Ето какво още разказа Вероника Великсар специално за рубриката „БГ Свят“ на БТА:
На какво учите младите хора тук и съществува ли българският дух в университета?
- Задължително съществува. Ние вече трета година работим по един проект, много интересен, по междукултурно възпитание, който максимално ни помогна да привлечем всички ресурси, които имаме. Това са различни изследвания и по филология, и по музика. Всъщност и моят дисертационен труд засяга български, украински и молдовски песни в нашия регион - в Тараклийския район. И много се радвам, че и студентите ползват тези песни и те продължават да живеят. Дори вчера ми се обаждаха от нашите ансамбли на Дома на културата, които искат да продължават да пазят тези песни, които съм събрала преди десет години.
Какви произведения преподавате на българите в университета?
- Повечето от репертоара, който преподаваме на децата, естествено, съдържа произведения от фолклора, произведения на български автори, произведения на молдовски съответно, защото търсим междукултурния диалог, който най-много може да помогне да си запазим и културата, да си запазим и взаимодействието в тази среда, в която живеем.
Какво означава за Вас новината, че Тараклийският държавен университет ще се превърне във филиал на Русенския университет „Ангел Кънчев“?
- Според мен няма никакви проблеми с името на университета, важното е това, което правим, да продължава и да продължава на по-високо ниво. Името не е важно, важно е какво се прави наистина.
Вие от колко години преподавате тук?
- В тази сграда работя вече 23 години.
Изградихте ли силни приятелства и партньорства?
- Естествено. Приятелства както в рамките на национално ниво, така си имам и партньорства с колегите от България, защото там съм защитила дисертационен труд в Софийския университет.
Как живее българската общност в Молдова?
- Според мен не зависи от това къде се намираш, според мен е много важно да правиш нещо значимо и да гледаш напред. Ние тук сме повечето българи, да наистина, но имаме много тесни връзки с гагаузи, с украинци, с молдовци и т.н. Не ни пречи да си споделяме нашите културни извори, обичаи, традиции. Дори много от тях се пресичат по някакъв начин. По принцип за мен тук е много добре. От години мисля да отида ли да живея в прародината си, обаче досега не съм решила още.
А ходите ли там на почивка, на гости?
- Редовно. Майка ми, сестра ми, всички живеят там, само аз тук една съм си останала с моите деца. Обаче в момента си виждам мисията още в това, че трябва да помогна на нашите така наречени бесарабски българи поне да си запазят това, което са си пренесли от прародината.
