site.btaБорис Славчев: Българите в чужбина говорят с по-силен патриотизъм за родината

Още като ученик фотографът Борис Славчев пътува и живее между София, Мадрид и Виена. От близо 5 години е избрал Италия за свой дом. Първоначално той започва работа като европейски доброволец в селце близо до Венеция, впоследствие се записва да учи в Академията по кинорежисура „Реноар“. Към момента Борис живее и стажува в Българския културен институт в Рим, а фотографията е основното му занимание. Специално за рубриката БГ Свят на БТА той сподели, че идеята да напусне родината се заражда с времето, бавно, докато пътува из Европа. 

Ето какво още разказа той за БТА:

Как решихте да започнете живота си в друга държава? 

Живях едно лято в Мадрид, когато бях на 14 години, заедно с майка ми. После, летните ваканции между 9 и 11 клас ги прекарвах във Виена при брат ми. Тези изживявания ми разшириха мирогледа още в крехка възраст. Последвалите 5-6 години останах в България. Даже, когато трябваше да избирам университет, по време на протестите на „Ранобудните студенти“, бях твърдо убеден, че искам да остана в София и да живея там занапред. Вярвах, че през следващите няколко години нещата в родината ни ще се променят. След като завърших бакалавър в Софийския университет, си дадох една година почивка. В тази година пътувах за кратки периоди из цяла Европа. Почти всеки месец ходех за една или две седмици да живея в различни държави, чрез проекти Еразъм+. Пътувайки, си дадох сметка, че има голяма разлика в начина на живот в България и останалата част от Европа. Тогава реших твърдо, че не искам да живея в тази България.  

Италия ли избра Вас или Вие избрахте нея за свой дом?

Идеята за напускане на родината ми бе един некратък процес, който се случваше, както казах, пътувайки из Европа. Истината е, че старият континент е много разноцветен и пъстър. Дори страни, граничещи една с друга, могат да бъдат много различни. Съпоставяйки държавите, които посетих, усетих, че се чувствам най-добре в Италия. Ще изброя само някои от причините, защото те са много и комплексни, а именно отношението им към изкуството. Италианците имат огромна история в сферата на изкуството и неговото развитие през вековете. В днешно време това е толкова дълбоко заложено в тяхното ДНК, че вършенето на ежедневни дела става еднообразен спектакъл. Архитектурата, храната и хубавият климат са, предполагам, най-очевидните причини, но, освен тях, на мен ми хареса и топлината на хората, тяхната отвореност и желание за контакт с ближния. Смятам, че ние имаме много повече прилики с италианците, отколкото с някои други народи в Европа и това ми помогна бързо да вляза в крак с тяхната култура.

Кога и как решихте да се занимавате с фотография?

Винаги ме е привличало снимането и от тийнейджърска възраст обичам да правя нестандартни и различни снимки. По време на обучението ми в Софийския университет намерих стария лентов апарат на родителите ми. Може да се каже, че с него започна осъзнатият ми фотографски път. Обикалях и снимах най-различни места в родния ми град. Една фотосесия, с която съм особено горд, е тази от гробищата, колкото и зловещо да звучи. Там успях да направя няколко чудесни кадъра, които ми донесоха истинска радост да ги гледам и обработвам. Поради икономически съображения намалих и накрая спрях лентовата фотография. В този период започнах да се фокусирам върху видеото. Години по-късно, когато вече работех основно с видео, ме извикаха като фотограф за едно важно събитие, което се проведе в двореца на Малтийския орден, тук, в Рим. След това - бавно, бавно, започнах да получавам повече предложения за работа като фотограф. От това знаменателно събитие са минали най-малко три години, през които съм работил повече и повече като фотограф. Може да звучи като клише, но практиката през тези години оказа влияние на развитието ми. През това време, бидейки в контакт с Българския културен институт в Рим, имах възможността да срещна много професионални фотографи и оператори и да разговарям с тях. Тези разговори също оказаха силно влияние върху израстването ми като фотограф. Защото практиката е важна, но споделянето на опит и работата с хора дават насоки, които спестяват много време на лутане и грешки. През тези години съм имал възможността да снимам много публични личности - президента на България, посланиците ни в Рим, актьори, певци, писатели и много други. 

Какви са предизвикателствата пред един човек на изкуството извън България? 

Както ми каза един от преподавателите в академията - ако италианците трябва да се напъват, ти трябва да се напъваш двойно, защото си чужденец.  Това се отнасяше за езика, но аз смятам, че това се отнася за всичко. Като оставим това на страна, смятам, че предизвикателствата пред един млад артист са доста сходни за всички. 

По-трудно ли е да се реализира един фотограф в друга държава или конкуренцията в България също е голяма?

И на двете места човек би могъл да си намери работа като фотограф, защото нуждата от снимки и визуални материали в днешно време е голяма. Има много други фактори, които обаче трябва да се вземат под внимание, като конкуренция, заплащане и условия на труд. В България пазарът е много по-малък, независимо дали говорим за фотография или нещо друго, което води до това да има няколко основни и утвърдени фигури, които се познат помежду си. Конкуренцията е основно между тях и на практика не е много сериозна. В Италия конкуренцията е сериозна, особено в по-начален етап, когато още не си утвърден артист и това води до надпревара в предлагането на качествена услуга. Заплащането също има значение, тъй като техниката струва еднакво в България и в чужбина, но заплащането не е еднакво.

Има ли много българи във Вашето обкръжение в Италия?

Работейки с Българския културен институт в Рим, се срещам с българи ежедневно и те правят част от обкръжението ми, но не изцяло. Завършвайки първо университет и после академия, аз намерих много приятели италианци, с които продължавам да поддържам връзка. Може да се каже, че съм в контакт с българската диаспора в Рим. Част от нея са много артисти, художници, музиканти, поети и други хора, занимаващи се с изкуство и култура под една или друга форма. 

Какви спомени пазите от България? Говорите ли на родния език и с кого?

Относително често се прибирам в България, обикновено по два пъти в годината - за Коледа и през лятото, основно заради семейството и приятелите ми. Опитвам се да кажа, че не съм прекъснал тотално връзката с България. Спомените, които пазя от България, са смесени. От една страна са тези спомени, които са ме накарали да замина, от друга са спомените, които почти всеки българин, живеещ в чужбина има, а именно хубави и мили спомени, които често пъти носят носталгия. Забелязал съм, не само по себе си, че хората, които живеят в чужбина, говорят с по-силен патриотизъм и родолюбие от тези, живеещи в България. Това се дължи точно на тези носталгични спомени, които съзнанието ни често пъти оформя. Това е често срещано при всеки човек, който гледа в миналото, защото мозъкът помни само доброто. Всеки ден говоря на български език с моите колеги от Българския културен институт в Рим. 

Кои са проектите, по които работите в момента?

Към момента завършвам втория си късометражен игрален филм, които е с изцяло италиански подбор. В същото време подготвям още един проект с мой колега, но за него на този етап не мога да Ви кажа повече. 

Кажете едно място, което бихте снимали в Италия и едно в България.

От както се занимавам по-сериозно с фотография, апаратът ми е неизменна част от багажа, независимо къде отивам, така че, което и място да кажа, най-вероятно вече съм го снимал.