Близо 400 милиона деца под петгодишна възраст редовно са подложени на вербална агресия или физическо наказание у дома. От тях около 330 милиона са наказвани с физически средства. Това сочат глобалните данни УНИЦЕФ въз основа на клъстерни проучвания с множество показатели, демографски и здравни проучвания и други национални проучвания. Статистиката беше представена от УНИЦЕФ-България, а експерти коментираха за БТА колко е важна връзката между родители и деца в ранна детска възраст, защото обуславя бъдещето развитие на личността.
Според Комитета по правата на детето ранното детство обхваща периода от раждането до постъпването на детето в училище, като в различните държави възрастта за постъпване в училището е различна. Периодът от раждането до 5 г. обаче се счита за най-важен за изграждането на отношенията между родители и деца, обясниха от организацията, обясни ръководител на програмите за ранно детско развитие в УНИЦЕФ-България Снежана Радева.
В последните години учените доказват, че особено критичен е периодът през първите пет години, като фокусът е върху първите 1000 дни – от бременност до края на втората година на детето, каза тя. Това е най-интензивният период, в който до петата година до голяма степен е оформена „архитектурата“ на мозъка, допълни експертът. По думите на Радева специалистите илюстрират този период като основа, след която "започва да се надгражда къщата".
Данните разкриват липса на адекватни грижи, включително подходящо стимулиране и взаимодействие с децата у дома и подчертават колко решаваща е ролята на играта за развитието и психичното здраве на децата, а също и на родителите и полагащите грижи лица, коментираха още от УНИЦЕФ-България при представянето на доклада.
Според бившия социален министър в кабинета "Денков-Габриел" и настоящ независим експерт в областта на социалната политика – д-р Иванка Шалапатова, е нужно да се повиши осведомеността на обществото за негативния ефект от насилието и агресията върху развитието на децата. Малко се знае за влиянието на токсичния стрес и липсата на качествена привързаност между детето и родителите върху неговото поведение и способността му в бъдеще, като зрял човек, да изгражда устойчиви отношения и да се справя с чувството на несигурност, да има способност да управлява стреса, да отглежда и възпитава свои деца, да изгражда успешни трудови навици и стабилни социални контакти, да води здравословен начин на живот, коментира тя. По думите ѝ още има „патриархалните модели“, при които се прилагат негативни възпитателни методи като телесните наказания, емоционалното пренебрегване и вербалната агресия. Шамарът често не се приема като нещо което има негативни последици, смята Шалапатова.
Раздялата между родители, семейните конфликти, злоупотребата с алкохол и/или наркотични вещества също са сред проблемите, добави също тя. Ползите в индивидуален план от хармоничната среда за развитие на малките деца се свързват с по-добър здравен и хранителен статус, по-високо ниво на интелигентност и приложно мислене, зрителна и двигателна координация, слухова и говорна готовност, посочи експертът. Постигането на по-високи резултати в училище, намаляване на риска от отпадане от образователната система, по-лесната социална адаптация, увереност и ниска вероятност за проява на агресивно поведение са също сред положителните резултати от стабилна семейна среда.
Добрата новина е, че като цяло детето вече е във фокуса на редица професионални общности в България. Има все повече специалисти, които да подкрепят родителите в грижата за детето, смята Шалапатова. Според нея въпреки това у нас липсва политическа воля да се забрани телесното наказание, както това е факт в други държави. Все повече държави забраняват физическото наказание на децата. Според информацията на УНИЦЕФ повече от половината от 66 държави, които са забранили тази практика, са приели или променили законодателството си през последните 15 години. Оттам обаче отчитат, че въпреки това около половин милиард деца на възраст под 5 години остават без адекватна правна закрила.
От години България развива политики за борба с насилието над и между деца. Това са предимно политики, които залагат на практики за реакция, когато дете е жертва на насилие, работа по координиран начин на редица институции при подаден сигнал за насилие, т.нар. координационен механизъм, обясни бившият социален министър. Тя спомена също, че в управляваните от неправителствения сектор социални услуги също има програми насочени към развитие на колегите за оценка на родителите и работа с тях по развитие на уменията.
„Те са профилирани спрямо възрастта на децата и са насочени най-вече към бременни жени и майка на малки деца, насочени са към позитивни методи за взаимодействие с детето и отпадане на модели включващи неглижиране, емоционална или физическа агресия“, уточни Шалапатова.
/ЛРМ/
news.modal.text
