site.btaБългаринът Веселин Вачков е главен редактор на най-стария чешки вестник

Българинът Веселин Вачков е главен редактор на най-стария чешки вестник
Българинът Веселин Вачков е главен редактор на най-стария чешки вестник
Снимки: Веселин Вачков, личен архив

Случайно или не, пътят го отвежда в Чехия, където след време става главен редактор на най-стария тамошен вестник „Лидове новини“. Казва, че говори и мисли на чешки - както на работа, така и вкъщи, но поддържа силно връзката си с родния си език и слуша и чете новини на български. Вацлав Хавел и Доналд Тръмп са само две от личностите от политическата сцена, с които Веселин Вачков е имал възможност да се срещне след години опит, натрупан в медиите. Ето какво разказа той за рубриката БГ свят на БТА.  

Как и защо избрахте Чехия?

Важните неща в живота доста често стават по случайност. Озовах се в Чехия през 1988 г., благодарение на майка ми - проф. Кина Вачкова. Тя беше одобрена да замине като лектор по български език за Белгия, но Държавна сигурност я спря заради баща ми, на когото режимът не гледаше с добро око. Позволиха й обаче да замине за Чехословакия, която беше в т. нар. социалистически блок. Изкарах военната си служба в България и пристигнах в Прага в края на август 1988 г., за да уча в Карловия университет. Завърших английска, чешка и славянска филология, след което продължих да уча за докторска степен в Оксфорд. Ако е имало момент, когато целенасочено съм избирал Чехия, то той беше именно, когато бях в Англия. Имах възможност да остана там, но заради бъдещата си съпруга и по-добрите перспективи за кариера, реших да се върна в Прага. И никога не съм съжалявал за това. 

Разкажете ни за работата си там.

Още по време на следването си в Прага започнах да сътруднича на най-стария чешки вестник „Лидове новини“. Пишех за него и по време на пребиваването си в Англия. През 1997 г. окончателно замених академичната кариера за журналистическа и постъпих във вестника на щат. Минах през най-различни редакционни постове и през 1999 г. се озовах в ролята на главен редактор. Тогава бях най-младият главен редактор на национален ежедневник, а на всичко отгоре чужденец, което е прецедент в 125-годишната история на вестника. През 2013 г. станах негов директор. Задълженията ми днес са по-малко журналистически и повече издателски. Освен за вестника, се грижа за нашето интернет издание Lidovky.cz и за няколко списания.

Как и доколко Ви промени животът в чужбина?

Отличното владеене на езика е ключът към пълноценния живот, в която и да е европейска страна. Ако не го овладеете, оставате в периферията на обществения живот. Аз дойдох в Чехия на възраст, когато е сравнително късно да се научи език перфектно. През първата година трябваше да посветя много време и усилия на научаването на чешки. По съвет на видния български езиковед академик Владимир Георгиев всеки ден след занятията си купувах вестник и го прочитах целия, включително спортната рубрика и черната хроника. По-късно ми помогна общуването с чешки състуденти и приятели.             

Как присъства България в ежедневието Ви? Колко често комуникирате на български език?

Потопен съм в чешка среда, говоря и мисля на чешки, както на работа, така и вкъщи. Съпругата ми научи доста добре български, децата ми също, но основният ни език е чешкият. Старая се обаче да поддържам връзката си с българския, който като всеки език постоянно се развива. Преглеждам почти ежедневно един-два български новинарски сайта, през уикенда понякога слушам емисиите новини на БНР. Редовно съм в контакт с майка ми, а от време на време и с български приятели в Прага. Всяко лято прекарваме със семейството ми поне седмица в село Шипково в Троянския Балкан, откъдето е родът на баща ми.

Какво бихте променили в България в момента, ако имахте тази възможност – първите няколко неща, за които се сещате?

С годините съм все по-малко критичен към България и българите. Знам, че гледано отвътре има много недъзи за оправяне, но погледнато отвън, в по-широк исторически и географски контекст, родината ни има не малко предимства. За да разгърне потенциала си, има нужда от обществен сговор поне по няколко най-важни теми, а политическа класа трябва да овладее изкуството на компромиса. Чехите са много по-прагматични в това отношение.  

Какво разказвате за родината на приятелите си в чужбина?

Чехите добре познават България и имат положително отношение към нея. Основната причина, разбира се, е туризмът, но между двете страни има и силни културни връзки. Така че е трудно да изненадам чешките си приятели. През последните години с няколко от тях все пак открихме нещо различно: големите възможности за винен туризъм. Освен това често говоря с чешки бизнесмени за потенциала за инвестиции в България.

Как гледате на факта, че все още много млади българи предпочитат да учат и да работят в чужбина – по-скоро като на плюс или по-скоро е негатив?

Следването и животът в чужбина имат огромни предимства, но те не бива да бъдат самоцелни. Имам чувството, че понякога млади хора напускат страната едва ли не на сила, под натиска на обкръжението си. Вместо в посредствен университет на запад, може би е по-добре да получат образование в България и да излязат навън малко по-късно. 

Разкажете ни за най-интересната среща/ситуация, в която попаднахте, работейки в медийните среди в Чехия в последните години.

За четвърт век в медиите съм имал възможност да се срещна с много известни и интересни хора. Към тях определено спада Доналд Тръмп, на когото успях да задам въпрос по време на посещението на чешкия премиер в Белия дом. Но по-ценни за мен са спомените за контактите ми с бившия чешки президент Вацлав Хавел. Както знаете, той е автор на абсурдни драми. Най-абсурдната ни среща беше на концерт на Мадона в Прага. Бяхме в една и съща ложа и аз наблюдавах как един от най-големите тогавашни европейски политици си тананика  „Material Girl“, „Like A Prayer“ и други нейни хитове.

/Мартина Ганчева/

news.modal.header

news.modal.text

Към 21:45 на 30.11.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация