site.btaКитай упражни „безпрецедентен“ натиск върху парламентаристи, за да ги спре за международна конференция в Тайван

Президентът на Тайван Уилям Лай осъди миналата седмица опитите на Китай да саботира присъствието на самоуправляващия се остров на депутати от други държави за конференция на Междупарламентарния алианс за Китай (МПАК). Това е международна група, обединяваща стотици законодатели от четиридесет държави, заинтересовани от подхода на световните демокрации към Пекин, посочва Асошиейтед прес. 

Лидерът на острова, смятан от китайската държава за нейна територия, приветства във вторник, 30 юли, в столицата Тайпе чуждестранна аудитория от депутати, която той определи като "най-голямата в историята", отбеляза АП. "Това показва подкрепата и значимостта, която други страни придават на Тайван. Освен това по този начин се изпраща важно послание към демократичните държави по света. Поддържането на демокрацията изисква единство и ние трябва да защитаваме демокрацията заедно", заяви Лай.

Според казаното за АП от изпълнителния директор на МПАК Люк де Пулфорд упражненият от Китай натиск върху парламентаристи, за да се спре тяхното участие на форума в Тайван, е бил "безпрецедентен“. Пред британския в. "Гардиън“ той нарича китайските тактики на тормоз "шокиращи“.

Чуждестранното присъствие в Тайван

В МПАК членуват Европейският съюз като цяло – чрез Европейския парламент, и парламентаристи от 39 държави, като общият брой на депутатите е 250. Страните членки са Албания, Австралия, Белгия, Боливия, Босна и Херцеговина, Канада, Колумбия, Чехия, Дания, Франция, Германия, Индия, Ирак, Ирландия, Италия, Япония, Кения, Косово, Литва, Малави, Черна гора, Нова Зеландия, Северна Македония, Норвегия, Парагвай, Тайван, Румъния, Швеция, Швеция, Гамбия, Нидерландия, Филипините, Соломоновите острови, САЩ, Уганда, Украйна, Великобритания и Уругвай. На конференцията миналата седмица Тайван стана четиридесетата членка на междупарламентарния алианс.

МПАК е "място, където се събират единомислещи законодатели, обединени от убеждението, че само с единността в изискването на отговорност от Китай демократичните държави ще поддържат система, основана на правила“, се казва в официалния сайт на съюза. На четвъртата годишна конференция на МПАК в Тайван присъстваха четиридесет и осем представители на двадесет и четири държави от пет континента (включително домакина Тайван).

Начело в списъка на участниците в конференцията бе името на германеца Райнхард Бютикофер, евродепутат от 2009 г. до тази година. Той е съучредител на Експертния форум на МПАК. Съпредседателка на форума е Елизабет Лан от Швеция, която е заместник-кмет на град Гьотеборг и оглавява Международния християндемократически център. Европейският парламент бе представен от словачката Мириам Лексман.

Най-много от чуждестранните участници в конференцията бяха японците – осем. В Тайпе присъстваха депутатите от Камарата на представителите (долната камара) на японския парламент Ген Накатани, Риохеи Иватани, Шу Сакураи, Шун Отокита, Таро Хонда, Тошитака Оока, Цукаса Абе и Ясуе Фунаяма.

Шестима парламентаристи представяха Великобритания – депутатите от Камарата на представителите в британския парламент Крис Лоу, Иън Дънкан Смит, Мери Римър и Сара Чемпиън, както и бившите членове на долната камара Стюарт Макдоналд и Тим Лаутън.

Австралия бе представена от трима души – сенаторите Дейвид Фосет и Дебора О’Нийл и депутата от парламента на щата Нов Южен Уелс - Хю Макдермот.

По двама парламентаристи имаше от Боливия (сенаторките Сесилия Рекена и Сента Рек), Канада (депутатите Кевин Вуонг и Ив Перон), Чехия (депутатите Ева Дьокроа и Хаято Окамура), Колумбия (депутатките Милене Харава и Паола Олгин), Германия (членовете на Бундестага Борис Миятович и Франк Мюлер-Розентрит), Литва (депутатите Довиле Шакалиене и Мариус Матийошайтис), Република Северна Македония (депутатите Антонио Милошоски и Фатмир Битики), Румъния (членовете на Камарата на депутатите Александру Мурару и Каталин Теница) и Парагвай (сенаторите Едуардо Накаяма и Густаво Лейте).

По един парламентарист имаше и от Босна и Херцеговина (Санела Кларич), Дания (Карстен Хьонге), Франция (сенатор Оливие Кадик), Индия (Суджит Кумар), Ирландия (сенатор Малкълм Бърн), Косово (Авдулах Хоти), Нидерландия (Ян Патерноте), Соломонови острови (Питър Кенилореа-младши) и Уругвай (Едуардо Луст).

Обвиненията към Китай

За натиск от страна на Китай сигнализираха депутати от поне шест държави, предаде АП. Те определиха действията на Пекин като „опит да се постави в изолация самоуправляващият се остров“.

Става въпрос за парламентаристи от Боливия, Колумбия, Словакия, Република Северна Македония, Босна и Херцеговина и от една азиатска страна, чийто представител е настоял тя да не бъде назовавана, са признали, че са получавали имейли, обаждания и покани за спешни срещи, които биха възпрепятствали пътуването им до Тайван, пояснява АП, добавяйки, че от доста време насам МПАК е обект на натиск от страна на китайското правителство. Пекин дори е наложил санкции на някои от членовете на организацията, а през 2021 година тя е станала мишена на финансирани от китайската държава хакерски атаки, припомня АП, като се позовава на издаден в САЩ по-рано тази година обвинителен акт.

Основателят и изпълнителен директор на МПАК – англичанинът Люк де Пулфорд, заяви, че в последните дни преди форума в Тайван упражненият върху участници в него натиск е бил "безпрецедентен". Когато преди парламентаристи са участвали в подобни срещи на други места по света, от Китай са контактували с тях чак след края на форумите.

Сега АП разговаря със заплашвани законодатели и прегледа текстовите съобщения и имейлите, изпратени до тях от китайски дипломати със запитвания дали те възнамеряват да участват във форума в Тайван.

Боливийската сенаторка от опозиционната партия "Крео“ Сента Рек обяви, че е написала протестно писмо, след като китайски дипломат ѝ се обадил и ѝ казал да не ходи в Тайван, заявявайки, че островът се управлява от "самозван президент" и че домакин на срещата е организация, която "не е приета в рамките на политиката на континентален Китай". Когато Рек отказала, дипломатът отвърнал, че ще докладва за решението ѝ на своето посолство в Боливия, което Рек е изтълкувала като "прикрита заплаха".

"Казах му, че това е неприемлива намеса, че няма да приема заповед от което и да е правителство. Заявих, че това са лични решения и че ми се струва, че той преминава отвъд всякакви международни политически норми", каза за АП Рек.

Нейната колежка в боливийския Сенат - Сесилия Рекена, която бе съпредседател на форума в Тайпе, заяви пред "Гардиън“, че има сериозни опасения за влияние на Пекин върху правителството на Боливия и за китайско участие в изграждането на инфраструктура и в търговски проекти, вредящи на околната среда. Екозащитничката, която има научна степен „академик“, каза, че Китай и Русия поемат контрола върху природните ресурси в Латинска Америка без особена съпротива, като местните политици се страхуват да им се противопоставят. "Начинът, по който се отнасяме към Китай, трябва да се промени, за да бъдат зачетени нашите национални интереси“, заяви Рекена.

Контактът с босненската парламентаристка Санела Кларич също е бил заплашителен, както в случая със Сента Рек. "Свързаха се с председателя на моята политическа партия и го помолиха да ме спре да пътувам до Тайван. Те се опитват в моята страна да ме спрат да пътувам ... Това наистина не е нормално", заяви Кларич за АП

Пекин е достигнал и до депутата в северномакедонския парламент Антонио Милошоски. "Аз съм У, от китайското посолство“, гласи съобщение, изпратено до Милошоски. „Чухме, че сте получил покана от МПАК, ще присъствате ли на конференцията следващата седмица в Тайван?“, се пита там.

Де Пулфорд нарече действията на Пекин "груба външна намеса“. По думите му, проследявайки действията на Китай, излиза, че повечето от депутатите, взети на прицел, са от по-малки държави. Според Де Пулфорд в Пекин смятат, че по този начин "могат да се измъкнат“. Той обаче е на мнение, че тактиката на принуда сама по себе си е предизвикала участниците в конференцията в Тайна и ги е направила още по-решителни.

Избраната за квестор в новото Бюро на Европейския парламент Мириам Лексман от Словакия, към чийто партиен ръководител са се обърнали китайски дипломати, заяви, че натискът е подчертал причината за нейното присъствие в Тайван. "Искаме да обменим информация, да обсъдим начини как да се справим с предизвикателството и заплахата, които представлява Китай за демократичната част на света, и, разбира се, да подкрепим Тайван", заяви тя за АП.

На самата конференция Лексман каза, че е ставала свидетел на подобни действия по време на комунистическия режим в родината ѝ. "Родена съм в комунистическа Чехословакия и се сещам за подобно поведение на властите, когато мои роднини, поискали да пътуват в чужбина, бяха викани в централата на комунистическата партия, за да бъдат сплашени и разпитани“, заяви тя пред колегите си в Тайван.

Питър Кенилореа-младши, депутат от опозицията и син на първия министър-председател на Соломоновите острови, заяви, че решението на правителството на страната му създават „трудности и предизвикателства“ и сегашното положение трябва да бъде променено.

"В исторически план отношенията, които някога се поддържаха между Соломоновите острови и Тайван, бяха силни и дълбоко вкоренени в партньорството и във взаимното сътрудничество", каза той. "В днешно време се опасявам, че не мога да кажа същото. Съзнавам трудностите и предизвикателствата, пред които са изправени сега и двата ни народа в резултат на тези действия, и заявявам, че моето лично желание е да видя как тези отношения отново са толкова крепки, колкото бяха някога“, заяви Кенилореа.

Пекин отговори, след като беше заклеймен

Срещналите се в Тайван парламентаристи излязоха със съвместно изявление, в което осъдиха действията на Пекин. "МПАК изразява съжаление и осъжда опита на Китайската народна република да се намеси в годишната ни среща. Демократично избраните законодатели са свободни да посещават страни и да подкрепят каузи по свой избор. Това е най-нормалното приложение на техните правомощия и отговорности като хора на изборна длъжност“, се казва в изявлението, публикувано на официалния сайт на алианса.

"Действията на КНР във връзка с годишната среща на върха на МПАК са още един пример за дръзките ѝ усилия да ограничи демократичните правомощия на другите държави и да отрече правото на Тайван да участва в легитимен дипломатически обмен. Тъй като тези взаимодействия не съответстват на нормалните дипломатически отношения между независими държави, членовете на МПАК си запазват правото да подадат официални заявления и жалби до съответните си министерства на външните работи“, се казва още в декларацията.

Китайското външно министерство отговори на събралите се в Тайпе парламентаристи. То разкритикува МПАК за твърденията в изявлението, като каза, че това е "злонамерено нажежаване на напрежението по въпроси, свързани с Китай“.

"Съветваме въпросните парламентаристи да се откажат от политическите пристрастия и да спрат да използват тайванския въпрос, за да се намесват във вътрешните работи на Китай“, каза говорителят на китайското външно министерство Лин Цзян, цитиран от Ройтерс. Ведомството обяви в изявление за АП, че се противопоставя на каквато и да е форма на официален обмен между дипломатическите си партньори и Тайван и че МПАК "не се ползва с доверие".