Щастлив шанс - така директорката на Българското неделно училище "Паисий Хилендарски" в Атина Юлия Костова определя възможността си да ръководи просветното средище зад граница вече повече от 10 години. На 8 април учебното заведение ще отбележи Международния ден на детската книга в театър "Арго" в столицата на Гърция. Тази година част от празника ще бъде и кукленият спектакъл "Карлсон, който живее на покрива" по Астрид Линдгрен на театър "Карлсон". Ето какво още разказа за рубриката БГ Свят на БТА Юлия Костова:
Кога станахте директор на БНУ „П. Хилендарски“?
През 2013 имах щастливия шанс да попадна в БНУ „Паисий Хилендарски” сред прекрасни български учители, които бяха приели мисията да приобщят децата на сънародници, живеещи в Атина към българското в една доста различна културна среда, да ги научат да заобичат онази “Бяла, спретната къщурка, с две липи отпред...” И мисля, че успяха. С някои от тях сме колеги и до днес.
Кое е основното предизвикателство в това да преподавате на деца, живеещи извън България?
Думата “предизвикателство” за мен е свързана смислово с думата “успех”. Предизвикателство за нас е да успеем да запазим красивата българска реч в чуждата езикова среда. По-голямата част от децата, които се обучават при нас, са родени и израснали в чужбина. Продължавам да мисля, че най-важна наша задача е да им дадем самочувствие на знаещи, можещи и горди хора, в една мултикултурна среда.
Човек може да се образова на всеки език, но да се чувства българин – само на български.
С какво училището Ви е по-различно от останалите в Атина, разкажете ни за екипа, с който работите – колко преподаватели имате в момента, за децата, на които те преподават?
То е дом за нас - в него всичко е България. Това, което прави нашето училище по-различно, е прилагането на иновативна работна среда и нестандартни подходи в обучението.
Имаме честта и удоволствието в екипа ни да преподават двама професионални актьори, които се превръщат в ментори - Пламен Симеонов и Неделчо Неделчев, с класове по художествено слово и българска фонетика.
Другият наш ментор е Петя Симова, която води група по класически балет. Танците по фолклор са наша традиция. Ние сме първото училище, в което деца и родители поставиха началото на първата фолклорна танцова формация в Атина. Малките и големи танцьори, които танцуват под логото на организацията към момента са над 70.
С колегите през годините сме се убедили, че златното ключе за мотивация на учениците е творчеството. Стремим се те да развиват умения и самочувствие в едно със знанията. Открехвам завесата: В момента децата подготвят театрален пърформънс, базиран на текст с пластика, ритмика, грим, осветление и еклектична музика.
В този формат, по нестандартен начин, ще бъдат представени басните на Стоян Михайловски. Предстои нов театрален проект, свързан с работа по Шекспирова реч и нейното сценично представяне. Към момента екипът на училището включва 8 квалифицирани преподаватели, които обучават 168 ученици на български език, география и история на България и творчески дейности.
В училище организираме беседи с професионален психолог, за помощ в личностното развитие, социалната адаптация и професионалната реализация на учениците ни.
Училището предлага курсове по чужди езици за българи и български език за чужденци.
Как дойде идеята за отбелязването на Международния ден на детската книга и събитието, което организирате във връзка с този ден?
Този празник се зароди преди 8 години и започна като училищен конкурс по художествено слово, в който децата свободно подбираха и изпълняваха любими текстове пред жури. Ако едно дете почувства книжката близка и я заобича, тя ще остане важна в живота му. А книгата е незаменима от никаква технология, тя е фантазия, изкуство. Затова решихме да качим книгата на сцената като тема.
Тази година част от празника ще бъде и кукленият спектакъл "Карлсон, който живее на покрива" по Астрид Линдгрен на театър "Карлсон", който е представен в 12 държави.
Кои са детските книги, които всеки ученик – според Вас – трябва да прочете, независимо дали учи в България или зад граница?
Разбира се, класическите детски книги, те затова са вечни, защото забавляват и възпитават едновременно. Тук мога да добавя само големите български имена: “Ян Бибиян и дяволчето Фют” на Елин Пелин, “Ние, врабчетата” на Йордан Радичков, “Патиланци” на Ран Босилек, “Пет приказки” от Валери Петров, “Ането” на Ангел Каралийчев, текстовете за деца на Леда Милева. И чудесната съвременна авторка на детско фентъзи Весела Фламбурари.
Колко често и как България присъства в учебните Ви часове, какво най-често питат децата за страната ни?
В учебните часове ние изучаваме България – език, бит, история, география, литература, народно творчество. По традиция отбелязваме всички големи дати в историческия календар на България, реализираме заедно с учениците графични проекти, посветени на бележити места и личности от българското минало.
Те не питат – те разказват. Разказват за България.
/ЙК/
news.modal.text
