site.btaФризьорът Петър Тричков: Във Виена се чувствам като у дома си, тук ми е уютно

Фризьорът Петър Тричков е роден през 1975 г. в София. През 2001 г. пристига във Виена и бързо успява да се превърне в един от най-уважаваните и търсени фризьори, пише блогът на българите в Австрия Melange Bulgaren. 

С него може да се говори за всичко - от международното положение до последните модни тенденции, отбелязва изданието. 

Първите си фризьорски експерименти Петър прави с косата на майка си. Съучениците му спестяват парите за бръснар, доверявайки се на неговата сръчна работа със стара шивашка ножица. По идея на майка си едно лято в София се записва на курсове за фризьор и сервитьор. 

„Ако не бях започнал да се занимавам с фризьорство, може би щях да уча география или нещо, свързано с пътувания”, споделя той. 

Учи се от Надя Балевска, която пък е работила с Дим Дуков. Тя го кани като асистент в новия ѝ салон и му помага да навлезе в тънкостите на дамските прически. Младежът притежава фотографска памет, вижда всичко триизмерно, креативен е – очаквано добра комбинация от качества, които го превръщат в един от търсените фризьори в София по това време.

Но Петър иска друг живот и съдбата го отвежда в Австрия. 

Пристига от София във Виена през 2001 г. Вече познава австрийската столица от предишни посещения, има план, цел и мотивация. Записва се като студент, защото това е една от малкото възможности по това време да живее легално в Австрия. Веднага се захваща да учи немски. За разрешение за работа ще трябва да почака години.

Първоначално обикаля да подстригва по адреси. „Това бяха най-трудните ми години – от 7 сутринта до 12 през нощта бях на път. Случваше се един клиент да е във Флоридсдорф, а следващият в Земеринг. Непрекъснато тичах с един куфар, пълен с ножици, четки и сешоар. Държах да съм точен и това ми създаваше голям стрес”. С коректност и качествена работа бързо печели клиенти и преминава на ново ниво – превръща част от квартирата си във фризьорско студио. Така пести време и може да предложи по-добри условия на посетителите. 

Първият салон с марката Petar е в пресечка на „Мария Хилферщрасе“. Той е просторен, но почти няма естествена светлина. Петър вече работи „на бяло”. „Всяко изкарано евро го записвах. Никога не съм се възползвал от социалната система, не съм взимал кредити и не съм бил на минус”. Това е кратката равносметка след години работа в австрийската столица. „Човешката природа е така устроена, че винаги иска още и още. Аз не съм особено предприемчив и се задоволявам с това, което имам. Виждам хора, които живеят много трудно и си казвам, че трябва да съм доволен”.

„Фризьорството се учи с годините, но са нужни дисциплина и креативност. Личният чар на фризьора помага, за да предразположи хората и те да му  се доверят.” Ако в началото на кариерата си в България Петър се е съгласявал с всички желания на клиентите си, днес се опитва деликатно да отклони неподходящите идеи. Опитът му помага бързо да „усети” човека насреща – дали е по-консервативен, дали е склонен на експерименти. „Няма по-голям кеф от това много претенциозен клиент да си тръгне доволен”.

Според него професионализмът включва и още нещо важно – умението да доставиш удоволствие и радост на хората без да намесваш лични отношения и чувства. При пътуванията си в чужбина той  посещава фризьорски салони, за да наблюдава обслужването там. „Уча младите си колеги да се отнасят с уважение към клиентите, да говорят на „Вие”, да са учтиви и усмихнати”. С годините Петър си е изградил принципи, на които държи и се старае да не пристъпва. „Аз съм доминантна натура, но се уча да се напасвам към манталитета, изискванията и очакванията на хората. Това не значи, че изневерявам на собствената ми природа – напротив – опитвам се да намеря едно по-добро „аз”. Той е овладял умението да не показва емоциите си и да разрешава дипломатично конфликтните ситуации, макар и понякога тази сдържаност да му коства доста усилия.

„Във Виена се чувствам като у дома си. Много харесвам „Мария Хилферщрасе“ и района около тази улица. Тук ми е уютно, изградил съм си сигурност, намерил съм професионална ниша, срещнах приятели, които с годините доказаха, че стоят зад гърба ми, имам кръг от хора, които ме подкрепят. Това ми е важно”. Петър не изключва на старини да се върне в България, но при условие, че тя „стане развита държава”. Липсата на дисциплина и точност са сред нещата, които най-трудно приема в родината. Представя си, че може да отиде и в Тайланд, но трябва да си има жилище, защото „имам нужда да знам къде е домът ми”.