site.btaThe New Yorker публикува филм за българските кукери

Американското седмично издание The New Yorker публикува късометражен документален филм за българските кукери. Режисьор на лентата е Килиан Ласаблиер. Тя е с продължителност от девет минути и разказва за обичая по нашите земи. 

Ласаблиер искал да пресъздаде „онова енигматично и неземно чувство“, което изпитал, когато за първи път открил традицията. 

Той се натъкнал на нея един ден, докато преглежда поредица, озаглавена „Wilder Mann“ на френския фотограф Чарлз Фреже. Проектът включва изображения на маскарадни ритуали в цяла Европа, много от които имат предхристиянски корени; най-вече традицията кукурство, с нейните внушителни костюми, привлякла вниманието на Ласаблиер, пише The New Yorker. 

Всяка година, когато зимата отстъпва място на пролетта, мъжете в българските села обличат гигантски носии и танцуват заедно, окичени с въртящи се и дрънкащи звънци, за да прогонят недружелюбните духове и да приветстват плодородна година, отбелязва изданието.

Ласаблиер прекара месеци в планиране, посещаваше села в България, проучва, прави интервюта. Заснемането на филма обаче се случва за пет дни - в края на февруари и началото на март 2022 г. Тогава режисьорът и екипът му посещават седем различни села и се срещат с повече от четиридесет кукери. 

„Накъдето и да се обърнете, камерата ви сякаш има история за разказване“, пише режисьорът за преживяването. Запустелите паметници от съветската епоха подчертават пейзажа, както и „селските къщи, изпълнени с живот и текстура“. За интервюта много от кукерите канят Ласаблиер и екипа му в дома си, където по стените висят маски и звънци, а на масата винаги има „бутилка домашна ракия“, пише още американското издание. 

Саундтракът на филма е вдъхновен от „Мистерията на българските гласове“ - албум, включващ записи на български народни песни. 

В известен смисъл изглежда чудотворно, че обичаят е оцелял толкова дълго - през османската окупация на България и по-късно през лагерите за принудителен труд под комунистическо управление, припомня списанието. 

„Много нови режими се опитаха да изкоренят тази практика“, гласи текстът на екрана в края на филма. Фокус в документалната лента е именно оцеляването - не само за отделните хора, но и за поколенията.