site.btaДимитринка Йорданова-Командучи: Българският глас ни дава голяма сила, независимо къде по света живеем

Димитринка Йорданова-Командучи от 20 години дели времето си между Сицилия, Рим и София. Обича да казва, че идва от центъра на българската столица, от улица "Фритьоф Нансен“ 29. Тя е психолог, хипнотерапевт, специалист по маркетинг, културен медиатор, автор на книгата "Пътищата на гласа" и “Твоят глас може да промени живота ти”. Днес българката преподава овладяването и използването на гласа за потушаване на конфликти в различни кътчета на Италия и България. 

Ето какво сподели Димитринка Йорданова-Командучи в интервю за БГ Свят. 

Кога и как животът те отведе в Италия? Защо направи този избор?

Годината, в която заминах за Италия, трябваше да направя един много сериозен, специализиран курс в Одеса за така нареченото невролингвистично програмиране. Тогава в България още нямаше такива курсове на български и аз трябваше да отида с една колежка психолог на интензивен курс, а след това да отворим център за професионално развитие и ориентиране. Трябваше да стана директор на този център. Плановете бяха много хубави. Но има една приказка “Разкажи на Господ плановете си, за да го разсмееш“. Заради нейни здравословни проблеми курсът не се осъществи. 

Скоро след това отидох на екскурзия до Кръстова гора. Никога не бях ходила. Майка ми тогава пътуваше често в тази посока, каза ми, че там се случват чудеса. Отидох и си пожелах да живея в чужбина, защото бях много разочарована от факта, че имам специализации, на добра възраст съм, искам много да работя, но няма как да се реализирам в България. И написах на едно листче, че искам да изляза в чужбина, там да живея, там да работя. 

След няколко дни се обади моя приятелка и каза: „Искаш ли да дойдеш в Сицилия? Тук наш приятел се ожени, роди му се дете, има нужда някой да остава с детето вкъщи”. Не говорех италиански, но и детето не говореше. Беше много малко. И така заминах за Сицилия. Останах три месеца. На следващата година се върнах при семейството. Имаха идея да стъпят на пазара на хранителните добави в България. Тя е фармацевт, той лекар. Създал е четири хранителни добавки, имаше патент за тях. Аз му помогнах да ги легализира в България. Но в последния момент решиха, че ще развиват по-голяма дейност в Сицилия. А аз останах в Италия. И тогава съседът, който вече 18 години и половина е мой съпруг, моята сладка половинка, ми каза: „Няма да си тръгваш от Италия, ще останеш тук и ще видим какво да направим”. С негова помощ и с помощта на приятели проговорих много бързо италиански. 

Трудно ли е за една българка в Италия? Как изглежда родината отвън?

Трудно ми беше това, че не мога да се изразявам добре. Но пък от друга страна се научих да слушам повече. И надградих комуникативните си умения. Много слушах и по-скоро усещах хората, с които общувам. Вече го вплитам в курсовете, които водя, в обученията, които правя. С малки деца и с възрастни хора. Казвам им: „Слушайте сърцето, когато говорите с някого, не слушайте главата”. 

Ние, българите, сме големи индивидуалисти. Много интелигентни, емоционални. Къде се пропуква златната верижка от всичко това, което е българина, аз за себе си го открих в ниското самочувствие и във факта, че ние, българите, не познаваме добре силата на гласа си. Световноизвестен факт е, че във фоайето на Ла Скалата в Милано има десет портрета и те са на най-добрите оперни певци за всички времена. Седем от тях са на българи и българки. Неслучайно, заедно с гласа на Павароти, в космоса излетя и гласът на Валя Балканска. 

Когато започнах да изучавам преди 12 години метода за интонацията на гласа в Италия, моят учител не беше чувал нищо за България. Попита ме с какво е известна страната ни. Отговорих, че с три неща: киселото мляко, българското розово масло, без което не се прави нито един скъп парфюм, и мистерията на българския глас. Тогава той зададе следващия си въпрос: „Какво ви е мистериозното на гласа?” Отговорих му така: „Нека да погледнем към музиката, към класическото пеене. Да се върнем към нашите корени, към най-големия певец на всички времена – Орфей. Мистерията на българския глас идва от орфическите мистерии”. Българският ген, българският глас, който всеки носи, независимо къде живеем по света, ни дава много голяма сила. 

Кога и как започна твоята работа в българското неделно училище "Асен и Илия Пейкови" в Рим? 

Бяхме на един коктейл в посолството ни в Рим. Към мен се приближи Венета Ненкова, която е основател на неделното училище. Тогава имаше няколко неделни училища в регион Лацио в Рим. Венета беше създала своето училище, приближи се към мен и каза: „Дими, създаваме курс по български за италианци. Искаш ли да поканиш съпруга ти да учи български в нашето училище? А на теб ти предлагам да дойдеш да се запознаеш с деца, родители, да помислиш какво можем да направим заедно”. Това се случи на Коледа през 2015 г.

Помня, че направих един конкурс - “Орфеевото цвете”. Писахме до всички български училища в чужбина. Регламентът беше децата, които имат желание, да напишат за това кой човек им е помогнал там, където са, за да продължат напред - на тях, на техните семейства. Раздадохме награди, имаше много хубави разкази. От програма „Родна реч”, в която беше училището, направиха предложение да има извънкласно обучение - един час в седмицата, където децата, освен български език, литература, история, география и народни традиции, да учат още нещо. Тогава дойде предложението към мен да работя с българското неделно училище като психолог. Нарекох проекта „Лаборатория на вокалните емоции”. 

Много си мислех как да се представя така, че учениците да ме възприемат като психолог по най-лекия и весел начин. В Рим живеем на приземен етаж. Имаме голяма градина. И си бях занесла няколко стръка здравец от България. Здравецът беше много пораснал. Набрах едно букетче. И така се представих пред децата на първия учебен ден. Раздадох на всяко по едно листо здравец. Попитах „Знаете ли какво е това?”. И им казах: „Вземете здравеца и затворете очи, дишайте дълбоко, това е ароматът на България. Както този аромат сега ще го вдъхнете и той ще остане вътре във вас, така и вашият глас е като този аромат, който носите със себе си и, който може да има различни цветове и аромати, но ще бъде навсякъде с вас. Цяла година ще се учим какви аромати има вашият глас, какви цветове има той”. 

Ако трябва да дадеш дефиниция за българския глас, как би звучала?

Българският глас е магия на словото. В него има сила, мелодия, мелодичност, паузи, които са кулминацията в един диалог. В него има много светлина.