site.btaПостиженията на българските физици са видими не само в национален и европейски, но и в световен мащаб, каза за БТА акад. Александър Драйшу

Постиженията на българските физици са видими не само в национален и европейски, но и в световен мащаб, каза за БТА акад. Александър Драйшу
Постиженията на българските физици са видими не само в национален и европейски, но и в световен мащаб, каза за БТА акад. Александър Драйшу
Председателят на Съюза на физиците в България акад. Александър Драйшу Снимка: Минко Чернев/БТА, архив

Българските физици са активни, постиженията им са видими не само в национален и европейски, но и в световен мащаб. Това каза в интервю за БТА акад. Александър Драйшу - председател на Съюза на физиците в България (СФБ) и отбеляза, че това е извод от Четвъртия пореден конгрес по физически науки, който продължава до утре.

Четвъртият национален конгрес по физически науки се организира след осемгодишно прекъсване след Третия национален конгрес заради пандемията от КОВИД-19 и всички последствия от нея. Това е най-големият национален форум по физически науки и докладите са разделени в 12 секции, които са от астрономия и астрофизика, през атомна физика, физика на твърдото тяло, история на физиката, фотониката, или се покрива широка област, в която колегите физици от страната са активни, обясни акад. Драйшу. 

Той каза, че е имало и онлайн доклади на изявени български специалисти, които работят в чужбина и по различни причини не могат да присъстват на конгреса - от Португалия, САЩ, Германия. 

Организатори на форума са Съюзът на физиците в България (СФБ), Българската академия на науките (БАН), Софийският университет "Св. Климент Охридски" (СУ), Министерството на образованието и науката (МОН) и Съюзът на учените в България (СУБ). 

Удоволствие за нас е, че има желание да присъстват и студенти от Физическия факултет на Софийския университет, които са наши гости и конгресът е голям национален форум по физически науки, заяви председателят на СФБ.

Продължава ли да има недостиг на учители по физика и по природни науки?

Съюзът на физиците отделя специално внимание на учителите по физика и всяка година организираме национална конференция по въпросите на обучението по физика, която неофициално я наричаме учителската конференция, каза проф. Александър Драйшу в отговор на въпрос на БТА продължава ли тенденцията за недостиг у нас на учители по физика и по природни науки, като цяло, и има ли повече желаещи студенти да учат физика, и след това да я преподават.

Тази година конференцията по въпросите на обучението по физика се проведе за 52-ри път. Това означава, че обръщаме внимание на учителската колегия и през тази година темата на конференцията беше за дигитализацията в обучението по физика - с всичките плюсове, които може да донесе, но и с всичките негативи. Целта е да се намери къде е мярката при дигитализацията, отбеляза председателят на СФБ.

За мотивацията на учениците, мога да дам само един пример, свързан с това колко процента от абсолвентите полагат държавен зрелостен изпит по физика - 0,1 процента. От около 50 000 завършващи ученици - само 50-60 от тях се явяват на матура по физика, каза акад. Александър Драйшу. 

Той обясни обаче, че тези студенти, които Физическият факултет приема, не са толкова малко. "През тази година Физическият факултет на Софийския университет е приел около 135 студенти, но във втори курс от тях остават около 80, което показва, че успеваемостта не е висока", заяви председателят на СФБ. И добави, че причините са две и всеки факултет има определени стандарти и когато излезе физик, той е физик, но това не означава, че ние отхвърляме студентите си.

"Като университетски преподавател, мога да кажа, че още в първи курс организираме факултативни курсове - преди семестъра, за да се подпомогнат студентите да преодолеят пропастта между средното и университетското образование. Опитваме се да помогнем на студентите, но проблемът е в разултат от обучението в средния курс, когато часовете по физика са сравнително малко, а в последните класове практически няма такива часове и това води до съответните отрицателни резултати", коментира акад. Драйшу.

Световна ли е тенденцията по-малко студенти да учат физика?

"Рейтинговата система на Министерството на образованието и науката в професионалното направление 4.1 "Физически науки" показва, че показателят за безработица е практически нула и винаги съм казвал, че гладен физик няма. Няма физик останал без работа и това е така, защото не само във физиката, а и в природните науки, непрекъснато се задава въпросът "Защо" - не може ли това да се случи по-добре. И когато се усвоява едно знание, хората са наясно, че те са усвоили някакъв кръг от знания, но това не е всичко, но излиза един решен въпрос и още десет нерешени. Но природните науки възпитават у студентите начин на мислене, който допада изключително на работодателите. Големи и високотехнологични компании, които работят с големи масиви от данни, желаят много да имат физици, които заради типа на образование са се сблъсквали с такъв тип обработки на данни", каза акад. Александър Драйшу, попитан световна ли е тенденцията по-малко студенти да учат физика.   

Като цяло има стабилизиране, по мои наблюдения, и мога да дам пример с Германия, и с Университета в Йена, тя е една от новите федерални провинции, но Йена е седалище на много малки и иновативни фирми, високотехнологични и Университетът на Йена е едно процъфтяващо учебно заведение във физиката, каза акад. Драйшу. Вероятно търсенето на физици определя перспективите им за развитие и с необходимата информация влияе на интереса на студентите, добави той. 

Събранието на академиците на БАН избра проф. Александър Драйшу за академик  

Както БТА информира, събранието на академиците на Българската академия на науките (БАН) избра проф. д.фз.н. Александър Драйшу - председател на Съюза на физиците в България (СФБ), за действителен член (академик) на БАН в направлението "Физически науки".  

Александър Драйшу е водещ учен в областта на фотониката (нелинейна оптика, сингулярна оптика и оптика на свръхкъсите фемтосекундни импулси). Той създава първата в България научна група по сингулярна оптика и школа по сингулярна и фемтосекундна фотоника.

Проф. Драйшу е член на Съюза на физиците в България (от 1995 г.) и е председател на Управителния му съвет (от 2020 г.). Член е и на Хумболтовия съюз в България (от 1999 г.). За Съюза на физиците в България изборът на неговия председател за действителен член на Българската академия на науките - най-голямото отличие за български учен, е чест и признание за българската физическа наука и повод за гордост от физическата колегия, заявиха преди дни от СФБ. 

Проф. д.фз.н. Александър Драйшу е роден през 1961 г. През 1987 г. се дипломира в Софийския университет "Св. Климент Охридски" като инженер-физик със специализацията "Квантова електроника и лазерна техника". До 1990 г. е докторант към катедрата "Квантова електроника". През 1991 г. защитава кандидатска дисертация (сега степен д-р) на тема "Индуцирана фазова модулация и преобразуване на параметрите на лазерното лъчение". През 2001 г. защитава дисертация за научната степен "доктор на физическите науки" на тема "Фазова самомодулация и индуцирана фазова модулация в кубични нелинейни среди".

Кариерата на проф. Драйшу е свързана с Физическия факултет на Софийския университет. От 1991 г. е последователно старши асистент и главен асистент, а през 1998 г. е избран за доцент. През 2004 г. е избран за професор. Бил е също стипендиант на фондацията "Александър фон Хумболт". Специализирал е в Техническия университет на Грац (Австрия), както и четирикратно - със стипендии на Дружеството "Макс-Планк", в Макс-Планк Института по квантова оптика (Гархинг, Германия); трикратно - в Австралийския национален университет (Канбера, Австралия); многократно в Института по оптика и квантова електроника на Университета Фридрих Шилер (Йена, Германия).

Проф. А. Драйшу има богат административен опит: бил е ръководител на катедрата "Квантова електроника" (2003-2011; 2019- досега); два мандата е бил декан на Физическия факултет (2011-2019). От 2002 г. е член на Факултетния съвет на Физическия факултет. Бил е и член на Академичния съвет на Софийския университет, както и на Научния съвет на Института по електроника на БАН (2005-2013). През 2021 г. е избран за дописен член (член-кореспондент) на БАН.

Ръководил е 20 изследователски проекта с Националния фонд за научни изследвания и с Фонда "Научни изследвания" на СУ "Св. Климент Охридски", а също така и пет международни проекта. Участвал е в редица организационни, научни и програмни комитети на международни научни форуми, в научни съвети и научно-експертни комисии. Рецензирал е ръкописи за списанията на American Physical Society, Optical Society of America (Optica), SPIE, IOP, Elesevier и за списания Applied Physics B, Optics Communications, Bulgarian Journal of Physics и други.

Преподавателската работа на проф. А. Драйшу и научните му интереси са в областта на квантовата електроника и лазерната техника, по-точно - в направленията на линейната и нелинейна оптика, в сингулярната оптика и в оптиката на свръхкъсите импулси. Той води лекционни курсове по линейни и нелинейни оптични вълни, електричество и магнетизъм, нелинейни оптични вълни и солитони, оптични комуникационни мрежи, физика на лазерите. През 2011 г. е бил поканен за лектор по нелинейна сингулярна оптика на Школата по фотоника "Ернст Аббе" на Университета Фридрих Шилер (Йена, Германия). Бил е ръководител на над 30 дипломни работи. Проф. Драйшу има шест успешно защитили докторанти, на които е бил консулант и (или) ръководител. Автор и съавтор е на над 230 научни публикации, които са цитирани над 2020 пъти.

 

 

/ХК/

news.modal.header

news.modal.text

Към 06:15 на 22.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация