site.btaЗапазването на балансиран енергиен микс е позиция, която България трябва да отстоява в климатичните преговори, каза евродепутатът Цветелина Пенкова в кулоарите на СОР29

Запазването на балансиран енергиен микс е позиция, която е важно България да отстоява в климатичните преговори, каза евродепутатът Цветелина Пенкова в интервю за БТА в кулоарите на климатичната конференция СОР29 в Баку.

Запазването и засилването на конкурентоспособността в условията на икономика с ниско ниво на парникови емисии е една от големите теми на СОР29 и е в пряка връзка с усилията за смекчаване на климатичните промени, по които продължават да се водят усилени преговори. 

България се намира в доста добро положение, тъй като енергийният микс на страната е изключително диверсифициран с 30 процента ядрена енергетика, 40 процента енергия от въглищни централи и, според сезона, 20-30 процента енергия от възобновяеми източници, посочи Пенкова, която участва в делегацията на Европейския парламент на СОР29. 

По отношение на въглищната енергия е важно да се посочи, че не се има предвид цялостно и пълно спиране на топлоелектрическите централи от Маришкия басейн. Такъв тип стратегически обекти не могат да бъдат спрени изцяло, но тежестта им в енергийния микс постепенно трябва да започне да намалява, най-малкото защото електроенергията, която произвеждат, е на прекалено завишена цена, която не отговаря на нуждите на пазара, нито на потребителите, посочи Пенкова. Тя бе избрана за зам.-председател на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика в Европейския парламент (ЕП), за президент на Европейския енергиен форум и е вицепрезидент на Групата за подкрепа на ядрената енергетика в ЕП. 

По думите на евродепутата именно във въглищната енергетика България може да търси партньорства и да почерпи опит от страни с голям въглищен сектор като Полша, Индия и Китай за практически въпроси на прехода като графика и капацитета на работа на въглищните ТЕЦ-ове, последващото трансформиране на районите и осигуряването на заетост за хората, ангажирани в сектора, особено предвид високото ниво на българските експерти. 

България може да намери стратегически партньори и в областта на използването на водород като екологично чист енергиен източник, предвид че наред с Германия е страната от ЕС със сериозна научно-развойна дейност и реални действия в тази посока. Водородните технологии са обект на интерес от африкански страни като Нигерия, залегнали са и в приоритетите на държави като Япония - голяма част от обществения транспорт на Токио вече е от автобуси, които се задвижват с водород.

В областта на новите технологии у нас, особено в Българската академия на науките, има сериозни разработки, свързани с енергийна ефективност, съхранение и пренос на енергия. 

За страната ни е важно да отстоява позициите си и по отношение на свързаността - както по отношение на преноса на ключови енергийни суровини, така и при преноса на електроенергия. Географското място на България, както и фактът, че страната е не само производител, но и износител на електроенергия й дава възможност да стане хъб за пренос на електроенергия в рамките на ЕС, посочи Пенкова. 

Поглед "отвътре" към климатичните преговори в Баку

България, като част от ЕС, споделя целта за намаляване на въглеродните емисии - с 55 процента до 2030 г. и въглеродна неутралност до 2050 година. Според ЕС тези цели са необходими, за да бъде възможно затоплянето на климата да се ограничи до 1,5 градуса по Целзий спрямо прединдустриалната епоха, както е заложено в Парижкото споразумение за климата от 2015 година. Усилията за декарбонизация, обхванати от политиките за смекчаване на климатичните промени, се очертаха като предмет на сериозни спорове на СОР29, след като миналата година в Дубай СОР28 договори отдалечаване от изкопаемите горива. 

Има държави, които все още са изключително зависими от някои изкопаеми горива и те искат по-голяма "отсрочка", тоест с 10 или 20 години по-дълги срокове от дадените за Европа или САЩ, откроява Цветелина Пенкова случаващото се в преговорния процес. 

От страна на ЕС преговорите се водят от Европейската комисия и от представители на председателството, в случая - на Унгария. Членовете на ЕП подпомагат този процес чрез двустранни срещи с различни държави, основно неевропейски, в търсене на възможности за обмяна на опит и изясняване на позициите, пояснява евродепутатът.

Друга основна задача на СОР29 е увеличаването на климатичното финансиране, включително чрез разширяване на кръга държави, които правят вноски в глобалните климатични фондове. Парижкото споразумение залага държавите с развити икономики задължително да внасят средства за борба с климатичните промени, а държавите, които са развиващи се икономики - на доброволна основа. Класификацията, която се използва, обаче е от 1992 г. и мнозина анализатори посочват, че тя вече не отговаря на реалността. 

Според позцията на ЕС споразумението трябва да се спази, но и да се отчита напредъкът в икономическото развитие през последното десетилетие, особено спрямо държави като Китай, Сингапур и Обединените арабски емирства, които имат финансовите възможности да се включат със задължителна подкрепа във финансовите инструменти, разясни Пенкова. 

При двустранните консултации обаче се открояват детайли с важно значение. Китай настоява, че трябва да остане в групата на развиващите се икономики, тъй като въпреки че по брутен вътрешен продукт е втора по големина в света и един от водещите емитенти на парникови газове, страната има и огромно население, милиони хора от което все още живеят в бедност.

Същевременно китайската делегация посочва, че на национално ниво се прави изключително много за прехода към чиста икономика и чиста енергия, с напредък в транспортния сектор, производството на електромобили, развитие на технологии за батерии и на железопътния транспорт. Експерти, включително от ЕС, потвърждават, че преходът, постигнат от Китай в конкретните срокове, е почти несравним с нито една друга държава, отбеляза Цветелина Пенкова. 

Обединените арабски емирства (ОАЕ), домакин на СОР28, изразиха готовност за принос към общите финансови инструменти, призовавайки същевременно за по-сериозни законодателни стимули за публично-частните партньорства, тъй като е много трудно да се разчита единствено и само на публични средства, когато става дума за огромния обем на финансирането, необходимо за прехода към чиста енергия, така и за чиста икономика, посочи евродепутатът. Важен акцент са и бъдещите промени на пазара на труда. ОАЕ очакват през следващото десетилетие да се появят до 200 000 нови работни места, свързани именно със зелената индустрия или чистата икономика. 

От другата страна на монетата са доста по-бедните развиващи се икономики, които много трудно биха могли да си позволят наистина да бъдат донори и да отделят средства за климатичните фондове. 

Уганда например добива 90 процента от енергията си от възобновяеми източници и е една от страните с най-голямо биоразнообразие не само в Източна Африка, но и в световен мащаб, за чието опазване полага големи усилия. Тя покрива целите си за чиста и евтина енергия, но по икономически съображения не би могла да бъде сред страните донори, включително заради огромния брой бежанци (1,7 милиона - бел. авт.), бягащи от конфликти в региона. 

Малдивите, архипелаг от близо 150 острова с около 500 000 души население, са сред страните в света, които са най-силно застрашени от климатичните промени заради покачващото се морско равнище. Данните сочат, че в следващите 80 до 100 години вероятно много голяма част от територията на островите ще изчезне, казва също така Пенкова. 

Държави като Уганда и Малдивите имат нужда от техническа помощ. В случая на африканската страна - с технологии и системи за наблюдение или за ранно предупреждение, които могат да прогнозират валежите в дадени региони с няколко месеца напред. При Малдивите инсталирането на съоръжения за възобновяема енергия като вятърни перки и соларни електроцентрали е неприложимо заради недостига на земя и решение могат да бъдат плаващи соларни централи, които освен електроенергия, могат да осигурят и свързаност на островите. 

По този начин, чрез двустранните срещи, се изгражда по-обективна оценка за начина, по който да се подхожда в климатичната политика. Ако подходът към страни като Сингапур, ОАЕ и Китай с искане за справедлив финансов принос към общите климатични фондове е един, то това не може да се очаква от държави от Африка, от Латинска Америка и голяма част от Азия, посочи евродепутатът.