site.btaПродължаваме да работим за по-добро и модерно управление на София, каза председателят на Столичния общински съвет

Продължаваме да работим за по-добро и модерно управление на София. Моя категорична цел е по-голяма прозрачност и ефективност в работата на градския парламент. Това заяви в интервю за БТА Цветомир Петров, председател на Столичния общински съвет (СОС) в навечерието на първата година на поста.

Петров каза, че докато е начело на съвета, няма да се откаже от това институцията да бъде за пример – с ясни правила, открити дебати и решения в интерес на гражданите. София никога не е имала толкова фрагментиран състав на общинския съвет, което направи началото трудно, посочи председателят. Въпреки това, една година по-късно, той отбеляза, че харесва работата си, защото вижда как, въпреки различията, намира решения по ключови за града въпроси. 

Петров отчете, че за 2024 г. СОС е приел над 722 решения – повече от първата година на предходния мандат, въпреки забавянето в началото. Сред успехите, които Петров открои, е създаването на Фонда за подкрепа на учещи и изявени деца в културата, изкуствата, науката, образованието и спорта, придобиването на стадион „Георги Аспарухов“ от Столичната община, както и подобряването на спортната инфраструктура и местата за отдих в града.

Ключов приоритет, който Петров си поставя като председател на СОС, е по-организираният и системен подход към премахването на т.нар. кални точки чрез засилване на сътрудничеството с районните кметове и планиране на целево финансиране за тяхното облагородяване.

Друг приоритет е търсенето на възможности за обновяване на спортните съоръжения, така че София да разполага с модерна, достъпна и функционална спортна база, достойна за една европейска столица на спорта, отбеляза председателят на СОС. Ще се търсят възможности за разрешаването на дългогодишните проблеми около парк „Кукуряк“ в „Овча купел“, за да може най-накрая да започне реалното му изграждане, заяви Цветомир Петров.

Следва цялото интервю:
 
Удовлетворен ли сте от работата си през първата година от избора ви за председател на Столичния общински съвет? Кои бяха най-големите предизвикателства?

Да бъда председател на Столичния общински съвет е голяма отговорност, но и удовлетворение, защото виждам реални резултати от работата ни. Още когато се кандидатирах за общински съветник, бях воден от силната си мотивация да работя за обществените каузи на София. Не съм предполагал, че ще стана председател на тази институция, но приех ролята с ясното съзнание за предизвикателствата. А те не бяха малко – София никога не е имала толкова фрагментиран състав на общинския съвет, което направи началото трудно. Въпреки това, една година по-късно, мога да кажа, че харесвам работата си, защото виждам как, въпреки различията, намираме решения по ключови за града въпроси.

Разбира се, бих искал някои процеси да се случват по-бързо – особено тези, свързани с чистотата на въздуха, достъпа до Витоша, транспортното обслужване и развитието на спортната инфраструктура в града. Едно от последните големи предизвикателства беше приемането на План-сметката за чистотата, но в крайна сметка успяхме да осигурим повече средства за миене на улици, озеленяване на детските заведения и по-строг контрол върху сметосъбирането.

Благодаря на онези колеги, които загърбиха популизма и подходиха отговорно, за да направим столицата по-чиста и зелена. Още в предизборната кампания заявихме, че промяната на стереотипите е основната ни цел и работим за това София да бъде по-чист, по-зелен и по-добър град за живеене. Пътят не е лесен, но няма да се отклоним от него.

Принадлежите към политическата група на „Продължаваме промяната-Демократична България“ („Спаси София“), която няма мнозинство в Съвета. Как работите като председател при тези реалности?

Липсата на мнозинство означава, че всяко решение изисква диалог и убеждаване, но това е и възможност за по-добро управление. Когато поех поста на председател, заявих, че ще работя по правилата, с уважение към всички гледни точки. Вярвам, че общинският съвет не трябва да бъде арена на политически битки, а място за решения, които подобряват живота в София. Трудностите са факт, но те не ме обезкуражават – напротив, давам си сметка, че когато успеем да постигнем съгласие, решенията са по-устойчиви. Стремя се да водя заседанията така, че дебатът да бъде конструктивен, а не просто гласуване „на инат“. Ще продължа да работя с принципност, диалог и уважение към различните позиции, защото София заслужава отговорно управление.

Колко решения взе СОС за първата година? Има ли върнати решения от областния управител и колко са те? За сравнение, колко са приетите решения и колко – върнатите през първата година на предходния мандат на Съвета?

До края на 2024 г. СОС е приел над 722 решения – повече от първата година на предходния мандат, въпреки забавянето в началото. Заради продължилата два месеца процедура по избор на председател, започнахме с известно изоставане. Въпреки това, успяхме да наложим бързо темпо и да наваксаме загубеното време.

По отношение на върнатите решения има съществена разлика спрямо първата година на предходния мандат. Тогава местната и държавната власт бяха в ръцете на една политическа сила, което доведе до нулев брой върнати решения. Сега за първата ни година областният управител е върнал две решения, а кметът на София – три, включително и това за избора на ръководствата на общинските дружества. Тези числа показват, че въпреки сложната политическа обстановка, СОС работи ефективно и взима решения в интерес на града.

Кои са най-големите ви успехи по темите за града, по които работихте през последната година?

През последната година постигнахме значителни успехи в множество ключови сфери, които подобряват живота в София. Един от значимите резултати е създаването на Фонда за подкрепа на учащи и изявени деца в културата, изкуствата, науката, образованието и спорта. В края на годината заедно с кмета Васил Терзиев и представители на всички политически групи обединихме усилия, за да осигурим устойчивост на тази инициатива. Вярвам, че тя ще продължи да се развива и в бъдеще, защото талантливите деца на София го заслужават.

Друг важен успех е придобиването на стадион „Георги Аспарухов“ от Столичната община. Това беше дълъг процес, но с него гарантираме, че стадионът ще остане дом на „Левски“ и че модернизацията му ще бъде прозрачна и с ясни условия. Целта ни е София да разполага с модерни спортни съоръжения, които отговарят на очакванията на феновете и нуждите на града.

През годината активно работихме за подобряване на спортната инфраструктура и местата за отдих в града. Сред ключовите проекти е изграждането на модерна спортна зала в „Младост“, която ще предлага минимум три вида масов спорт, включително плуване, създавайки повече възможности за активен начин на живот. В район „Лозенец“ се предвижда изграждането на изцяло нов парк, който ще осигури повече зелени пространства за почивка, спорт и детски игри. Това е важна стъпка към създаването на по-привлекателна и удобна градска среда за жителите на района.

Подобни проекти са от съществено значение за по-доброто качество на живот в столицата, затова ще продължим да работим за разширяване и модернизация на спортните съоръжения и зелените пространства в града. Тези постижения са само част от усилията ни да направим София по-добро място за живот, а работата ни продължава с още по-голяма амбиция.

Какви са приоритетите, които си поставяте за изпълнение през 2025 година?

През 2025 г. ще продължим да работим за по-добро и модерно управление на София. На първо място, като председател на общинския съвет, моя категорична цел е още по-голяма прозрачност и ефективност в работата на градския парламент. Докато съм начело на Съвета, няма да се откажа от това институцията да бъде за пример – с ясни правила, открити дебати и решения в интерес на гражданите.

Друг ключов приоритет е по-организираният и системен подход към премахването на т.нар. кални точки. В момента се работи на парче, което помага, но не решава проблема в дългосрочен план, затова ще засилим сътрудничеството с районните кметове, за да имаме точна карта на тези терени и да планираме целево финансиране за тяхното облагородяване. Този въпрос не е само естетически – той пряко засяга чистотата на въздуха и здравето на хората.

Трети важен приоритет е развитието на спортната инфраструктура. Освен модернизацията на спортния комплекс „Герена“, ще търсим възможности и за обновяване на други спортни съоръжения, така че София да разполага с модерна, достъпна и функционална спортна база, достойна за една европейска столица на спорта. Също така през 2025 година ще работим за разрешаването на дългогодишните проблеми около парк „Кукуряк“ в „Овча купел“, за да може най-накрая да започне реалното му изграждане. Жителите на квартала заслужават модерно и благоустроено парково пространство, затова този въпрос ще бъде сред основните ни задачи. Всички тези приоритети са насочени към една цел – София да бъде по-чист, по-зелен и по-добър град за живот.

СОС е принципал на „Топлофикация София“. Дружеството обаче има огромни дългове, авариите и спирането на топлоподаването са всекидневие, загубите на топлинна енергия по тръбите са огромни, каквито са и сметките на абонатите. Какво е вашата визия за развитието и стабилизирането на дружеството?

Стабилизирането на „Топлофикация София“ изисква съвместни усилия между общината, която е собственик към днешна дата и държавата, защото проблемите на дружеството са комплексни и трупани с години. Регулаторните проблеми са факт, Комисията за енергийно и водно регулиране определя цените, по които дружеството купува горивото си за производство, както цените на топлинната енергия и надбавката за продадената електрическа енергия, произведена по високоефективен начин. В комбинация с доказано недоброто управление на дружеството, резултатът е два млрд. лв. задължения, остаряла инфраструктура и производствени мощности, както и огромни технологични загуби по производство и пренос, които в крайна сметка се плащат от всички нас - потребителите. Затова е необходимо цялостно преструктуриране и дългосрочна стратегия за модернизация. Вярвам, че решението трябва да включва: подобряване на регулаторната рамка така че „Топлофикация София“ да работи при по-добри условия; Оздравяване, концесия или привличане на стратегически инвеститор, който да подпомогне модернизацията и ефективността на дружеството; Поетапна подмяна и модернизация на инфраструктурата, за да се намалят загубите и авариите, но и да се подобри качеството на предлаганата услуга; По-голяма прозрачност и контрол върху управлението, за да се гарантира устойчивото развитие на дружеството.

Очаквам държавата да бъде активен партньор в този процес, защото „Топлофикация София“ е стратегически важно дружество не само за града, но и за националната енергийна система. Нашата цел е ясна – екологично производство и осигуряване на надеждно, ефективно и достъпно топлоподаване за софиянци.

През изминалата година се заговори за т.нар. икономическо мнозинство в СОС, както го нарекоха от „Продължаваме промяната-Демократична България ("Спаси София"), с избора на „временно“ ръководство на най-големите общински дружества, които оперират с милиони левове. Кога ще се пристъпи към внасяне на доклад, с който ще се гарантират прозрачни критерии и избор на ръководствата на тези дружества?

Ако си спомняте това драматично заседание от 11 юли миналата година, ние от групата на „Продължаваме промяната-Демократична България ("Спаси София") бяхме внесли предложение за откриване на процедура за избор на ръководства на общинските търговски дружества – с открити, ясни правила, с публични обсъждания и високи изисквания към кандидатите, защото истината е, че в тези дружества се оперира с милиони левове и от тях зависи качеството на живот на софиянци. Е, тогава т.нар. икономическо мнозинство внесе контра доклад с предложение да се назначат за временно изпълняващи сегашните ръководства на общинските дружества.

В момента обаче нищо не може да се направи, защото в решението, което си гласуваха ГЕРБ, БСП, ИТН и независими съветници има и точка за откриване на процедура за избор на ръководства на тези шест общински фирми. Администрацията на кмета Терзиев го обжалва в съда, но до произнасянето на Върховния административен съд нямаме ход. Изчакваме определението, макар че каквото и да е то, дълбоко се съмнявам лесно да се справим с частните корпоративни интереси, които години наред са се сраствали с общинската икономика. Ние обаче няма да се откажем.