site.btaЗаглавието на новия брой на ЛИК показва голямата крачка, направена за развитието на българската полярна база, каза инж. Йордан Йорданов

''Това заглавие на списание ЛИК показва голямата крачка, която е направена в развитието на българската база. В първите експедиции основната задача е била да се осигурят необходимите условия за живот на базата, като всеки един учен е влизал и в ролята на логистик. Сега вече условията там са неизмерими'', каза инж. Йордан Йорданов в обръщението си към участниците на представянето на новия брой на списание ЛИК "Българската наука на Антарктида" в Националния пресклуб на БТА, София.

Инж. Йордан Йорданов е участник в 18 български експедиции, дългогодишен командир на базата на о. Ливингстън и член на Управителния съвет на Българския антарктически институт. На представянето на новия брой на списанието той разказа за развитието на българската антарктическа база през годините.

Инженерът обясни, че в момента на базата има много добро интернет покритие, непрекъснато има електрическо захранване, построени са няколко сгради, водата е налична 24 часа в денонощието. 

''Всички тези неща предразполагат да се обособи един логистичен отбор, който няма нищо общо с това, което е било в миналото, когато е имало само няколко души с технически способности, които да осигурят дейността на съоръженията, например", отбеляза инж. Йорданов. По думите му сега на базата има хора, които отговарят за всяко едно от тези неща - логистика, оборудване и машини, комуникации, техника, което позволява на учените да извършват по-задълбочени и богати научни изследвания, като голяма ''крачка'' в това отношение прави присъствието на кораба "Св. св. Кирил и Методий''.

''Трябва да се мисли за проектиране, за нов кораб, защото нещата са на правилен път'', завърши инж. Йорданов, като акцентира, че всичко е станало възможно, благодарение на хората, които инициират всички идеи за антарктическите експедиции, и които правят много важни крачки за преминаването от едно ''сдружение'' до един Национален център за полярни изследвания.

В Националния пресклуб на БТА в София бяха част от учените, които се завърнаха от 32-рата българска антарктическа експедиция, сред които -  проф. Нешо Чипев, доц. Тихомир Стефанов, инж. Цветан Паров, Марина Великова, проф. Албена Александрова, инж. Йордан Йорданов и д-р Петър Сапунджиев. Те участваха в представянето на броя и в дискусията след това, модератор на която беше Яница Христова, отговорен редактор в списание ЛИК.

''Гордо мога да заявя, че за първи път в историята, и за първи път от всички 55 държави, които до момента са изпълнявали научни проекти на Антарктида, ние сме първите, които успяхме да проведем най-дългия климатичен мониторинг на въздушните обеми под ледниците, които са затворени вътре в ледниковите пукнатини - тези най-видни зони, които реагират на глобалните климатични промени. Ударихме първата точка на това изследване, като имаме страхотни резултати, които вече са обект на научни статии, каза инж. Цветан Паров - физик и спелеолог. 

Цветан Паров добави, че чрез действията по осъществяването на научния му проект, са дали възможност на много интердисциплинарни проекти да се включат към техния, за да изследват заедно какво се случва под леда на Антарктида, какви тайни се крият там, и да разгърнат тази ''библиотека'' на планетата Земя.

''Моите три основни проекта са артистични. За разлика от проектите на учените, артистичните проекти се виждат много по-бързо и са много по-видими'', каза Марина Великова - музикант и музикален редактор в Българското национално радио (БНР).

Нейният първи проект е изложбата ''Ледовете на Антарктика''.''Аз не съм професионален фотограф. С тази изложба исках да покажа, от една страна, красотата на ледниците, на Антарктика, но в същото време и нейната крехкост. Исках да обърна внимание на широката общественост за това, че Антарктида, където се образува климата на Земята, е в тревожност, заради това, което се случва в глобален план'', допълни Марина.

Вторият ѝ проект е изложбата с акварели от Антарктика. ''Това е една много камерна изложба, която показва моето лично преживяване на това място'', сподели музикалният редактор.

Третият, и по думите на Марина, най-важен за нея проект, е свързан със звуците на Антарктика. ''Този проект беше и първоначалното ми вдъхновение, което се породи от интервю, в което проф. Христо Пимпирев каза, че най-вълнуващият звук за него е грохотът на падащите ледници сред кристалната тишина на Океана. Винаги ще му бъда благодарна за това вдъхновение'', сподели Марина Великова. Тя отбеляза, че записването на всички впечатляващи звуци е било невъзможно без съдействието и подкрепата на колегите ѝ антарктици. Марина успява да запише повече от 80 часа звуци от Антарктика - звуците на ледниците, на различни животни, на вятъра, който никога не спира на Ледения континент.