Хиляди километри изминават някои птици по време на миграция. По пътя си те се сблъскват с немалко рискове и са изключително уязвими. Мигриращите птици „не признават граници“, затова и опазването им е международна кауза. Това каза за БТА Елица Иванова от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) по повод Световния ден за опазването на мигриращите (прелетните) птици, който се отбелязва днес.
Мотото тази година е: "Защитавайки насекомите, защитавате птиците", сочи информация на отдел „Справочна“ на БТА. Целта е да се напомни, че насекомите са основни източници на енергия за много от мигриращите видове птици, не само по време на размножителните периоди, но и по време на дългите им пътувания. Акцентът на кампанията за деня през 2024 г. е върху предприемането на мерки за опазване на насекомите чрез намаляване на употребата на пестициди и торове. Освен през май, тази глобална инициатива се чества и през октомври. През България преминават два от важните миграционни пътя - Via Pontica край Черно море и Via Aristotelis по дефилето на река Струма. У нас се срещат различни видове мигриращи птици като египетския лешояд, белия щъркел, червеногушата гъска, ловния сокол и др.
Усилията за защитата на прелетните птици са сериозни, ангажирани са различни организации от много държави. Това позволява смесването на култури и навици и е вдъхновяващо как опазването на един вид мигрираща птица може да обедини толкова хора. Такъв е примерът с проекта „Нова надежда за египетския лешояд“, координиран от БДЗП, заяви Елица Иванова.
Египетският лешояд изминава около 5000 км по време на миграция
Египетският лешояд изминава в една посока около 5000 км по време на миграция – от Африка до Балканите, разказа експертът от Дружеството за защита на птиците. От БДЗП посочват, че египетският лешояд зимува южно от Сахара. Пролетната миграция е през март, а есенната – през октомври. Токови удари и бракониерство са част от опасностите по време на миграцията. Важно е да се борим срещу тези рискове, защото това е дълголетна птица, която обаче късно съзрява полово съзряват и късно формира любовна двойка – след петата година, отбеляза Елица Иванова. Статутът на египетския лешояд е застрашен вид.
Заедно със „Зелени Балкани“ и Европейската асоциация по зоопаркове и аквариуми сме партньори по програма за подсилване популацията на египетския лешояд, коментира Иванова. Тя обясни, че чрез математически модел е установено, че колкото и да се минимизират заплахите срещу вида, няма да може да се реши проблемът с популацията, ако не се „вкарват“ млади птици в дивата природа. Затова едно от решенията е да се използват двойки египетски лешояди от зоопаркове, които по някаква причина не са били освободени в дивата природа, но са способни да създадат поколение. Техните малки се взимат, оставят се на адаптация при специалистите в „Зелени Балкани“ и после се местят в нашето лешоядско училище - специална волиера в Източни Родопи, в която се подготвят за живота в дивата природа, разказа Елица Иванова. В момента във волиерата има шест птици.
От БДЗП подготвят инициатива за среща на деца от село Поточница и град Маджарово с младите египетски лешояди. Те ще могат да станат свидетели на маркирането на птиците. Слагат им се специални устройства за проследяване на пътя им в дивата природа, а децата ще могат да научат повече за техния живот и за дейността на орнитолозите, посочи Иванова. Тя каза, че срещата с деца, които се интересуват от природозащита, е много вдъхновяваща. Експертът подчерта, че БДЗП среща младите изследователи по време на традиционната олимпиада по орнитология, чийто втори кръг тази година ще се проведе на 18 и 19 май.
/ВД/
news.modal.text
