Пламена и Антон Нашеви са прекосили Централна Америка и в момента покоряват Южна Америка - изцяло на колела. От Мексико, през Гватемала, Ел Салвадор, Хондурас, Никарагуа, Коста Рика, Панама, Колумбия, Еквадор... От Перу ще продължат на юг. Докога? Това зависи само от 5-годишната им дъщеря Ева. Докато тя се чувства добре и се забавлява, ще въртят педалите, пише BG Voice.
И двамата имат спортна закалка от деца. Тя е от Сливен, тренира лека атлетика, той - от Свиленград, дълги години играе футбол. Срещат се и се влюбват като студенти в университета „Проф. д-р Асен Златаров“ в Бургас. Тя следва социална педагогика, той - маркетинг.
Първо обикалят България. Антон заминава за Щатите на бригада „работа и пътуване“ (work and travel), а Пламена завършва университета. От тийнейджър тя гледа документални филми и мечтае за дивата Африка - да живее сред племена, които да опознае.
Свързва се с организация, която изпраща доброволци в Африка - Humana People To People. Антон тъкмо е заминал за Щатите, а тя си намира работа на морето. Когато той се прибира, решават да заминат за Африка. Минават едногодишна подготовка за доброволци в колеж в Англия.
Избират най-тежкия проект - Замбия, където около езерото Бангвеулу живеят с племето бемба. Заварват крайна мизерия - къщички със сламени покриви без ток и вода. Събират вода от дъждовете и от кладенец на двора, готвят на огън, берат манго от двора.
В селото са истинска атракция. Местните са виждали бели хора само по телевизията. А там телевизор има само в барчето, където гледат футбол.
Най-успешен е проектът им с младежки клубове. „Там младежите имат доста деца, защото на жената ѝ е забранено да отказва секс на мъжа, иначе я връщат на родителите ѝ. Не ползват предпазни средства и се раждат много деца“, разказва Пламена.
Започват с презентации за предпазване от ХИВ и малария, учат местните как да изкарват пари. Правят сладко от манго и го продават на пазара. Показват им как да си пържат картофи, защото им е непознато. Учат ги с успех да шият. От шарените платове, с които се обвиват - читенге правят ленти за коса, чанти, поли, рокли. От организацията Пламена и Антон получават около 300 лв. месечно за издръжка като доброволци, които в Замбия им стигат, даже спестяват, за да купят на младежите шевна машина.
Работят и по други проекти - с училища, където класовете са големи, а нямат учебници, и им рисуват азбуката, цифрите, животни и други неща по стените. Помагат на местно сиропиталище, като засаждат зеленчукова градина и купуват храна на децата.
Когато след 6 месеца се прибират в България, решават да сбъднат мечтата на Антон - да пътуват на стоп из Южна Америка. За да съберат средства, работят в Англия 7 месеца във фирма за медицински филтри.
Тръгват от Чили, през Боливия, Перу, Еквадор и Колумбия. Пътуват изцяло на стоп, спят на палатки, запознават се с интересни местни традиции. Прибират се в Сливен с решението вече да създадат семейство и се ражда Ева. Пламена работи в сферата на човешките ресурси, а Антон - като инженер. „Корпоративният живот вървеше добре, повишиха ни заплатите, но отвътре те човърка ей тая „буболечка“ - за пътешествия“, споделя тя.
Докато са в България за 5 години, пишат книга - „Стъпки към непознатото“. Тя излиза през 2021 г. и отразява приключенията им в Африка и Южна Америка. „Тогава напуснахме работа. Искахме да пътуваме отново и такива проблеми като пандемията не можеха да ни спрат“, споделя Пламена. Купуват си най-обикновени велосипеди втора употреба, а една норвежка фирма ги спонсорира с рикша за Пламена, която тогава е на 3 години и половина.
От Канкун прекосяват целия остров Юкатан, заедно с щата Табаско. Остават 4 месеца в Мексико, като пътуването им е бавно, защото изцяло са сред потомците на маите и им е интересно. Живеят в едно село за месец.
В Гватемала прекарват почти 3 месеца, при много тежък терен, с много планини, и отново се срещат с потомци на маите. „При пътуванията винаги ни е ръководило желанието да се доближим до местните етнически групи, да видим как живеят, какви традиции, знания и опит имат“, споделя Пламена. В Гватемала наблюдават и избухването на всеки 15 минути на вулкана Фуего от много близо, от площадката на съседния вулкан Акатенанго.
Дълго се колебят дали да влязат в Ел Салвадор, определяна доскоро като най-опасната държава в света. „Президентът, който е на власт сега - Наиб Букеле, е вкарал в затвора над 40 хиляди човека от международната престъпна банда „Мара Салватруча“. Днес Ел Салвадор е една от най-спокойните държави, в които сме пътували“, разказва Пламена.
До момента са изминали над 9000 км изцяло на колела. Засега рекордът им за един ден е 95 км. Не хващат мускулна треска - свикнали са. Заради големите разстояния между селищата сутрин планират всичко - храна, вода, почивки.
/ЙК/
news.modal.text
