Напрежението между Запада и Русия нарасна след изстрелването на нова руска балистична ракета срещу Украйна миналата седмица, но анализаторите отбелязват, че взаимната загриженост за контролиране на ядрения риск остава, посочва Франс прес.
Изстрелването на руска хиперзвукова балистична ракета със среден обсег на действие по град Днепър (Днипро на украински - бел.ред.) в четвъртък внезапно повиши градуса на напрежението. Ракетата не носеше полезен товар, но беше отговор на използването от Украйна на американски ракети за нанасяне на удари по руска територия. След това главните действащи се обвиниха взаимно за ескалацията.
„Всичко във войната е сигнал. Всичко, което се случва тези дни по отношение на декларации или реални маневри, е част от една диалектика“, включваща „сплашване и контрасплашване“, коментира пред АФП началникът на Генералния щаб на френските въоръжени сили генерал Пиер Шил и добавя: „Това е един от основните елементи на днешните модели на действие. Използването на руската ракета „Орешник“ със сигурност изпраща силен сигнал, но без да причинява никакви щети“.
„Руснаците убиха с един куршум два заека. Те тестват системата и изпращат своето послание, което би било съвсем различно в случай на масиран удар срещу град или инфраструктура“, подчертава Елоиз Файе от Френския институт за международни отношения (ФИМО).
„Разбира се, нищо не изключва кървава ескалация. Тежък удар „може да бъде следващата стъпка в ескалацията“, добавя тя. Въпреки това руснаците и американците са спазили кодексите за управление на ескалацията. Вашингтон обяви официално, няколко дни по-рано, разрешението, дадено на Киев да използва ракетите си за нанасяне на удари дълбоко в руска територия, което позволи на Москва да се подготви. Русия пък е изпратила автоматично предупреждение на САЩ за удара по Днепър с ракетата „Орешник“ половин час по-рано. Руснаците информираха САЩ за изстрелването на балистичната си ракета, дори само за да не я приемат за ядрен удар. След ракетния удар западните столици не скриха безпокойството си, като същевременно се въздържаха от прекомерна реакция, отбелязва АФП.
„Двете световни сили продължават да показват, че са напълно наясно с риска нещата да се объркат“, казва Сам Роджвеен от Института „Лоуи“ в Австралия. От началото на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. президентът Путин многократно заплашваше, че ще третира Запада като воюваща страна при всяка допълнителна доставка на военно оборудване. Всеки път съюзниците на Киев се бавеха, а след това най-накрая отстъпваха пред украинските искания. Москва никога не е излизала извън рамките на подстрекателските изявления. В това отношение обръщението на Путин към нацията в четвъртък „свидетелства за факта, че постоянните демонстрации на сила от страна на Москва остават до голяма степен реторични“, пише Американският институт за изследване на войната.
Путин заяви, че Русия ще отговори на „ескалацията... решително и по съответен начин“. Русия си запазва правото да използва оръжията си срещу военни цели в страните, които позволят на Украйна да използва оръжията си срещу силите на Москва, добави той.
Украйна съобщи, че е прихванала шест от съпътстващите руски ракети, но не и тази, която според нея е РС-26, изстреляна от южната руска Астраханска област, посочва в. „Файненшъл таймс“.
В четвъртък британският министър на отбраната Джон Хийли се позова на „непотвърдени съобщения“ за „нова балистична ракета“, изстреляна към Украйна, която руснаците „подготвят от месеци“.
Американски служител заяви, че вероятно Русия разполага само с няколко такива ракети, а Украйна е устояла на „безброй атаки, включително от ракети със значително по-големи бойни глави“. Той добави, че оръжието няма да бъде „променящ играта фактор в този конфликт“.
Говорителката на НАТО Фара Дакъла заяви, че ударът е поредният пример за атаките на Русия срещу украински градове.
„Русия има за цел да тероризира цивилното население в Украйна и да сплаши онези, които подкрепят Украйна, докато тя се защитава от незаконната и непровокирана агресия на Русия. Разполагането на тази система няма да промени хода на конфликта, нито ще възпре съюзниците от НАТО да подкрепят Украйна.“
Павел Подвиг, старши изследовател в Института на ООН за изследвания в областта на разоръжаването в Женева, пише в „Екс“: „Използването на този вид ракети, независимо дали РС-26 или истинска МБР, в конвенционална роля няма голям смисъл поради относително ниската им точност и високата им цена“.
„Но този вид удар може да има стойност като сигнал“, добави той.
Използването на РС-26 идва, след като през последните дни Украйна изстреля по руска територия произведени в САЩ ракети с голям обсег на действие АТАКМС и британски „Сторм Шадоу“, посочва „Файненшъл таймс“.
В отговор на ударите с АТАКМС Русия промени ядрената си доктрина, за да намали прага за първа употреба на ядрено оръжие.
Москва и преди е използвала ракети с по-малък обсег, способни да носят ядрено оръжие, за удари по Украйна. Руските сили многократно са изстрелвали наземни балистични ракети с малък обсег „Искандер“ и хиперзвукови ракети „Кинжал“, които могат да носят ядрени бойни глави.
Повечето междуконтинентални балистични ракети имат много по-голям обсег от РС-26 и могат да изминат между 8000 и 15 000 км.
Подвиг заяви, че „РС-26 всъщност не е междуконтинентална ракета. Тя беше тествана на разстояние над 5500 км, но на практика е ракета със среден обсег“.
По думите на Фабиан Хофман, докторант в Университета в Осло, "сигналът тук е ясен: „Днес ударът беше с неядрен полезен товар, утре може да е с ядрен“. "Със сигурност ударът не е имал никаква военна стойност. Ако ставаше дума за поразяване на определени цели, за това щеше да има много повече и по-способни ракетни системи“, добави Хофман.
Ударът бе нанесен два месеца преди Доналд Тръмп да влезе отново в Белия дом. Новоизбраният президент на САЩ обеща да сложи бърз край на войната в Украйна, без да уточнява как ще го направи, отбелязва „Файненшъл таймс“.
Украинският военен експерт Михайло Самус заяви, че Русия е трябвало да уведоми САЩ, че планира да изстреля тази нова балистична ракета, за да избегне риска американските системи да го приемат за ядрена атака срещу НАТО. Той добави, че противовъздушната отбрана на Украйна няма възможност да прехваща подобен тип ракети.
/ПТА/
news.modal.text
