site.btaДемонстрации на дронове и на космическа апаратура ще има в Деня на отворените врати в Института за космически изследвания и технологии

Демонстрации на дронове и на космическа апаратура ще има в Деня на отворените врати в Института за космически изследвания и технологии
Демонстрации на дронове и на космическа апаратура ще има в Деня на отворените врати в Института за космически изследвания и технологии
Ден на отворените врати се състоя на 12 април 2024 г. в Института за космически изследвания и технологии към БАН (ИКИТ-БАН). На снимката: научният секретар на ИКИТ-БАН проф. Деница Борисова. Снимка: Христо Касабов/БТА, архив

Институтът за космически изследвания и технологии към Българската академия на науките (ИКИТ-БАН) работи в няколко основни научни направления: физика на космоса, астрофизика и слънчево-земна физика, дистанционни изследвания на Земята и на планетите, аерокосмически системи и технологии, и космическо материалознание. Проекти и разработки от всички тези научни направления, както демонстрации на дронове и на космическа апаратура, ще бъдат представени в Деня на отворените врати в ИКИТ-БАН. Той ще се състои на 12 април - Международeния ден на авиацията и космонавтиката, съобщи за БТА проф. д-р инж. Деница Борисова - научен секретар в Института за космически изследвания и технология при БАН.

В Деня на отворените врати, в зала 309, ще бъдат представени лекции за постиженията в областта на космическите изследвания в ИКИТ-БАН. Ще може да се разгледа постоянната изложба с апаратура във фоайетата на института.

Ще бъдат отворени и специализираните лаборатории в ИКИТ-БАН. Ще има и демонстрации с дронове.

Инициативата ще бъде открита от проф. Георги Желев - директор на ИКИТ-БАН.

Ще бъдат представени и дозиметрите "Люлин"

В Деня на отворените врати за българската серия дозиметри "Люлин" ще говорят проф. д-р Цветан Дачев или проф. Йорданка Семкова. "За тези уреди си сътрудничим с различни държави и през миналата година имаше интерес от американска фирма, която е свързана с компанията "Върджин галактик" и на един от техните летателни апарати, които летят на границата между Земята и открития космос, беше монтирана апаратура от серията "Люлин". Тя измерва дозата от йонизираща радиация, каза проф. Деница Борисова.

Тя уточни, че данните от дозиметрите "Люлин" са важни за всички космонавти или за евентуални и бъдещи по-далечни мисии - например до Марс.  

"От Международната космическа станция имат интерес към данните, които се получават от апаратурите, които летят около Марс", каза проф. Борисова. 

България е член на програмата "Артемида"

От края на 2023 г. България е член на програмата "Артемида", която е голяма програма на НАСА и е свързана с продължение на програмата "Аполо", с основна цел за пилотирани полети до Луната.

Държавата ни се присъедини и стана член на програмата "Артемида". Идеята за включването ни в нея е да може екипи, учени и от бизнеса, ако имат интерес, да могат да се включат към евентуални конкретни заявки и да може да работят по конкретна задача. Това е предимството и то е свързано с формирането на екипи, с установяването на контакти и с предоставянето на възможности, каза научният секретар на ИКИТ-БАН. 

"България е подписала присъединяването към програмата "Артемида", която е много атрактивна. Тя е свързана с идеята да се възобновят пилотираните полети до Луната, което означава, че в тях трябва да има хора. И сега има различни мисии, и има постижения на много държави, но всичките мисии са без човешко присъствие", обясни проф. Деница Борисова.

По думите й добре е по програмата "Артемида" да участват екипи от много държави, за да може да се направят по-сериозни научни открития.

"Сега Китай влагат големи усилия и финанси в собствената си космическа политика, в реализацията и в достъпа до космоса", каза проф. Деница Борисова.

Оранжерията "Свет" е разработена от доц. Таня Иванова

Българската оранжерия "Свет" е разработена от доц. Таня Иванова, но няма да участва в предстоящия Ден на отворените врати в ИКИТ-БАН. 

Оранжерията е летяла успешно на орбиталната станция "Мир", но базирайки се на тази разработка, след това има надграждане и усъвършенстване - и на хардуера, и на софтуера. Изпробват се методиките за отглеждане на растения в микрогравитация, тъй като в околоземното пространство микрогравитацията е съществен фактор за това как се развиват растенията. Трябва да се разработват и нови субстанции, за да могат да се отглеждат растения.   

Доц. Таня Илиева продължава да работи по проекти с оранжерията "Свет" и с отглеждането на растения, които са необходими за космически мисии, съобщи проф. Борисова.

Ще има и демонстрация на дронове

В Деня на отворените врати в ИКИТ-БАН ще бъде направена и демонстрация на дронове, каза проф. Деница Борисова.

На въпрос какво е приложението на дроновете днес, научният секретар на ИКИТ-БАН отговори, че "учените могат да работят с колеги от военната сфера или от сферата на сигурността и отбраната".

"Но разработките ни се използват повече за селското стопанство, имаме и проекти, свързани с изучаване и наблюдение на различни селскостопански култури, за да може да се види как променящият се климат влияе върху определени сортове на растения. Всичко това се заснема с дронове. С тях може да се правят и наблюдения, за да се направи анализ и експеримент, който включва не само изображения от дронове", обясни проф. Борисова.

Изследване на антарктическите ледници на остров Ливингстън 

Във връзка с изучаването на полярните области и на българската база на остров Ливингстън на Антарктида ще бъде представено и изследване на антарктическите ледници. 

Изследването се реализира по съвместен проект между ИКИТ-БАН и Българския антарктически институт (БАИ). Един такъв проект е финансиран по програмата на БАИ и нашият докторант - Цветан Паров, ще представи своето изследване за ледниците, които са в района на българската антарктическа база, каза научният секретар на ИКИТ-БАН.

Ще бъде показан и специализиран робот за плевели

В Деня на отворените врати ще има и демонстрация на специализиран робот за унищожаване на плевели, разработен от ИКИТ-БАН и от фирмата Smart Farm Robotix. 

Този проект е свързан с разработка, чрез която тези роботи да бъдат автоматизирани и да са с независимо захранване, с тип слънчеви панели. Този специализиран робот се разработва вече няколко години и сега ще бъде представен. Колегите ни от секцията за аерокосмическа техника и технолоии са го разработили, каза проф. Деница Борисова.

Тя съобщи, че ще бъде представено и изследване за промените по земната повърхност с радари, разположени на спътници, което е на проф. Христо Николов.

 

/ТС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 21:21 на 06.04.2025 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация