site.btaВъзпоменателна церемония в памет на загиналите в самолетна катастрофа аржентински изследователи край Бърнард пойнт се състоя на о. Ливингстън

Възпоменателна церемония в памет на загиналите в самолетна катастрофа през 1976 г. аржентински изследователи в района на Бърнард пойнт, Южни Шетландски острови се състоя днес на о. Ливингстън. На церемонията присъстваха учени и логистици от българската, испанската и аржентинската научноизследователски експедиции до Антарктида. 

Първи думи отправи началникът на Висшето военноморско училище (ВВМУ) „Н. Й. Вапцаров“ – Варна флотилен адмирал проф. д.в.н Боян Медникаров. „Днес в този строй сме заедно – военнослужещи и полярни изследователи от Аржентина, България и Испания. Три братски нации, които работят заедно за изучаването на Белия континент. Ние заедно искаме да отдадем нашата почест към нашите аржентински колеги, които преди 48 години отдадоха своя живот в името на науката, в изучаването и усвояването на Антарктика“.

Адмирал Медникаров покани капитан трети ранг Лукас Акоста, офицер от аржентинските военноморски сили, който запозна присъстващите с хронологията на събитията от 1976-1977 г. 

„На 15 септември 1976 г. самолет Neptune 2-P-103 на аржентинската военноморска изследователска ескадрила излиза рано сутринта от военноморската база „Рио Гранде“ с цел да проучи състоянието на леда в протока Дрейк и Южните Шетландски острови. Мисията е да подпомогнат работата на ледоразбивача на аржентинските военноморски сили “Генерал Сан Мартин“ в антарктическата кампания през 1976-1977 г. Екипажът е съставен от командира капитан Арналдо Муто, лейтенантите Мигел Бараз, Карлос Милярдо, Клаудио Кабут и Нелсън Вилагра, старшините Реймберто Бризуела, Омар Кампастрини и Бенхамин Сеса, като на борда е и видеооперататорът на Канал 13 ТВ в Ушуая Родолфо Риварола", разказа капитан Акоста с предвиден превод на български език. " Часове по-късно поради липсата на комуникация със самолета е решено да се обяви тревога и да се изпратят самолети за търсене и спасяване. На 18 септември 1976 г. е локализирано мястото на катастрофата, на един от склоновете на планината Бърнард на о. Ливингстън. Информацията е потвърдена на 24 септември и от друг самолет с възможности за нисковисочинни полети“, продължи аржентинският капитан. 

По думите му ледоразбивачът на аржентинската армада „Генерал Сан Мартин“ е изпратен в Антарктида с мисията да прибере евентуално оцелелите от катастрофата. Пристига в района на о. Ливингстън на 4 октомври същата година. Хеликоптерът на ледоразбивача открива останки в района между планината и ледника, но не и оцелели. Решено е усилията да се насочат към прибирането на телата на нашите другари и останките на самолета през лятото, допълни кап. Лукас Акоста. „През януари 1977 година, когато е лятото в Южното полукълбо, е организирана сложна операция за прибиране телата на екипажа на самолета с участието на сили от аржентинския флот и сухопътните им войски. Районът на действие е много труднодостъпен – на 150 м височина и с наклон от около 70 градуса. Докато подпомага мисията от въздух, хеликоптер Bell UH-1H AE-451 (BELL 212 – бел. ред.) на аржентинската армия попада на внезапно влошаване на метеорологичните условия и се разбива. Загиват тримата членове на екипажа – първи лейтенант Марио Гарсия, лейтенант Алехандро Мерани и борден механик сержант Рикардо Луис Сегура“, разказа още аржентинският офицер.

Капитан Акоста подчерта, че катастрофата на хеликоптера заедно с падането на самолета се превръща в най-голямата трагедия в историята на аржентинското присъствие в Антарктика. „Като резултат е решено да се прекрати операцията по прибирането на телата. Екипажът на самолета Neptune на аржентинските военноморски сили, заедно с другарите от хеликоптер BELL 212 на аржентинската армия остават вечни пазители на антарктическата територия и ярък пример за другарство в изпълнение на дълга, жертвайки най-ценното – живота си“, каза още кап. Лукас Акоста. 

В своето слово българският посланик в Аржентина Стоян Михайлов каза, че катастрофата на самолета Neptune на 15 септември 1976 г. и последвалата броени месеци по-късно загуба на хеликоптера BELL през януари 1977 г., заедно с техните екипажи е една голяма трагедия. „Несъмнено това е трагедия, изпълнена с много болка, но тази трагедия не е напразна. Тази трагедия е още един безценен урок за неизменните предизвикателства, опасности, рискове, които съпътстват устрема на човек да разкрие тайните на Белия континент. Именно тази неравна битка с природните стихии предопределя най-важната характеристика на голямото международно антарктическо семейство – това е солидарност във всичките аспекти“, посочи посланик Михайлов. По думите му това са солидарност в реализацията на проекти, солидарност в логистика, солидарност в оказване на помощ при бедствия, но солидарност и в болката. „Днес ние българите скърбим за загубата на аржентинския народ и за нас е чест да можем да отдадем почит на загиналите аржентински герои“, каза още дипломатът. 

" Чувствам се в едно особено състояние в тази красота на Антарктида, на о. Ливингстън, където за съжаление величавата природа отне живота на 14 изследователи на Антарктида“, каза в обръщението си ръководителят на българската антарктическа експедиция проф. Христо Пимпирев. „Аржентинските учени летяха на този самолет Lockheed Neptune (Lockheed P-2 Neptune – бел. ред.) за науката, за мира и за бъдещето на човечеството. За съжаление, те оставиха своите животи, но полетяха към слънцето. Слънцето, което е изобразено на останките от този самолет. Вечна слава на тези герои. Никога няма да ги забравим“, каза още проф. Пимпирев. 

По-рано тази година българските антарктици от военния научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ се натъкнаха на метални останки от самолет в района на залива Фолс бей и нос Бърнард пойнт на о. Ливингстън. Останките бяха намерени в района на залива Фолс бей от геолога Калин Найденов и алпинистите Дойчин Боянов, Кирил Досков и Марчо Паунов.  

***

По време на 32-рата българска експедиция до Антарктида, БТА публикува видеоинтервюта с български антарктици. БТА представя и всички научни проекти с видео, снимки и текстови материали, подготвени съвместно с учените преди заминаването им.

Рубриката "България – Антарктида: Корабният дневник на БТА" дава подробна информация за цялото плаване на кораба "Св. св. Кирил и Методий" до Антарктида и обратно, за престоя му там, както беше по време на историческото първо плаване до Ледения континент през 31-вата експедиция в края на 2022 г. и началото на 2023 г. Тогава само БТА имаше кореспондент на борда - Константин Карагьозов, който предаваше новини за всеки от 127-те дни на експедицията в текст, видеоматериали и снимки. През юни БТА издаде на български и английски език брой на списание ЛИК "До Антарктида и назад под български флаг", посветен изцяло на историческата експедиция.

Цялата информация на БТА за българските научни изследвания на Антарктида и подпомагането им от българския военен научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий", както и другите дейности на българската антарктическа база, отново е достъпна и за всички медии на български и на английски език на интернет страницата на агенцията в разделите „България – Антарктида: Корабният дневник на БТА" / "Bulgaria - Antarctica: BTA's log".

БТА има и Национален пресклуб на борда на кораба, както и предвижда да открие такъв пресклуб в българската антарктическа база на остров Ливингстън. /МХ